Внезапно почина доайенът на родното ендуро Жоро Хаджиев

Създателят на ендуро спорта в България Георги Хаджиев почина внезапно на 67-годишна възраст. Той беше дългогодишен председател на клуба по ендуро "Crazy job" (б.р. - "Луда работа") в Стара Загора. 

Не само ендурото загуби голяма личност. Хаджиев беше запален фотограф, пътешественик и музикант. Като басист в оркестър „Актив бенд“ е обиколил цяла Европа, посещавал е й Гренландия. Развиваше частен бизнес, беше известен със своята обществена и благотворителна дейност.

Хаджиев беше удостоен с наградата "Легенда" от БГ Х-Ендуро за изключителния му принос към този спорт.
 
Той има над 25 хиляди последователи във "Фейсбук", където от години публикува репортажи от различни кътчета на България и от други страни. Повечето от местата, които Хаджиев посещава, са забравени от Бога села и махали - предимно приказни кътчета в Еленския и Тревненския Балкан, както и района около Велико Търново. 

Роднини, приятели и популярни личности обяснимо тъгуват след огромния шок със загубата на емблематичната за Стара Загора личност. Мнозина вече публикуваха общи снимки с Жоро Хаджиев в профила му във "Фейсбук". 

Постът на Теодор Кабакчиев - най-добрият ни състезател по ендуро, който е и световен шампион: 

Отиде си както обичаше да действа - внезапно и както той си е решил. Скърбя… беше добър човек, артистична душа и не цепеше басма на никого. Не позволяваше хората да му се качват на главата.

С простаците беше прост, с възпитаните- възпитан. Имаше тънко чувство за хумор, което малцина улавяха. Умееше да осмива тъпанарите без да го разберат и да се засегнат.

Лично съм му благодарен за приноса. Нямах търпение след изминало състезание да се прибера вкъщи и да чакам снимките и разказа на Жоро да излязат във Фейсбук или в Офроуд България. А ако съм спечелил и имаше в разказа някоя добра дума за мен- е тогава се размазвах от кеф. Мечтаеше да види българин на световната ендуро сцена. 
Затова нашата връзка беше някак специална. В последната ни среща през август изпитах нужда да не си говоря с него за ендуро. Разпитвах го за живота , за музиката. А той ми разказваше. Имахме силна и смислена среща. 

Пускам си Ben Webster (един от любимите му джаз музиканти) и се моля на Бог да е на по-добро място, а душата му да е свободна! 
Един ден, Жоро, аз ще продължа твоето дело!