Деян Коруноски - дяконът, който служи със скалпел

"Всяка болест е наистина Божие посещение и човек трябва с търпение да подходи към болестта, и всеки да се осъзнае и да помисли дълбоко в себе си какво трябва да промени. Това са благодатни мигове, в които човек трябва да се обърне към своите ближни и да не забравя плодовете на Светия дух и така да има полза както за душата, така и за тялото при изхода от това болестно състояние - затова трябва да се намери вярата“. Думите са на д-р Деян Коруноски, който е хирург в болница "Пирогов". Българинът, роден в съседна Република Македония, обаче е и дякон в патриаршеската катедрала "Александър Невски“.

Наричат го свещеника със скалпел, макар че думите му не режат като с нож, дори напротив - той е благ и всеопрощаващ, както повелява духовния му сан. 

Дякон Деян служи заедно в "Св. Александър Невски" заедно с патриарх Неофит и на Бъдни вечер, и на Рождество Христово. Помолих се за всички страдащи в тези трудни време да намерят утеха в Спасителя, казва д-р Коруноски. „Вярата е единствената утеха занапред, справяме се с мисъл за здравето на пациентите, не с мисъл за себе си, голямо е изпитанието с пандемията, а всеки пациент търси вяра в лекаря“, казва той.

Според него по време на пандемията църквата се е превърнала в духовно пристанище. "С благословението на Негово Светейшество Неофит Патриарх Български и свещениците влязоха в ковид отделенията и така страданията се превърнаха в утеха, подарихме икони и евангелия на всички болни", разказа още хирургът от "Пирогов".

През тази тежка година на изпитания за всички и най-вече за лекарите не малко пъти свещеникът е отивал направо в църквата да служи след изморителни нощни дежурства.

Д-р Деян Коруноски е роден на 8 май 1981 г. в град Прилеп. Основно и средно образование завършва в родния си град. През 2002 г. е постриган за иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", а от 2004 г. е назначен за празничен иподякон в същия храм. През целия този период винаги се е ползвал с уважението на председателите на Църковното настоятелство, настоятелите, свещено- и църковнослужителите в ставропигиалния храм-паметник. Ръкоположението му за дякон е извършено от Тивериополски епископ Тихон в "Св. Александър Невски”.

Докато служи в храма Деян Коруноски завършва медицина в Медицински университет в София през 2005 г. От 2005 г. до 2010 г. - специализира хирургия в Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия в Александровска болница и в Първа хирургична клиника на "Пирогов" През 2011 г. се дипломира и като хирург и известно време специализира и в Брюксел. Член е на Българското хирургично дружество.

Още като малко момче Деян мечтаел да стане лекар. По същото време майка му и баба му го закърмили с православната вяра. В училище най-много обичал биологията. Днес за него в личен план има две свещени места - храма и "Пирогов". Според него в болницата, където работи всеки, по всяко време може да получи адекватна спешна медицинска помощ.

"Нивото на колегите ми е повече от съизмеримо с това на колегите в ЕС и водещите световни клиники. Тук работим при един разработен и наложен с годините алгоритъм за светкавично действие при спешни състояния. Всеки един от нас научава най-напред, че екипността е задължителен елемент за добрия, благоприятен изход на случая. Няма друга болница, с друго Спешно отделение като „Пирогов”. Щастлив съм да кажа, че все повече пациенти получават лечение, при това по най-съвременните методи на европейско и световно ниво", казва лекарят свещеник в свое интервю.

През 2001 г. бъдещият дякон влязъл в хирургията на спешната болница като студент по медицина трети курс. И тогава си казал, че "Пирогов" е неговото място.

Духовен старец на Деян е архимандрит Партений, с когото още като студент посещава Света гора. Синът на д-р Коруноски - Андрей тръгва по неговите духовни стъпки. Сега той е на 7 години, а от 2-годишен помага на патриарх Неофит по време на богослуженията в "Св. Александър Невски". Андрей е най-малкият иподякон в българската църква и споделя, че е радостен от този факт. 

Дякон Деян съветва хората по-често да си благодарят взаимно, да се обръщат към Бога за всичко и да потърсят Неговата помощ в житейския си път. "На всички мои пациенти им казвам да благодарят на Бога за всичко", казва лекарят свещеник.