Добре че е Коледа, та да се оживи книжният пазар

Месец преди коледните празници книжният пазар навсякъде по света е в подем, а класациите отразяват не само вкуса и стила на читателите – те могат да послужат като обобщение на цялата година.

Във Франция традиционно литературните награди зареждат с импулс предколедната работа на издателствата и книжарите. Ситуирането на признанието за високата литература през ноември – във Франция обичайно се говори за „есенни награди“, е в синхрон с комерсиалната подготовка за края на годината.

Британците често определят себе си като „най-големите книжни плъхове на континента“. Родното място на световни брандове таблоиди като „Окей!“ и „Хелоу“ логично предполага висок интерес именно към подобен тип литература.

Месец преди коледните празници според „Пъблишърс уикли“ на челни позиции във Великобритания са автобиографичните The Woman in Me на Бритни Спиърс и My Name is Barbra на Барбра Стрейзанд. В началото на годината мемоарите на принц Хари се превърнаха в бестселър. Изкачването на автобиографичните книги на Бритни Спиърс и Барбра Стрейзанд обаче показва, че интересът към личния живот на известните личности, подвързан в корица, е признак на книжния пазар и стила на читателя, а не просто продължение на сагата около трусовете в британското кралско семейство. В челната десетка на Великобритания се намират и биографиите на Арнолд Шварцнегер и Илон Мъск, както и Книгата на Гинес.

Книгите за самопомощ са утвърден сегмент навсякъде по света. Спорно е доколко подобен тип четива изобщо трябва да намират място в литературни класации, „борейки се“ с художествена литература или поне с художествено обработена такава. Затова и някои от българските книжни центрове и вериги изнасят изданията, касаещи здравна, психологическа и кулинарна тематика, в отделна класация.

Художествената литература от гледна точка на продажбите (според сайтовете на „Гринуич“ и „Хеликон“), изглежда „в перфектно здраве“ – сред търсените книги в края на годината са наградената с международен „Букър“ „Времеубежище“ на Георги Господинов, „За неизбежната случайност“ на Иван Ланджев и „Рана“ на Захари Карабашлиев.

През тази година разказите, които някои изследователи смятат за традиционно най-представителния жанр в българската литература, не намират място сред челните позиции, романът продължава да властва. Интерес според данните има и към детската и тийнейджърската литература от български автори.

Анализът на вкусовете и сред възрастните, и сред подрастващите неизменно включва все повече спецификата на поведението, т.нар. дефицит на вниманието. Според чешкия „Сезнам справи“ чехите парадоксално купуват все повече книги, но не ги дочитат. Вниманието, което се отделя на един текст, рядко надвишава 15 минути. Ако преди пет години определящите се като четящи представители на централноевропейската нация са успявали да се справят с 12 книги годишно, то днес бройката е паднала до 9,9. Вероятно всяка книжна анкета и класация скоро би трябвало да включва и броя страници на предпочитаните издания, както и въпроса „Успяхте ли да стигнете докрая?“