Димитър Пенев пред Lupa.bg: Всяка сутрин съм на "Армията" с кафенце и цигарка

ЦСКА си има треньор и той се казва Добри Митов, не е нужно да се търси друг, споделя Стратега

Изповеди
10:20 - 08 Юни 2019
3632
Димитър Пенев пред Lupa.bg: Всяка сутрин съм на "Армията" с кафенце и цигарка

За него е казано всичко, изписано е, дискутирано е. Той е със статут на легенда, макар да не харесва този израз. Димитър Пенев не се нуждае от представяне. Дали е пророк, но ден след разговора с него ръководството на ЦСКА обяви, че треньор на червените остава Добромир Митов, който заедно с Димитър Пенев и Люпко Петрович води отбора в последните няколко мача от изминалия сезон. Ето и първата част от интервюто със специалиста, в която треньор номер 1 на ХХ век говори пред Lupa.bg за изминалото първенство, селекцията и следващия шампионат.

- Г-н Пенев, сезонът приключи, но на вратата чука новият. Феновете се вълнуват от две основни неща - кой ще е треньор на отбора и каква ще е селекцията за следващото първенство. Какво е вашето мнение по тези два въпроса?

- В България така сме свикнали - все търсим нещо да сменим, все да правим рокади, без да има нужда от това. Добромир Митов е съвестно и добро момче, върши си работата, както трябва. Не трябва да се търси нов треньор, след като ЦСКА си има вече такъв. Добри игра преди години и при мен, познавам го добре. Премина и през школата на ЦСКА като треньор, където се доказа. Сега, разбира се, предизвикателството пред него е много по-голямо, но той е от Благоевград, македонче - което означава, че е твърда глава и характер. А това не е маловажно. Има си хора, които да мислят за тези неща и да ги решават, те дават парите, те имат последната дума.

- А каква беше вашата роля с Люпко Петрович, след като Добри Митов официално се водеше наставник на червените?

- Той водеше цялата подготовка - от тренировъчния процес през седмицата, през разузнаването на противника, анализа, та като се стигне до определянето на титулярния състав и загрявката преди официалните срещи. Добри Митов реално си има щаб от помощници, които знаят какво правят - Ивайло Петров, Кирил Динчев и Дани Моралес.

- И все пак, вие двамата с Люпко Петрович къде бяхте в този пъзел?

- Аз на трибуните, за да наблюдавам нещата отвисоко, а Люпко на скамейката. 

- Да продължим по темата със селекцията. ЦСКА вече осъществи няколко трансфера, един от които е националът Петър Занев. Останалите трима са чужденци, които са слабо познати у нас - Тони Уот, Диего Фабрини и Денис Давидов.

- С Петър Занев защитата ще се укрепи и ще е още по-стабилна. Той е опитен футболист и със сигурност ще помогне на отбора. За останалите трима нямам преки впечатления, тъй като не съм ги гледал нито на тренировка, нито в официален мач е. Сега е модерно да се гледат клипове в интернет с представянето на даден играч, но в последствие се оказва, че реалностите са други.

- Какво е необходимо още на ЦСКА в селекцията?

- Още един вратар, за да може да има Витаутас Черниаускас по-сериозна конкуренция. В конкуренцията е истината и едва ли ще ви изненадам с това, като ви го казвам.

- Доста негодувание от страна на феновете имаше именно към Черниаускас, че прави глупави грешки, че ЦСКА загуби еди-колко си точки заради него...

- При вратарите е така, но нека погледнем и от положителната страна - трябва да се говори и за това колко мача спаси със своите изяви. Примерите не са малко - срещу Рига в евротурнирите, срещу Левски в последния шампионатен двубой срещу сините, преди това също имаше добри изяви. Той има добър рефлекс, стабилен е психически.

- Вие сте почетен президент, но сте дали път преди това като треньор на много млади футболисти. Сега някой допитва ли се до вас за трансфери, имате ли време да наблюдавате младите футболисти от школата?

- Избягвам да давам съвети, ако не ме питат. Има си скаутско звено, което си върши работата. Моята е друга. Иначе често наблюдавам и тренировките на малките на "Армията" и по време на официалните им мачове. Има деца, които хващат окото. Добре е школата да изкарва поне 2-3 момчета на сезон, за да има приемственост, да трупат опит, за да може отборът да има гръбнак за в бъдеще. Виждате, че от доста време в отбора са Божидар Чорбаджийски и Валентин Антов, които се превърнаха в основни футболисти.

- На 9 юни ЦСКА стартира подготовка. Времето за почивка е много малко, а новото първенство започва на 12 юли, дни преди това и евротурнирите. Не се ли отразява тази малка пауза в последствие?

- Определено, но ние, българите, сами сме си виновни, за да я докараме дотук и да да започваме толкова рано в Европа. Кой друг да ни е виновен? Паузата е малка, играчите не могат да си отпочинат добре, но те са професионалисти и трябва да са подготвени за такива натоварвания. Като прекратят кариерата си, тогава ще имат време за почивка. И за да изпреваря следващия ви въпрос, ЦСКА ще изиграе четири контроли в Австрия - Прибрам, унгарският шампион Ференцварош, украинският първенец Шахтьор Донецк и австрийският шампион Ред Бул Залцбург. Все стойностни противници. Ние търсим все такива, за да видим къде сме, да се равняваме по най-големите.

- Една болна тема за феновете на ЦСКА - защо отборът не успя да стане шампион, а имаше възможност да бутне Лудогорец от трона?

- За съжаление не успяхме, а имахме реални шансове. Дистанцията беше скъсена до точка, но... В първенството стартирахме много добре, имахме солиден аванс в началото и то в момент, в който приехме Лудогорец на "Армията" и можехме да я увеличим. Но тогава натежаха и мачовете в Лига Европа, в първенството започнахме да хвърляме повече сили, тъй като всички виждат как се играе срещу ЦСКА - хвърлят се всички сили и всички средства. Но ние сме ЦСКА, колкото и клиширано да звучи. Нямаме право да се предаваме, а трябва да воюваме на всички фронтове.

Учудващо за мен е, че чужденците в отбора трудно привикват и се пригодяват към обстановката в първенство, като нашето, което не е от най-силните в Европа. Не успяха да влязат в ритъма на първенството, а няма кой да те чака. Нещата може да са комплексни - психика, съсредоточаване, влагане в мачовете. Някои от чуждите играчи постоянно говорят по телефона, но това важи и за останалите. Някои от тях са с по-големи фамилии, които идват да живеят тук с тях. И те трябва да мислят за доста неща, за самолетни билети, за жените, за майките, за гледането на деца, кога и как ще имат възможност да се приберат в своята родина, паспорти... Други откриват и развлеченията в София. Това влияе със сигурност.

Към всичко това като прибавим и умората, пъзелът се подрежда. Ето ви пример - Али Соу. Много добър нападател, но той прекалено много изразходва от енергията си, като гони противника в нашата половина, гледа да пресира. Иска да върши и работата на халфовете. Има енергия, има желание и ако вземете статистика от тези, които тичат най-много, ще видите, че той е играчът, навъртял най-сериозен километраж средно на мач. Той тича много между пеналтерията на противника и центъра, а когато дойде ред ние да атакуваме, той вече е по-муден. Трябва да седи отпред, за да държи двама техни защитници. И ето ви отговор за умората. И това важи и за останалите, не е само за него. Соу беше пример в случая. В един момент в първенството натежават и картоните и наказанията. Един играч все някак ще успееш да го компенсираш, но излязат ли ти от строя двама-трима, отборът не е същият. Това важи за всички, затова ги слагам под общ знаменател. Загледайте се и в големите първенства какво се случва със силните отбори, на които им липсват отделни единици.

- Има ли ден, в който да не сте на "Армията", да не се видите с приятелите, с фенове?

- Почти няма. Първото нещо, като стана сутрин, е да отида до "Армията", та там ми мина целият живот, стадионът е като част от мен и аз съм като част от него. Всеки ден се виждам със старите ми приятели Александър Манов и Христо Запрянов - Доцента. Те също са постоянно присъствие. Друго си е да изпиеш кафето си в приятелска компания, да изпушиш цигара, за дискутирате темите и то най-вече футболните. Всъщност, аз късно пропуших - на 33-34 години, когато станах треньор. И така до ден-днешен, не ги отказвам.

- А с някой от другите стари съотборници чувате ли се и какви бяха последните ви футболни страсти?

- Е, чувам се често с Петър Жеков, той ми е съсед на улица "Чехов". Жените ни се виждат всяка сутрин на кафе. Той ми звъня онзи ден да си поговорим за ЦСКА. Все ЦСКА, няма начин. Иначе последните емоции бяха свързани с финала на Шампионската лига между Ливърпул и Тотнъм. Целият квартал се вълнуваше, гледах го с приятели в едно кафене в квартала.

Очаквайте и втората част от интервюто с Димитър Пенев, в което той споделя интересни неща от треньорството му, взаимоотношенията му с играчите, както и за епопеята от "Парк де Пренс".