Доц. д-р Спас Ташев пред Lupa.bg: Сърбия използва пияници за своите интереси у нас

Вече 30 години Сърбия внушава, че част от българските земи са нейни. Нашето мълчание позволява техните провокации да продължават. Тази политика на Белград, макар да изглежда средновековна и анахронична, никога не е променяна – загубвайки своите територии и влияние в Косово, в Босна и Херцеговина, в Черна гора, Сърбия търси компенсация на изток. Затова най-нагло посяга към българската историческа памет и територии в наши дни. Това заяви пред Lupa.bg историкът доц. д-р Спас Ташев по повод последния сръбски документален филм, в който се твърди, че „във Враца живеят шопи – сръбско племе, което е било българизирано”.

Александър Вучич

„Светът навлиза в цикъл на нестабилност и Сърбия би се възползвала от избухването на много регионални конфликти. Александър Вучич смята, че предстои поредното преразпределение на сферите на влияние в света, поради което най-вероятно се готви за това. Добре е да бъдем евроатлантици, но е още по-добре освен този основен план А, също така да имаме план Б и пр., т.е. да имаме резервни варианти, чрез които да отстояваме своя национален интерес”, съветва историкът.

„Сърбия вече 30 години твърди, че племето шопи е сръбско. Навсякъде, където живеят шопи, според нея това са сърби. По тази изкривена "логика" в София например живеят българизирани сърби. Дълго време мълчахме за Поморавието, а има толкова много сръбски документи в това число и в масовия сръбски периодичен печат от началото на 19-ти век, в които се казва, че Ниш, Пирот и Враня са български градове. Когато нашите възрожденци чуват, че Сърбия има претенции към тези региони, те се подсмихват и си казват: „Това е българско, няма как да го дадем”. Но ето, че историята ги опроверга и докато Сърбия не получи урок за прегрешенията си от миналото, тя ще продължава със същия апетит да разяжда българската територия”, предупреди доц. д-р Спас Ташев.

"От няколко години Сърбия работи активно на наша територия, основно по линията на трансграничен културен обмен се лансира идеята, че отвъд границата живеят шопи и торлаци, които са сърби. Западната ни съседка се интересува в по-западналите наши селища кои хора са алкохолици, кои са склонни да получават почерпки и чрез тях осъществява своята пропаганда на най-ниско ниво. Лансира се непрекъснато сръбската кафанска музика, внушава се на населението, че това е неговата музика.

А ние стоим и гледаме като вцепенени как народа ни е тровен и разяждан отвътре. Крайно време е да се събудим от този дълбок сън”, призова историкът.

Враца е част от Шопската област, населявана от шопи - които Сърбия обявява за племе, което е част от сръбския народ. След Берлинския конгрес от 1878 година според Белград това население е българизирано. По този начин се представя българският град Враца в "документален" филм за последните дни от живота на сръбския княз Михаил Обренович.

В сериала, озаглавен: "В каква мисловна битка изпадам", се обръща специално внимание на Анастас Йованович, който е близък с Обренович. Такива личности като Атанас Йованович са много, защото по времето на османското владичество Балканите се освобождават постепенно от периферията към центъра. Много българи се борят за свободата на Сърбия и Гърция. В сръбската лента обаче се премълчават част от фактите и се твърди, че "Анастас е много важна личност в сръбската история от 19-ти век". "Той е предупреждавал многократно княза за опасността от атентат срещу него", се казва още в сериала.

"Анастас Йованович е роден през 1817 година във Враца, в тогавашната Османска империя. Този град днес се намира в България. Баща му се казва Йован, а майка му Мария. Враца е част от Шоплука - област, населявана от шопи, племе което е част от сръбския народ. След Берлинския конгрес от 1878 година те са българизирани", пишат сръбски медии. Анастас Йованович е първият литограф в Сърбия. Михаил Обренович /1823-1868/ управлява на два пъти Сърбия. Първият от 1839 до 1842 година, а вторият от 1860 до убийството му през 1868 година. След като постига спорузумения с Османската империя, той разпуска българската легия на Георги Раковски в Белград.