Дева Мария се показва по телевизора

Най-известната поява на Божията Майка е преди 100 години край португалското селище Фатима. Освен уникалната случка има множество други, които нямат световна известност, а често дори не се отразяват в новинарския поток. Факт е обаче, че Дева Мария не спира да се показва на вярващите и да доказва, че бди над човечеството и помага чрез своите ангели. През последните десетина години Девата най-често се показва, плачейки за хората.

За първи път обаче Дева Мария е снимана от камерите на Египетската национална телевизия и от любителски фотоапарати през далечната 1968 г. в предградието на Кайро Зейтун.

„Официалното заключение на разследването е, че Благословената Дева се появи над църквата „Света Богородица“ в Зейтун с блестящо светлинно тяло и зарадва милиони християни и мюсюлмани. Никакви прожекторни лампи и апарати не са открити в района, който бе внимателно претърсен“. Това пише в доклад на полицейския департамент в Зейтун, цитиран дословно от египетските медии.

Всички разказват за чудотворната поява. Мария стои изправена и мълчалива във въздуха край църковния купол. Гълъби от светлина пърхат наоколо. Първото видение продължава цели 9 часа. На площада край коптския храм мюсюлманите скандират откъси от Корана: „Мария, Господ избра теб, Господ избра теб“. Религиозен екстаз и необикновено вълнение заливат тълпите. Сред тях е и президентът на Египет – марксистът Гамал Абдел Насър, лидер на арабския социализъм.

Девата навестява Кайро в продължение на 3 години. Емисарите на православния патриарх Кирил VI следят безкрайното шествие с кръстове и икони и благославят чудодейно оздравелите. Никой не може да отрече, че всичко е истина – и птиците, и Девата, кацнала на купола, и фантастичните изцеления. Богородица се появява често и на хората, съпреживяващи кръстните мъки на разпнатия Исус Христос, или т.нар. стигма. От дланите на вярващите тече кръв от дупки, направени сякаш от пироните на кръста.

През 1969 г. в Акита, Япония, монахинята Агнес Сасагава развързва бинта от ръцете си. От тях не спира да тече кръв. Дланите са пробити и кървят непрестанно. Сестра Сасагава събира ръце и се моли. Тогава чува глас: „Бди и се моли за греховете на живите. Защото с всеки изминал ден живите пробождат Свещеното сърце на нашия Бог чрез духовната си нищета“. Уплашена, Агнес хуква към параклиса, за да запали свещ. В него вижда Девата, която продължава да й говори: „Злото ще проникне навсякъде и брат срещу брата си ще се изправи, епископ срещу епископа, а големите религии ще воюват за надмощие. Свещениците и вярващите, които почитат Словото му, ще бъдат низвергнати и ще тънат в бедност. Светотатствени ръце ще сквернят олтарите, а храмовете ще препълват тъмни души, алчни за пари и власт. Човекът ще продаде себе си за земни богатства, забравяйки, че тялото му отива в пръстта и гробът е един и същ за бедни и богати“.

В Акита наричат Мария Девата на скръбта, тъй като статуята й в параклиса, където се молела сестра Агнес, също проплакала. Професор Сагисака от Факултета по съдебна медицина на Университета в Акита прави биохимичен анализ на сълзите и потвърждава, че те са истински. Кръвната им група е АВ.

На 24 юни 1981 г. в Меджугорие, Босна и Херцеговина, Богородица се явява на 6 деца. Иван Драгичевич, Мария Павлович, Иванка Елез, Яков Цоло, Вицка Иванкович и Миряна Драгичевич твърдят, че тя им е поверила 10 тайни за съдбата на света. До 2007 г. в малкото градче са изброили 8000 появи на Девата. Иванка помни как Девата я попитала защо е избрала именно тях. „Искам да бъда с вас. Дойдох да ви кажа, че Бог ви обича“, уверила я Богородица. „Зад нея се издигаше огромен дървен кръст и през сълзи повтаряше: „Мир, помирете се! Само мир! Сключете мир с Бога и един с друг. Затова трябва да вярвате и да се молите“, спомня си Мария Павлович.

Десет години по-късно в Босна и Херцеговина започва една от най-жестоките войни на Балканите. Хърватите и до днес са убедени, че Богородица е предсказала началото й.

В ранните часове на 30 юни 2002 г. на върха Калвари, Корея, от дървеното разпятие на Христос се стича кръв. Наоколо са само планини и гори. Дева Мария държи в ръцете си свещи, с които осветява тялото и кръста. Облечена е в копринена бяла рокля със синьо наметало, очите й са сини. Джулия Ким изважда от чантичката си пластмасова чашка, за да събере капки от Христовата кръв. Хората край нея гледат хипнотизирали. Никой не говори. Мястото е далеч от всеки град. В този ден стотици корейци ще изкачат планината, за да видят оживелия Исус. Джулия Ким не е случайно тук. Тя е един от многобройните свидетели на чудото в Наджу, когато цели 700 дни статуята на Мадоната плаче с кръв и сълзи. Ким е стигматичка – по стъпалата и дланите й се отварят рани, подобни на Христовите, без обяснима причина. Има две заключения от болници в Кванджу, в които пише, че те са автентични. Жената вярва, че гласът на Богородица я е излекувал от рак в последен стадий. От години чува думите й и ги събира в книга. „При последното си явяване тя ми каза: „Трябва да се събудиш и да бъдеш готова. Защото пламъкът на егоизма и омразата ще подпали света и добрите дела на невинните ще изгорят. А злото ще плъзне навсякъде като чума“, разказва Ким в ранните часове на 30 юни 2002 г. сред боровете на планината Калвари.

На 18 февруари 2003 г. на пристанището Читагранг, Бангладеш, кореспондентът на Би Би Си Алистър Лоусън разглежда ридаещата Богородица в местната Римокатолическа църква. Фигурката й е малка, от порцелан, украсена с евтина броеница. „Пълно е с мюсюлмани, които искат да се докоснат до Девата“, коментира Лоусън, макар че Коранът им забранява да се покланят на религиозни идоли. В Бангладеш ислямът е доминиращ и подобен интерес към християнски символ е повече от необичаен. Дали това не е знак за насилието, заливащо страната, а и целия свят?! Отвън тълпите напират, полицаите са навсякъде. След ден петима бяха застреляни по време на местните избори в Джхенида. Серии от бомбени атентати погребаха десетки в Динаджпур“, напомня журналистът.

През зимата на 20 март 2003 г. в Източен Караш хиляди католици от Венецуела се кръстят пред скулптура на плачеща с кръв Богородица. Синеоката Роза Мистика е поставена в малък параклис на колежа „Белън“. Работници от близките строежи, монахини, учители и деца заливат колежанския двор, за да се вгледат в небесните й очи. Някои топят памук в кръвта и го увиват внимателно в целофан, очаквайки просветление. „На война е. Може да е свързано с войната в Ирак и тя да вземе много жертви“, безпокои се Марица, сестра от религиозния орден на Христовите служители, пред репортера на Ройтерс Жорже Силва.