Депутатите бистрят разцепването на КПКОНПИ

Депутатите обсъждат на първо гласуване два законопроекта, свързани с антикорупционното законодателство. Първият е Законопроект за противодействие на корупцията с вносители съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и група народни представители. Вторият е Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерския съвет (МС).

В законопроекта, предлаган от „Продължаваме Промяната“ се предлага разделяне на дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси от дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество.

Със законопроекта се създава самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията като колективен орган, състоящ се от председател и четирима членове, избирани от Народното събрание, а действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Според мотивите на предложения от Министерския съвет законопроект основна цел на промените е създаването на ефективен орган за борба с корупцията, който да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления.

В него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Със  законопроекта се предлага тези функции да се слеят в една нова Комисия за противодействие на корупцията.

Двата законопроекта имат за идея да съставят орган, който да може съсредоточено да преследва корупционните престъпления, извършвани от най-висшите публични длъжности, обясни от парламентарната трибуна служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

Той допълни че и двата законопроекта предвиждат този орган да има разследващи функции и възможност комисията да оспори решения на прокуратура да не продължи с работата с внасяне на обвинение.

Това, което направи служебното правителство, е да стъпим върху дискусии, които са се провели в миналия парламент, за да внесем повече гаранции по отношение ефективността на този орган и неговата политическа независимост, обясни Зарков.

По думите му, за да бъде ефективен, този орган трябва да се занимава единствено с разследване на корупционните престъпления и с аналитичната дейност. Той посочи, че са дали по-тесен списък на лицата, които ще бъдат подопечни на тази комисия, както и ясен списък дефинирани от наказателно-правната теория корупционни или свързани с тях престъпления. Зарков уточни, че изготвеният от тях списък с лицата, които отговарят на тази дефиниция, подлежи на преразглеждане между първо и второ четене.

Зарков обясни, че в законопроекта на МС се предлага запазване на водещата роля на Народното събрание, което да номинира и избира двама от членовете, другите трима да бъдат избирани от други органи – от президента един и по един от общите събрания на висшите съдилища.

Предвижда се органът да няма титуляр за председател за петте години, а да има ротационен принцип на председателство – всеки от тях ще бъде председател за една година, без повтаряемост на мандата, поясни министърът.

Преждевременното прекратяване на мандата да може да бъде извършвано само поради смърт или невъзможност за изпълняване на служебните задължения, коментира той.