Димитровден е : Почитаме Свети Димитър Солунски

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски Мироточиви - ден, познат в народния календар като Димитровден. Според вековното поверие светецът слага край на топлото време и носи началото на зимата, като от бялата му брада падат първите снежинки. "Свети Георги носи лятото, а Свети Димитър - зимата" гласи популярната поговорка, която бележи смяната на сезоните.

Свети Димитър е роден през III век в Солун в семейството на градоначалника. След смъртта на баща си той поема поста, но вместо да изпълнява императорските заповеди за гонение на християните, открито изповядва своята вяра. Заради това е хвърлен в тъмница и убит по заповед на император Галерий през 306 г. Скоро след мъченическата му смърт християните започват да го почитат като светец и покровител на Солун, където и до днес в базиликата "Свети Димитър" се съхраняват мощите му.

В българските традиции Димитровден бележи края на стопанската година. Това е денят, известен и като "Разпус", когато сезонните работници като ратаи и овчари приключвали своите договори, получавали заплащането си и се уговаряли за следващата година. Народните вярвания са богати и разнообразни. Едно от тях гласи, че ако в нощта срещу празника луната е пълна, пчелните кошери ще са пълни с мед. В някои райони на страната се следи кой ще е първият гост в къщата - ако е добър и заможен човек, годината ще е плодородна и успешна.

Празникът е свързан и с почитта към предците. В съботата преди Димитровден се отбелязва една от най-големите задушници в годината - Димитровската, на която се раздава жито и хляб за помен на починалите. Трапезата на самия празник е богата и включва курбан от овче месо или яхния от петел, както и пити с ябълки.

В народния календар са характерни и трите дни след Димитровден - тъй наречените Миши дни.