Димитър Пенев пред Lupa.bg: Не съм божество от гръцката митология, за да съм легенда (част II)

След като в първата част от интервюто Димитър Пенев направи дисекция на ситуацията в ЦСКА, сега идва ред и на втората порция разговор с легендарния треньор. Пред Lupa.bg той говори за националния отбор, но по негово време, а не в тъжното настояще, сподели и интересни неща за Христо Стоичков и Трифон Иванов.

- Споменахте за ежедневието ви, за постоянното ви пребиваване на "Армията" и за хората, с които се срещате най-често. Откога датира приятелството ви с тях?

- О, много отдавна. Вече и аз точно не мога да се сетя, не ги броя годините, а и станахме на възраст (смее се). Годините на приятелството нямат значение, щом го има отношението, щом сме хора. С бате Сашо Манов се познаваме много отдавна, както ви споменах - виждаме се всеки ден. Все има какво да си кажем, а хубавото е, че около нас все идват млади момчета, все нещо ще ни питат за ЦСКА. И ние сме дали нещо на този клуб, имаме какво да им разкажем. Със Сашо Манов написахме и няколко книги, които да останат за поколенията, да се знае какво е ЦСКА.

Христо Запрянов - Доцента, аз му помогнах да дойде в ЦСКА. Той пристигна от Първомай, заедно с още едно момче. По онова време нямаше много опции за работа, а аз се ангажирах да им намеря. Те трябваше да плащат и квартири, не им беше лесно. Започна в ЦСКА, а аз и Паро Никодимов бяхме най-претенциозни, по-скоро проблемът идваше от това, че бяхме с най-големи прасци от отбора и се изисква повече работа, повече масажи. Не му беше лесно на Ицо Запрянов, но... той се справи. Питах момчетата как се справя новият масажист, бяха доволни. Бях доволен и аз. И така, останахме си приятели до ден-днешен.

- Вече казахте, че с Петър Жеков сте съседи, виждате се често, както и жените ви. Загатнахте само малко за Аспарух Никодимов, но ще е добре да кажете и няколко думи за един от най-обичаните футболисти на ЦСКА - Димитър Якимов.

- Жена му на Жеката е родом от едно село до Перник - от Кочериново. Хората му се радват, дали му идеята да стане кмет на селото, той се съгласил. Ама други му казали, че е на 74 години и не ставало. С Паро Никодимов бяхме в спортната рота заедно, бяхме в една стая. После рамо да рамо и на треньорската скамейка, записахме някои от най-големите победи в червената история. Много добър човек и специалист е Паро, винаги е добре да се вслушват по-младите в думите му. За Митата какво да ви кажа? Уникален играч! Такива като него рядко се раждат. Жалко, че по онова време нямаше камери и да се записват мачовете, за да може в днешно време да се гледа тази негова поезия на терена с топката.

- Якимов се слави и като хората с малко по-особени характери в ЦСКА. Никога не прощава, въпреки че не пести думи, когато трябва.

- Да, такъв си е Якимов. По-особен тип човек, но има и такива. Бяхме приятели всички в отбора, а с него винаги е уникално да играеш. Удоволствие е да го наблюдаваш на терена. Понякога мои съотборници казваха, че са забравяли да играят, за да го наблюдават. Митата обичаше флирта с топката, винаги я искаше. И се ядосваше и сърдеше, когато не му се подаваше. Той беше барометърът на отбора, знаеше, че от него зависи много. Но никога не бягаше от отговорност, затова и искаше топката постоянно.

- Вие също сте един от емблематичните футболисти на ЦСКА. Не случайно феновете ви издигат в култ, за по-старите, а и за по-младите сте легенда.

- Аз не я харесвам тази дума. Какво значи легенда? Да не сме божества от гръцката митология? Всеки е дал частица на този огромен клуб. Ние сме по една малка песъчинка. Едни са бранили вратата, друга са изграждали атаките, трети са вкарвали голове. Не може всички да вкарват и да се превръщат в герои. Важното е, че всеки един от нас е оставил частица в сърцето на всеки един фен на ЦСКА. Дано днешните младежи имат повече идоли, каквито имаше навремето - хора, заради които да идват на стадиона. Тогава много неща ще се променят.

- Говорите за времето, когато бяхте футболист. А как започнахте с треньорството?

- Вече ви казах, че късно почнах да пуша цигари. Ама, то стана от нерви. Започнах в Димитровград - и с цигарите, и с треньорството. Един пич, който беше заместник на Гошо Христов в Сливен, идва сутринта преди тренировката и ми вика: "Митко, няма да тренираш вече с отбора. Имаме треньор, но е вратар". По онова време Димитровград имаше едноименен отбор и още един - Миньор, който беше в "Б" група. Имаше средства, имаше футболисти, не беше проблем един град да издържа два отбора. И така започнах най-общо казано. В 15-то училище в "Надежда" в София, играехме аз и брат ми, Бог да го прости.

До кино "Македония" имаше вечерно училище, ама кой ще ти ходи! Отказах се. Като бях в Димитровград завърших 11-ти клас. После късмет - Недялко Донски беше шеф на Федерацията, накараха ни да запишем школата във ВИФ. Двама-трима бяхме на по 21-22 години - бях заедно с Георги Попов - Тумби от Пловдив. На 23 имах треньорска диплома. Хотелът беше на "Раковска", където е Министерство на финансите. Те спяха там, ние вкъщи. Във ВИФ се сещам за една случка с Димитър Йорданов - Кукуша, онзи от старото поколение, от Левски. Изпит по анатомия. Излиза Кукуша на дъската, трябва да чертае нещо. И като върви, слага ръката на окото и пред всички вика: "Доценте, срам ме е да ви гледам с две очи... Може ли с едно око и да ми пишете една тройка?" И му писаха тройка.

- Кога започнахте да откривате таланти и какво мислите за днешните момчета, как се развиват?

- О, за талантите не се иска да си голям специалист. Просто трябва да работиш с тях, да видиш кой за какво става и най-важното - да им се гласува доверие. Как да станат нещата, ако нямаш доверие в един човек? Той тогава няма и самочувствие. Всеки греши, но после трябва да му помогнеш да се изправи. С всички ни е било така. Не е толкова сложно. И след това тези момчета ти се отблагодаряват. Ето ви един друг пример - нашето първенство за младежите е ненормална работа, разходи само. Пътуват до Добрич, играят, после пак обратно с автобуса. Изморяват се. А трябва да ги нахраниш. На тази възраст са доста трудни, леснораними... Знаеш ли какво му е дереджето вкъщи - родители, приятелка, проблеми? БФС трябва да промени тази система на провеждане, безумна работа е. Да се играе на окръзи, после финален кръг, да е като преди. Навремето имаше училища, какви хубави първенства ставаха. А сега всичко ни е объркано. И сегашната схема на провеждане на мачовете в Първа лига - "мижи, да те лажем". Но това е друга тема, има кой да мисли и да решава за нея.

- С много легендарни играчи работихте през години, постигнахте едни от най-големите и значими успехи за ЦСКА и за националния отбор на България. Едни от най-трудните характери май, с които сте работили, са Христо Стоичков и Трифон Иванов. Така ли е?

- Е, чак трудни... Важното е да имаш подход, да намирате общ език, да си помагате заедно. Иначе нищо не става. Аз изпратих лично Трифон Иванов в Рапид Виена, тъкмо се беше върнал от Испания и поигра по малко в Етър и в ЦСКА, после отиде в швейцарския Нюшател Ксамакс. Беше под наем и се върна в ЦСКА през 1995-та. По това време през "Кинтекс" се осъществяваха всички трансфери. Там ми бяха приятели. Повечето живееха във Виена. Обади ми се Ленко Ранков. "Какво прави Трифон?", ме пита. "Какво да прави?! И така, и иначе. Приви си каквото си иска", му казах. "Слушай, Рапид Виена търсят централен защитник", ми каза Ранков. Това беше достатъчно. И на третия ден дойдоха с хеликохтер и го взеха. Там добре се представи, Рапид спечели Купата на Австрия, а след това игра и финал за КНК с ПСЖ (б.а. - на финала на стадион "Крал Бодуен" в Брюксел французите побеждават с 1:0 след гол на Бруно Н`Готи).

През ноември 1995-та отиваме да играем с Германия квалификация в Берлин за Евро 1996. Беше последен мач в групата, ние се бяхме класирали вече. Предишния ден го изгоних от тренировката. Нещо не правеше както трябва, скатава се. Аз виждам това, но си трая. Почва Краси Борисов загрявката в Берлин. Първи снимки от телевизиите, нали им трябват кадри за емисиите, за фотографите също.

Трифон върти трета обиколка, почна да куца. Аз гледам тренировката с Брокерите (б.а. - Христо Александров и Христо Данов) и лекаря д-р Гевренов. Идва към нас и вика: "Опъва ме нещо, боли ме отзад". А в това време Ицо Стоичков, Наско Сираков и останалите почнаха да му подвикват: "Аре бе, чемуго, айде тичай!" Извиках го настрани и му казах: "Какви ли неща не съм правил за теб? И в ЦСКА, и в Испания кой те закара? После в Австрия. Така не става". "Наболява ме" - отвърна ми той. "Щом те наболява, отивай при доктора, ето го. Бягай и се махай, щото пречиш на тренировката", бяха думите ми. Въобще не го сложих в групата. И пуснах Валентин Дъртилов, който си сложи крачето по време на мача, спря топката и ни изравниха. После Трифон идва да ми се извинява. След това отиде да играе в Аустрия Виена, сетне в "Б" отбора им - във ФАК във втора дивизия, като между тези два периода за малко пак се върна в ЦСКА.

- След това Европейско в Англия не водехте вече националния отбор. Защо?

- За първия мач от тези квалификации за Евро`96 в Англия стартирахме с победа в София срещу Грузия, двата гола вкара Емо Костадинов. Правят се едни списъци, преговори с федерацията. Ние договаряме по 2-3 хиляди долара за мач. Аз издействах допълнителни премии от един мой приятел, който търгуваше с Швеция. Поканих го да дойде с нашия самолет за някой следващ мач, ама сега да измислим нещо, все пак търгуват със стомана, оръжия. И той дойде вечерта на тренировката. "Всичко е ок - по 2000 долара на човек на цялата група", каза. Свършва мача, аз дадох торбата на масажиста. Сашо Динев си беше ковчежник, той раздаде парите. Въпреки че играеха навън голяма част от тях, пак се зарадваха на парите.

Договорът ми свършваше пет дни след Европейското в Англия. И всичко живо се покри – Батето, този-онзи... Качваме се в самолета на връщане, а тогава "Труд" беше публикувал две страници за Любо Пенев и автогола му срещу Франция. Статии големи. Слизаме на летището в София, Батето ни посреща, прегръдки, целувки, пихме по едно и някой го захапа - "Абе, какво пише тук в "Труд", че махат Пената?". Той каза, че няма такива работи и че това са глупости. И пуф - след два дни се събира Управителен съвет и не ми продължават договора. В националния имаше двама, които си мърмореха само срещу мен. Аз и нямаше и да се съглася. След Световно и Европейско вече е много трудно. А чаках и едни мои хора да уредят нещо в Саудитска Арабия. Подписах договор с Ал Насър и там спечелих Купата на „Свещените седем джамии“.

- Бързо преминахме от Трифон Иванов към Евро 1996, но преди него има онова Световно първенство, което си остава Лудото американско лято! Мачът с Франция на "Парк де Пренс", обещаните премии и Христо Стоичков и проблемите с него. Разкажете повече.

- Тогава се задаваше проблем с парите и от федерацията ги бяха изнесли в чужбина. Премиите за мача във Франция ги обяви бизнесменът Иван Кочев - Чомбе от Петрич. Той каза 8000 долара на калпак, а Брокерите ги направиха 10 000. Преди мача бяха отстранили Вальо Михов, но след срещата го накараха да обяви 50 000 долара. То чудо - те и тези, дето играеха в чужбина, се стреснаха от тази сума. А иначе в съблекалнята беше шоу - жената на посланика ни в Париж там, а играчите голи, по хавлии. Викам й: "Не е удобно, голи са момчетата". А тя каза, че тук е Франция и може, защото са виждали голи мъже. Смях голям. Викам на доктора да намери чантата в моя гардероб, бяха ми подарили едно шампанско. И да го донесе, та да почнат празненствата.

Пръскаха навсякъде. Минаха няколко месеца, не ни дават никакви пари. Те, брокерите, вкарали парите в чуждестранна банка и ги олихвяват. В крайна сметка взехме парите, но по 50 000 не ни дадоха, дадоха по 20, което пак си беше огромна сума. Някои взеха по 30 000. В списъка, който искаха, аз и моят щаб не пишем Наско Сираков, защото той беше бойкотирал и не беше дори в групата за мача на "Парк де Пренс". Но Вуцата (б.а. - Иван Вуцов) го добавя, той тогава отговаряше за националния. Три пъти правим нов списък в нашата стая, Сашо Динев мине и го вземе, качва го на Иван Вуцов, той пак го променя и го добавя. "Дайте му за другите мачове, но за този не е бил, бре", им казах. В крайна сметка Наско Сираков взе 20 000 долара без да е пътувал с отбора. После ги събрахме проблематичните играчи и им казах: "Добре бе, вие като не играете в националния отбор, къде ще ви знаят? Левски е до границата с Румъния на север, със Сърбия на запад и с Гърция на юг. Дотам. И ще ви забравят".

- И след това?

- След това започна подготовката за Световното в Щатите. На лагер сме трети ден, него още го няма. За Стоичков става дума. Ние сме в Бояна на подготовка, а той игра финал с Барселона срещу Милан. Росонерите тогава спечелиха в Атина с 4:0. Той беше там с цялото семейство там. Директно генерал Димитър Владимиров, който беше шеф на НСО, съдейства за самолета на Желю Желев - от Атина директно в София, оттам само минал през тях и... към Испания и после към Рим, защото имаше някаква среща с папата и президента Желю Желев. Аз също бях поканен, но нямаше как да отида, трябваше да водим подготовка.

Като се върна Стоичков, те го налазиха, че имаха басове, а той доста изгуби заради Барса и трябваше да плаща. Но Ицо винаги е бил точен, изплати си всички басове. Даже беше им купил и по един малък ръчен часовник на целия отбор. Стоичков беше контузен, големи мъки. Беше на ръба да не играе, имаше разкъсване преди Световното. Инжекции, процедури, успя да издържи. Как го направи, не мога да кажа! С помощта и на Доцента, разбира се. Жалко, че не успя да стане едноличен голмайстор на на първенството, заслужаваше го.