Доц. Бостанджиев пред Lupa.bg: Трудна ерекция и липса на оргазъм мъчат българите

Доц. д-р Румен Бостанджиев е български сексолог и психотерапевт. Завършва медицина през 1983 и до 1999г. работи като терапевт и изследовател в единствения у нас Сектор по сексология към Медицинска академия – София. След закриването на този Сектор, д-р Бостанджиев създава частен терапевтичен център „Интеракт”, в който работи и в момента с проблеми в сексуалните отношения и сексуалната изява.

Преминал е обучение по психодрама и по личностно центриран подход. Доц. Бостанджиев е специализирал сексология през 1993 г. в Холандия и Белгия, а през 2007г – 2008г. завършва първата Международна академия по Сексуална медицина, проведена в Оксфорд, Лисабон и Рим.  Пред Lupa.bg той говори за сексуалните проблеми на българите и как пандемията се отразява на двойките.

- Доц. Бостанджиев, какви са най-наболелите проблеми в интимната сфера на българите през последните години?

- През последните години не съм забелязал съществена промяна в проблемите, с които идват хората в кабинета ми. Идентичността ми на сексолог е причина най-често тези проблеми да се заявяват като затруднена или нестабилна ерекция, липса на сексуално желание или невъзможност за достигане до оргазъм. Зад тази фасада обаче, в повечето случаи се разкриват сложни партньорски драми и психологични проблеми, които трудно могат да се преодолеят само с хапчета, а изискват сериозна психотерапевтична работа.

-Изолацията и затварянето вкъщи могат ли да бъдат повод за възраждане или надграждане на сексуалните отношения в двойката?

- За много двойки възможността да останат заедно вкъщи е шанс да си отделят повече внимание и да освежат еротичните си преживявания. Терапевтичната ми практика ме среща повече с партньори, за които принудителната изолация е предизвикала негативно напрежение от натрупани неразрешени проблеми. Ограничените контакти с външния свят затварят някои от традиционните предпазни клапи и нерядко водят до изблици на ревност и агресия. Изкушението за взаимен шпионаж чрез недопустимо надничане в личната кореспонденция на партньора е един от най-честите детонатори на семейните катастрофи. Надграждането изисква не само свободно време и присъствие в едно пространство. За него е нужна творческа активност, способност да се отвориш и усетиш човека до теб, да се настроиш на една вълна и да споделиш мечтите си с него. Без тази осъзната активност и от двете страни повечето време, прекарано заедно се превръща във взаимно отегчение и скука, която неусетно кристализират в омраза.

- Казват, че в днешно време жените са станали по-освободени и сексуални и дори по-напористи от някои мъже. Вярно ли е това?

- Това, което виждам в практиката си е, че жените стават все по-нетолерантни към примитивните опити на партньорите им да ги обсебват и контролират. Все повече жени не приемат да са в ролята на сексуално зависими само от партньора, когото са избрали за баща на децата си. Това особено важи когато този партньор не е способен да проявява към жена си необходимото разбиране, уважение и зачитане на индивидуалното и право на избор. Все още не е завършил историческият преход, в който жените с цената на много болка и жертви утвърждават позицията си на равностойно човешко същество. Много патриархално възпитани мъже не харесват този процес и мрънкат, че той едва ли не ще съсипе устоите на християнското семейство. Жените, които осъзнават сексуалните си права и са способни открито и категорично да ги отстояват стават все повече, независимо от яростната съпротивата на патриархалната традиция.

- Много двойки се оплакват, че с годините пламъкът на страстта угасва, какво бихте ги посъветвали?

- Ако ежедневно не се грижим и не инвестираме в интимните си отношения, те неизбежно тръгват надолу. Еротичният пламък се подхранва от емоционалната откритост и непрекъснато взаимно обогатяване. От непрекъснатата подкрепа в личностното израстване. От способността ни да разбираме и прощаваме, да се вдъхновяваме и възхищаваме един на друг. Ако разчитаме единствено на първоначалната страст, тя изчезва много бързо при погрешното допускане, че ни е дадена завинаги и безусловно.

- Кавалер ли е българският мъж?

- Съвременният български мъж е изправен пред огромно предизвикателство. За да се справи успешно с все по-сложните изисквания на живота, той трябва да покрие идеалите за благороден мъж с твърд характер. Това изисква съчетаване на изтънчената чувствителност и емоционална гъвкавост с ясна идентичност и морална принципност, способност категорично да се отстояват собствени позиции и ценности. Този идеал има своите прототипи в образа на доблестния рицар (кавалер означава конник). В цивилизования свят днес се утвърждава представата за благородния мъж на честта – джентълмена. За разлика от примитивния мачо, който бие жена си за да покаже какъв голям мъж е, джентълменът демонстрира своята мъжественост чрез преклонение пред жената, в която вижда равностойна дама, достойна за любов и вдъхновение. Той не приема жената да е потискана и експлоатирана, а очаква равноправно партниране, взаимно уважение и подкрепа. Джентълменът се отличава от нашенския Мамин Колю по това, че не вегетира под майчиното крило, а отговорно поема предизвикателството да сътворява и отстоява мечтите си, свързвайки индивидуалното си благополучие с благополучието на семейството и общностите, към които е избрал да принадлежи. Струва си по-често да се замисляме как възпитаваме нашите синове и до каква степен ние самите се стремим и покриваме представата за джентълменство.