Директорът на Габровския театър Петко Койчев пред Lupa.bg: За мен режисьорът е бог, създадохме трупа, която е готова на всякакви предизвикателства

Първият спектакъл за тази година - „Портретът на Дориан Грей” на Веселка Кунчева е изключително завладяващ

Актуално интервю
18:49 - 29 Януари 2024, Обновена на: 18:51 - 29 Януари 2024
11286
Директорът на Габровския театър Петко Койчев пред Lupa.bg: За мен режисьорът е бог, създадохме трупа, която е готова на всякакви предизвикателства

Петко Койчев е роден в Пловдив, където завършва актьорско майсторство в Пловдивския университет в класа на доц. Иван Налбантов. Прави своя актьорски дебют в Силистра през 2009 г, а година по-късно се включва в трупата на Драматичен театър „Рачо Стоянов” - Габрово, където има десетки роли. През 2018 г., след спечелен конкурс, става директор на Габровския театър, а миналата година бе преизбран за нов мандат. За 5 години успява да привлече режисьори с модерно и нестандартно мислене като Петринел Гочев, Васил Дуев-Тайг, Ана Батева и Веселка Кунчева.

Като театрален мениджър Петко Койчев си е поставил за цел да развива трупата, да обогатява репертоара и да превърне Габровския театър в един от най-успешните в България. Носител е на наградата „Златно перo” за постижения и развитие в областта на културата. С Петко Койчев разговаряме за предизвикателствата пред него като театрален директор и актьор, за предстоящия спектакъл „Портретът на Дориан Грей”, чиято премиера предстои на 1 и 2 февруари, за турнетата на театъра, както и за държавната политика в областта на културата.

- Г-н Койчев, как започна новата година за Габровския театър и какви премиери ви предстоят в близко бъдеще?

- Годината стартира ударно. За първи път започваме на 3 януари. Колегите от ателиетата започнаха работа тогава, за да може бързо да изработят декорите за първата ни премиера тази година - “Портретът на Дориан Грей”. Текат и усилени репетиции на спектакъла на режисьора Веселка Кунчева и на нейния екип - сценографа Мариета Голомехова, хореографа Явор Кунчев, композитора Милен Апостолов. Георги Атанасов пък е дизайнер на звука. За пръв работим с такъв дизайнер, което за нас е интересно изживяване.

Благодарение на Веселка Кунчева успяхме да закупим нова техника. Казвам “благодарение на нея”, защото тя дойде и каза: “Всъщност, за да направим този спектакъл на мен ми трябва такава техника”. Звукът е изключително важен по принцип при нейните спектакли. И в този спектакъл звукът е много важен. Така че закупихме чисто нова система и съответно ангажирахме и човек, който да ни научи как да работим с нея. Жоро има творческа работа – той пресъздава звуковата среда, която е създадена от актьорите и това е много интересно. Зрителите, които дойдат да гледат спектакъла ще разберат какво имам предвид.

- Вие сигурно наблюдавате част от репетициите. Как чувствате този спектакъл?

- Чувствам го като нещо, което никога не съм гледал. Следя представленията на Веси и на този екип от години. Смятам, че това, което сега те са си поставили като цел, е повече от амбициозно. Знам и виждам, че те ще справят. Това е нещо изключително мащабно визуално, завладяващо и оставящо те с размисли дълго време след това.

Влизайки да гледам една конкретна сцена, върху която те днес работят, сигурно около 4-5 часа след това съм в друг свят. Върша си административната работа, но съзнанието ми през цялото време се вълнува и аз се питам как ми повлия това, което гледах.

Създаването на спектакъла "Портретът на Дориан Грей" започна през лятото в Габровския театър по време на творческа лаборатория, ръковедана от режисьора Веселка Кунчева, сценографа Мариета Голомехова, композитора Милен Апостолов и хореографа Явор Кунчев. Снимки: Александър Богдан Томпсън

- Спектакълът започна да се ражда още по време на Летния театрален форум през миналата година и по време на творческата лаборатория “Да изгубиш себе си“, която Драматичният театър организира през юли 2023. На вас като мениджър и като актьор какво ви беше най-интригуващо по време на този уъркшоп?

- През 2022 г. за пръв път направихме Летен театрален форум и тогава успяхме да видим грешките, които допуснахме. Сега си казах, че при второто издание, с имена като Веселка Кунчева, Явор Кунчев, Мариета Голомехова, Милен Апостолов е абсурдно да допуснем същите грешки. Може да допуснем нови, но същите не. (смее се) Поставихме си амбициозни цели да надскочим първото издание и съм абсолютно сигурен, че успяхме.

За мен най-важното е в Габрово да дойдат едни 30 човека, които да живеят известен период там. Защото освен активните участници в актьорските задачи, ние допускаме и наблюдатели. Все повече се убеждавам, че Габрово е място, което тепърва ще се развива като място за творчество. И колкото повече творци дойдат в Габрово, толкова повече те ще усетят този дух, който самият аз усетих преди 14 години, когато отидох да работя там. И вече толкова години живея в Габрово. Сега започнах и втория си мандат като директор на театъра. Все повече тръбя, че ще е последен.

- Не се заричайте.

- Всички така ми казват. (смее се)

- Как трупата възприе театралната лаборатория, в която започна създаването на спектакъла “Портретът на Дориан Грей”?

- Трупата имаше нужда от едно такова изживяване и от тези знания, които екипът им даде. За мен това беше много вдъхновяващо като директор, защото смятам, че работата на директора, освен да създава продукция, която да възпитава публика е и да изгради трупа, която да бъде силна и готова за всякакви предизвикателства.

Когато извикаш творци като Веселка Кунчева и нейния екип несъмнено трябва да си подготвил своята трупа за това. Мисля, че влиянието на този уъркшоп върху габровските творци е много голямо и много вдъхнови екипа да започне репетициите. Актьорите нямаха търпение от юли до ноември, когато започнаха репетициите и непрекъснато питаха: “Кога започваме?”

Веселка Кунчева и Явор Кунчев по време на репетициите на постановката "Портретът на Дориан Грей"

- Наложи се малко да отложите премиерата на спектакъла, тъй като Министерство на културата не ви преведе едни пари. Чрез пост във фейсбук вие реагирахте емоционално през декември. Какво всъщност се случи?

- Аз продължавам да не разбирам какво се случи в интерес на истината. Може би някой ден ще разберем.

Финансовото министерство твърдеше, че всичко, което му е поискано, е изплатено. Министерство на културата обаче твърдеше, че няма пари. Къде е истината не знам. Екипът на Министерство на културата наистина направи почти невъзможното тези пари да дойдат в Габровския театър.

Във време, в което не ни се одобряваха разходите за ток, телефони и т.н., на Габровския театър бяха одобрени парите за материали за декорите. Но парите дойдоха на 19 декември, което беше късно. Това беше причината да отложим премиерата. Слава Богу отлагането не е толкова голямо – десет дни не са фатални. Но в онзи момент реагирах емоционално, защото се почувствах като крадец. Много неприятна ситуация. Надявам се никога повече да не се повтори или ако се повторя да ни кажат – плащаме до октомври оттам насетне нищо.

- Кога е премиерата на спектакъла и планирате ли турне на спектакъла?

- Премиерата на „Портретът на Дориан Грей“ ще бъде на 1 и 2 февруари, а след това спектакълът ще гостува в различни градове. На 28 февруари отиваме в Ловеч, на 11 април – във Варненския театър, на 16 април ще се играе в Дома на културата в Бургас, а на 17 април постановката ще бъде показана и в София, в Народния театър.

"Портретът на Дориан Грей" е първата премиера за 2024 г. на Драматичния театър в Габрово

-  И като директор на театъра, и като актьор участвахте активно в протестите на творците за увеличаване държавния бюджет за култура. Смятате ли, че протестите постигнаха поне частично целта си?

- От един период в живота си спрях да вярвам в протестите, защото най-различни политически сили или елементи от тези сили, ги яхват по някакъв начин и ги използват за собствени цели. Но какъв е другият вариант – да стоим по институтите и да си викаме: “Няма пари”. Генералният проблем не е в заплащането. Обвиняват ни, че ние сме едни хрантутници, които искат високи заплати. Знаете ли, актьорите и режисьорите се трудят не по 8 часа, а по 24 часа. Дано не ме погне Инспекцията по труда за тези думи.

Петко Койчев в ролята на Диригента в "Приятнострашно"

- Театърът не е чиновническа работа да стоиш от 8.30 до 17.30 часа.

- Не е. Освен това тези хора работят с емоциите си, те през цялото време се разкриват. Този емоционален товар, който те изнасят в никоя друга професия го няма. Само при лекарите. Медиците за мен са железни хора. Генералният проблем е какво иска държавата като културна политика, какво тя ще прави напред, наясно ли е как да го направи, смята ли да финансира културата.

Преди 4 години, когато станах директор направих собствено изследване какво влиза в културата – това не са само изкуствата, там е и спортът, и туризмът. Културата е дейността, която човешкото общество извършва и която го отличава от обикновения животински свят. В която и западна държава да отидеш там много ясно се вижда какво се преследва в изкуствата, в спорта, в общественото хранене. Създаването на мода в храненето е вид култура и то също по някакъв начин трябва да бъде менажирано. Не говоря да живеем в диктатура, но обществото трябва да има посока. И тук въпросът е какво правим ние, с какво се занимаваме.

Аз съм “за” инфраструктурата, аз съм “за” всички проекти, които държавата прави, защото това е базисно ниво. Не можем да говорим за икономика, ако нямаме пътища. Но паралелно с тези неща ние трябва да развиваме и другите базисни неща – образование, наука, здравеопазване, култура.

Преди време един човек излезе и каза, че в света няма такава система в света – държавни театри и държавни симфониети и аз се заинатих и направих проучване. Само във Великобритания има 52 държавни сценични културни института. Не говоря, че Британският музей е държавен и е безплатен за посещения. Няма да коментирам колко са държавните театри и културни институти във Франция, в Чехия.

Примерно в Германия имат частни театри, но имат и федерални, които са на цялата федерация, регионални и общински. Тези митове, че няма държавни театри не са  верни. Смятам, че тези неща трябва да бъдат изкарани на масата и да се каже това и това го има в Европа. И ние да направим нещо подобно или нещо наше, което да развиваме. Защо да не предложим ние някаква нова театрална система на Европейския съюз. Ние сме абсолютно равноправни членове и след като те ни предлагат на нас и ние можем на тях.

Директорът на Драматичния театър "Рачо Стоянов" - Габрово Петко Койчев получи благодарствена грамота от Община Габрово за участието на театъра в доброволчески акции в подкрепа на деца и семейства в затруднено положение, за даряването на билети и организирането на безплатни представления на уязвими социални групи

- Вече сте в началото на втория си мандат като директор. Като мениджър на какво заложихте през първия мандат и сега какво искате да надградите?

- Когато станах директор театърът беше леко позабравен. През 2014 г., когато беше спектакълът на Петринел Гочев „Ромео и Жулиета” това беше грандиозен успех за театъра. Постановката получи  „Аскеер” за най-добро представление и за сценография. После дойде спектакълът „Жана Д`Арк”, който също имаше номинации за „Аскеер“ и „Икар“. Но след това последваха години, през които не се използваха тези постижения, а някак си бяха оставени назад. Моята цел беше да върна театъра като активно място на театралната карта в България.

И мисля, че съвместно с Петринел Гочев, Васил Дуев-Тайк, с Анна Батева, която и до ден днешен е в театъра, успяхме с представленията, които правим, да стъпим на тази театрална карта. Сега в новия ми мандат щатните режисьори са Ана Батева и Веселка Кунчева и съм им много благодарен, че избраха Габровския театър. Ние сме си поставили една по-амбициозна цел – освен активно да присъстваме в театралните събития в България, искаме да привлечем европейски имена, които да ни направят разпознаваеми и на Запад.

- Отправили ли сте вече покана към чуждестранни режисьори?

- Да, поканих и получих уверението от Йерней Лоренци, че ще гостува в Габрово. 2020 година ме научи да не правя планове. Надявам се да устоим на бурите, които е предвидил животът и Господ и да успеем да реализираме намеренията си. Също така заедно с Коста Каракашян – един изключителен млад творец, който работи в областта на съвременния танц, имаме идея да направим първо уъркшоп, а след това и спектакъл в Габрово, който да продължи една традиция, която имаме с танцовия театър от няколко години. Много искам габровци все повече да се срещат с този театрален жанр.

Драматичен театър „Рачо Стоянов” е основан през 1945 г. и изнася спектаклите си в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово

- Какво се случи с ремонта на Габровския театър? През лятото при поройните дъждове покривът протече и всичко се изля върху сцената. Беше потресаващо.

- Сцената се оказа водопад на четири места. Слава Богу това вече е в миналото. Още веднага бяха осигурени от бюджета на читалището средства за почистване на вътрешните улуци и овладяване на течовете. Благодарение на Министерство на културата и лично на министър Кръстев и на екипа му успяхме да кандидатстваме по програма „Реставрация и консервация на паметници на културата“ към МК. Всъщност читалище „Априлов-Палаузов“ кандидатства, тъй като то е собственик на сградата, където се помещава театърът, а ние сме техни партньори в проекта.

Спечелихме проекта и сега се придвижват вече административните процедури. Имаме зелена светлина, ще има и ремонт на покрива. Сега ни предстои да направим проект за фасадите на театъра и постепенно проект по проект да обновим цялата сграда. Според мен е много важно трите институции, които сме вътре – читалището, театърът и библиотеката да продължаваме да работим в партньорство. Само така може да се случат нещата. Иначе не става. Когато дъждът потече върху осветителната техника аз се притесних да не стане висок волтаж и късо и да убие човек. Защото техника се купува.

Пиесата "Приятнострашно" от Яна Борисова бе поставена в Габровския театър от режисьора Валерия Минева

- Последният засега спектакъл на габровска сцена с ваше участие е „Приятнострашно“. Какво за вас беше най-голямото предизвикателство в случая като актьор?

- Спектакълът беше приет много добре в Габрово. Първото турне на „Приятнострашно” е на 6 и 7 февруари, съответно в Бургас и моя роден град Пловдив. За мен като актьор беше голямо предизвикателство. Бях поканен за ролята на Едмонд Гарабедян, който е диригент на мъжки хор. Знам, че има друг сценичен вариант на пиесата на Яна Борисова - в Театър 199 под режисурата на Галин Стоев и там тази роля се играеше от Владо Пенев. Не съм гледал този спектакъл в София, гледал съм други постановки по пиеси на Яна Борисова.

И когато разбрах това от нашия режисьор Валерия Минева, че в спектакъла ролята се изпълнява от Владо Пенев, а във филма на Галин Стоев по същата пиеса в ролята е Никола Анастасов, моята реакция беше: „Ти луда ли си, как можа да ми го кажеш”? (смее се) Имам огромен респект и към Кольо Анастасов, и към Владо Пенев. Имаше 3-4 дни, в които не можех да репетирам, защото мисълта ми през цялото време беше – Владо Пенев, Кольо Анастасов. Но успях да намеря своя прочит, успях да намеря своя път към ролята. Надявам се да се е получило добре.

Нямам амбицията, че правя нещо гениално на сцената. Имам амбицията да се чувствам добре и да се чувствам доволен, че съм си свършил работата. За мен като актьор, а и като директор, режисьорът е бог и ако режисьорът поиска това от мен аз трябва да го пробвам първо преди да го откажа или преди да предложа нещо друго.

Защото режисьорът е човекът, който вижда изцяло картинката. Аз виждам една хилядна от картинката като актьор. За мен най-важни са режисьорът и неговите задачи. И когато той иска нещо от мен аз искам да го изпълня и да дам максимум от себе си.

Габровският театър тръгва на турне и с "Приятнострашно"

- Какво ви запали да се занимавате с актьорско майсторство?

- Ако искате ми вярвайте, но пред мен никога не е стоял въпросът да се занимавам с друго. Бях 6-годишен, когато разиграх някаква сценка на майка ми и на баща ми и те се хванаха за главата и казаха: „Какво ще те правим?” Като бях в първи клас в училище дойде една дама, която беше от Центъра за работа с деца и носеше формуляри и ни каза, че който иска да учи кукловодство да се запише. Аз взех листчето и попитах: „Госпожо, какво е кукловодство?” И тя отговори: „Това е театър с кукли.” И аз като чух театър и веднага ахнах.

Опитах се сам да попълня този формуляр, макар че в първи клас в началото знаех да пиша само няколко букви. Занесох го веднага на госпожата, тя го погледна, изсмя се, даде ми ново листче и каза: „Хайде сега се върни и мама да го попълни.” Връщайки се вкъщи сложих листчето на масата, погледнах миловидно майка ми и баща ми и те ме разбраха какво имам предвид и го попълниха. И така тръгнах на кукловодство.

Моите родители ме подкрепиха в желанието ми да стана актьор.

Във втори клас ме прехвърлиха при един именит пловдивски режисьор Владо Николов. Той работеше в големия Център за работа с деца, където имаше детски музикален театър. Това беше структура, която имаше собствен бюджет, шиеха ни се костюми, играехме на сцената на Драматичния театър, имахме композитори, имахме корепетитори, които репетираха с нас песните, които ние пеехме на живо. Давам си сметка какви мащабни неща се правеха по време на моето детство. Така започна моето влечение към театъра и изобщо животът ми театър. Имаше един период, в който трябваше да избера какво да уча след 7 клас. И аз бях категоричен, че не искам да уча английска гимназия. Майка ми беше категорична, че ще уча английска гимназия.

В крайна сметка не учих в английска гимназия, защото майка ми може да иска, но аз отивам на изпитите. (смее се) Почнах да уча биология и химия след 8 клас, защото изведнъж се появи моята любов към химията. Имах една страхотна учителка, която в първия час влезе с две епруветки, смеси ги, те избухнаха и се получи бяла смес и тя каза: „Ето това, деца, е мляко.” И целият клас станахме химици. Нямаше един, който да не обича химията, благодарение на г-жа Маджунова. Страхотен преподавател. Химията беше моята втора любов, но като хоби.

И вече в десети клас един преподавател ме попита: „Ти сега какво ще учиш? Какъв ще ставаш – актьор или доктор?” И аз казах, че ще уча и двете. Но той каза, че няма как да стане да уча двете и тогава аз отсякох: „Тогава актьор”. И нещата приключиха. Никога повече въпросът какво ще уча не е стоял. Мисля, че Всевишният ми е преначертал пътя. В момента, в който реших да стана директор усетих нуждата не да творя аз самият, а да създам условията други колеги да творят. Това много повече започна да ми харесва, да ме впечатлява. Сега виждам, че се завръща желанието ми аз да творя. Очевидно двете неща ще се движат на приливи и отливи, а понякога и паралелно. Но надявам се, че театърът ще е моят живот.

- Ръководите театрална школа „Котешка къща”. Бихте ли разказали как се роди идеята и защо избрахте това име?

- Аз ръководя тази школа заедно с актрисата Надежда Петкова. В един период ни помагаше и актьорът Димо Димов от Габровския театър. За жалост от времето на ковид школата е в застой. Все още не можем да стартираме отново. Заехме се с тази школа през 2013 г. след като репетирахме „Ромео и Жулиета”, който за габровската трупа и за мен, и за Надежда беше преломен момент в кариерите ни. Петринел Гочев беше човекът, който ни показа един съвсем различен театрален свят. Показа ни един начин да творим, който беше свръх интересен за нас и продължава да бъде.

Аз казвам, че съм актьор, белязан от двама творци – от моя учител актьора Иван Налбантов и от режисьора Петринел Гочев. Иван Налбантов ме научи на мъжка дума, чест и достойнство, които са едни от най-важните неща за човека изобщо. А Петринел Гочев ми показа неговия свят на театъра, който ме беляза като актьор на Петринел.

По време на тези репетиции на нас ни се прииска да предадем тези знания и да предизвикаме интерес на младите към това, като най-важното беше да им покажем, че всъщност тази професия е зверски трудна. И да им покажем, че ако искат да  се занимават с театър това означава страшни усилия, това не е да научиш един текст, да излезеш на сцената, да се смееш и да ти се смеят и да ти се радват. Нещо, което в голяма част от детските школи е заложено за жалост. А това е един зверски труд.

Голяма част от работата ни беше да откажем децата от това, защото когато започнахме да работим с тях Надежда изработи една система почти равносилна на системата в НАТФИЗ. Говорим за час работа с гласни, съгласни и това са деца, които идват доброволно. Сега половината от тя са студенти, част от тях са студенти по журналистика, някои от тях работят като логопеди и те помнят тези уроци и са благодарни за това, че са минали през тази школа. Други са актьори – като например Поли Йорданова. Тя е актриса, която е започнала в нашата школа. Тя е човек, който има много заложби и трябва да ги развива. А защо „Котешката къща”? В периода, в който създадохме школата аз, Надежда и Димо бяхме съквартиранти и живеехме с котки. И царете на нашата къща бяха двете котки.

- Какво си пожелавате през 2024 година?

- Най-напред здраве за себе си, пожелавам здраве на всичките ни приятели, колеги, съмишленици, на всички хора. Има ли здраве, всичко друго ще се постигне. Пожелавам си и сили, защото амбициите са големи, но понякога има нужда от малко сила. Защото забравяме кои сме и доста често се отказваме. В много силен емоционален момент хората сме способни да кажем „Не мога повече”, а всъщност Господ иска от нас да можем повече и да не спираме и да не се отказваме, защото отказът идва тогава, когато той ни затвори очите. Вяра, сила и здраве – това е най-важното.

Снимки: Личен архив и Александър Богдан Томпсън