До 50 бона глоба за веригите, ако не продават БГ стоки

Между 15 000 и 25 000 лева имуществена санкция грози търговските вериги, ако не предлагат задължително стоки на БГ производители. При повторно нарушение пък санкцията става от 30 000 до 50 000 лева, съобщи „Монитор“.

Това става възможно с промени в закона за извънредното положение, които бяха гласувани от правната комисия. По същество текстовете минаха през преходни и заключителни разпоредби на поправките в търговския регистър, за които комисията се бе събрала.

По време на заседанието обаче депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов направи устно предложение за поправки и в извънредния закон. Те бяха одобрени единодушни с 21 гласа "за", без нито един "въздържал се" или "против".

Самият Ципов аргументира предложението си с мерките, които властта предприема в подкрепа на родните производители. По-рано през деня пък МС прие постановление, с което се въвежда задължение на търговските обекти, представляващи вериги от магазини, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители в обектите им. Самите стоки пък трябва да са и на специални места и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че продуктите са регионално производство.

Сега по предложение на Ципов се записа, че за времето на извънредното положение кабинетът може да прилага временни мерки за защита на производството на храни, произведени у нас и мерки за пускането им на пазара във веригите от магазини. Уточнява са какво се има предвид под търговска вериги  - магазини и за самообслужване на хранителни и нехранителни стоки, които търгуват от името на едно лице в сграда, която представлява комплекс. Поставя се изискването магазините да имат обекти в поне 3 административни области на страната.

Така глобите са между 15 000 и 25 000 лева, а при второ - между 30 000 и 50 000 лева. Санкциите за повторно нарушение ще се налагат,  ако то е в рамките на три месеца от влизането в сила на наказателното постановление за първото нарушение. В текстовете е записано, че актът за установяване ще се съставя от БАБХ.

Промените предвиждат още да се въвежда временна забрана за внос на храни от трети страни, които не са член на ЕС при спазване на всички международни договори, по които Бългрия е страна.

Накрая Ципов изтъкна, че това е една първа стъпка и след отмяната на извънредното положение земеделското министерство може да помисли този механизъм да залегне и в закона за храните. Той уточни, че има нужда от такава протекциониска мярка и МЗХ трябва да прецени какви да са границите и какви да са стоките. За забраната за внос от страни извън ЕС той поясни, че това ще става с акт на МС и то след анализ. Поправките влизат в сила след обнародването им.

БСП на свой ред заявиха,че няколко пъти са внасяли подобен нарочен закон и сега 3 години по-късно упарвялващите са се вслушали в техните идеи. Именно затова те щели да подкрепят това предложение, въпреки че текстът не бил съвършен. Относно забрана за вноса, според социалистите трябва да се отчете риска дали няма да се стигне до дефицит на други стоки и покачването на цената на други. И призоваха ако се налага забрана за внос, то това да става след задълбочен анализа на МС.

Фирмите подават отчетите си електронно и на едно гише от 2022 г.

Иначе поправките в закона за търгивски регистър, който депутатите гласуваха на второ четене предвиждат от януари 2022 г. фирмите ще подават годишните си отчети електронно и на едно гише.

Целта е да се намали административната тежест върху бизнеса, като физически и юридически лица да могат да подават годишните си финансови отчети и годишните доклади за дейността в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, по електронен път чрез „Единна входна точка“.

Сега фирмите са длъжни да представят финансовите си отчети на 3 различни места – в НАП, Търговския регистър и НСИ. Така фирмите ще подават отчетите си и други документи еднократно по електронен път, трите ще теглят документите оттам.

Другата променя в закона е, че от 1 януари 2022 г. отпада и държавната такса за обявяване на годишните финансови отчети и тази процедура става безплатна. Предвижда се и облекчения и за малките и средни предприятия. Занапред те няма да подават с годишните си отчети и документи,че тази отчети са приети на общо събрание. Това ще се удостоверява с декларация, подписана от заявителя.