Децата се превърнаха от ценен производствен актив в скъпа потребителска стока

Хората живеят по-дълго от всякога. Това, както отбелязах наскоро, създава както възможности, така и предизвикателства. Но отлагането на смъртта е само един аспект на демографската история. Друг е спадът на раждаемостта. Комбинацията от двете създава огромни промени в света, който обитаваме, пише Investor, в преводна статия на главния икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Понятието „демографски преход“ е на почти век. Човешките общества преди са имали приблизително стабилни популации с висока смъртност, съчетана с висока раждаемост. В Англия и Уелс през 18-ти и 19-ти век смъртността рязко спада. Но раждаемостта не. Резултатът е бил демографска експлозия, докато накрая нивата на раждаемост също се сриват.

С разпространението на ползите от икономическия растеж и напредъка в медицината и общественото здраве по-голямата част от света преживя този модел на преход, но много по-бързо. В резултат на това броят на хората се е увеличил четирикратно през последните сто години - от 2 на 8 милиарда. С течение на времето обаче раждаемостта последва тренда на смъртността. Резултатът е рязък спад на коефициента на раждаемост (раждания на жена) в по-голямата част от света. Според проучване, публикувано наскоро в The Lancet, „раждаемостта намалява в световен мащаб, като нивата в повече от половината от страните и териториите през 2021 г. са били под нивото на заместване.“

За света като цяло коефициентът на раждаемост през 2021 г. е бил 2,3 (малко над заместването) - спад спрямо 4,7 през 1960 г. За страните с високи доходи коефициентът на раждаемост е бил едва 1,6 - спад спрямо 3 през 1960 г. Като цяло бедните страни все още имат по-високи коефициенти на раждаемост от по-богатите, но и там те спадат.

Какво обяснява този срив при раждаемостта? Важна част от отговора е благоприятното развитите, че повече деца оцеляват от очакваното (или желаното). И така, хората започнаха да практикуват различни форми на контрол на раждаемостта, противно на предсказаното от Томас Малтус. Но и желанието за много деца рязко намаля. Това, удивително, се случи и в условията на ретроградни идеологии. В Иран на моллите, например, коефициентът на раждаемост се е сринал от 6,6 през 1980 г. до 1,7 през 2021 г.

Голяма причина за тази промяна е, че за техните родители децата са се превърнали от ценен производствен актив в скъпа потребителска стока. Както покойният Гари Бекър твърди, хората започнаха да желаят само няколко, но добре образовани деца, а не много. Това беше отчасти защото този беше видът работници, които икономиката възнаграждаваше. Но разширеното образование прави децата скъпи и като време, и като пари. Нещо повече, участието на жените в икономиката нарасна драстично през 20-ти век, включително във висококвалифицирани кариери. Това повиши „алтернативната цена“ за създаване на деца, особено за майките - които са най-обвързани с родителството. Така че те раждат деца по-късно или изобщо не.

В „Икономиката на раждаемостта: Нова ера“, отлично изследване, публикувано от американското Национално бюро за икономически изследвания (NBER) през 2022 г., авторите твърдят, че там, където обществените грижи за децата са по-щедри, жените се насърчават да съчетават кариерата с раждането. Липсата на такава помощ помага да се обяснят изключително ниските нива на раждаемост в голяма част от Източна Азия и Южна Европа, където подкрепата за родителите е ограничена. Но това вече не е толкова еднозначно: коефициентите на раждаемост напоследък са спаднали доста под нивото на заместване дори в скандинавските социални държави.

Тази глобална промяна към много ниска раждаемост, с изключение (засега) на Субсахарска Африка, е сред най-важните събития в нашия свят. Една от последиците е, че населението на Африка се прогнозира да бъде по-голямо от това на всички днешни страни с високи доходи плюс Китай до 2060 г. Друга е, че познатите пирамиди на населението, с най-голям брой в най-младата възраст, се обръщат. В Южна Корея, например, мъжете на възраст 50-54 години са 4,3 процента от населението, докато момченцата до 4 годинки са едва 1,5 процента от него. Подобни инверсии се случват и другаде, включително Китай и дори, макар и по-бавно, в Индия.

Изключително ниската раждаемост със сигурност ще създаде огромни предизвикателства. Едното е как да се поддържат пенсионните и здравните системи, докато населението в трудоспособна възраст рязко намалява. Един от отговорите наистина ще бъде много по-дългият трудов живот. Друг може да е имиграцията. Но имиграцията, необходима за стабилизиране на населението в общества с ниска, да не говорим за тези със свръхниска раждаемост, би била огромна и като такава със сигурност политически и дори практически невъзможна. Отвъд тези проблеми стои въпросът дали недостигът на млади хора няма да лиш една икономика от поемането на риск, от което зависи напредъкът. В същото време намаляващото население в дългосрочен план би помогнало за възстановяване на баланса между нуждите на човечеството (от една страна) и поддържащия капацитет на планетата и здравето на другите видове, с които я споделяме (от друга).

На последно място, но не и по значение, какви са релевантните политики? Способността на обществата да повишават нивата на раждаемост е ограничена, особено след като те ще трябва да повлияят на поведението на добре образовани и успешни млади хора, което е много трудно да се направи. Но обществата не могат да не се интересуват от децата, ако са загрижени за собственото си бъдеще. Помагането на хората да имат децата, които искат, по начини, които отговарят на собствените им планове, трябва да бъде фокус на политиката. В съвременния свят е от насъщно значение да се помогне на родителите, особено на жените, да съчетават кариерата с децата. Изглежда ясно, че мнозина няма да пожертват независимостта, която им дава кариерата заради грижата за децата, колкото и голяма радост да носят те. В по-широк план много политики трябва да бъдат преразгледани: в едно застаряващо общество, например, ще има повече домакинства и следователно нужда от много повече жилища.

Тези демографски промени са дълбоки. Независимо дали ни харесва или не, те трансформират света, а ние трябва да реагираме съответно, завършва Уулф.