Доц. д-р Спас Ташев пред Lupa.bg: Вучич прекали с омразата си към българите

"Белград направил филм за "българските зверства и българизирането на сърбите", наречен "Дълбока долина". Става въпрос за населението в Поморавия (в Сърбия) и Призренско (в Косово). Филмът възпитава местното население в омраза към българите. Има страх, че някой може да се завърне към българските си корени. Защото има такива случаи – хора от Ниш и Пирот все по-открито декларират, че са българи. Именно това притеснява сърбите.

Допускам, че допълнително масло в огъня се наля поради това, че не мина номерът със загадъчната идея за българско въздържане по отношение на декларацията на ООН за сръбския геноцид в Сребреница. Сега Вучич си отмъщава заради неизпълнения от България ангажимент. Това заяви пред Lupa.bg историкът доц. д-р Спас Ташев.

Александър Вучич

„България никога не е българизирала сърби. Въпросното население до 1878 г., а в Призренско дори до началото на ХХ, е българско. Така например според официалното преброяването на населението в Османската империя през 1881/82-1883 г. в някогашните кази Качаник, Прищина, Вълчитрън (Вучитрън), Митровица, Гниляне, Прешево и Призрен, които днес са в състава на Косово, броят на българите християни е 113737 и те са били 40,18% от местното население. Днес в резултат на сръбската асимилационна политика няма нито един българин, а от Белград и Скопие продължават да се слушат внушения, че дори и тези лица, които днес се изявяват като българи, всъщност не били такива. Отнемането на правото на изява на идентичност е престъпление, целящо да оправдае провеждането на геноцид. Такъв неведнъж е правен в Сърбия.

Например по време на Първата световна война сръбски четници са обличали български униформи и са избивали населението в Поморавия, за да насадят омраза към българите. В нашия държавен архив се съхранява дневника на сръбския войвода Коста Войнович. В този документ много ясно е записано, че значителна част от зверствата, които Сърбия приписва на българските войници като изнасилвания, кражби на имущество и пари, печене на шиш и на огън на деца, всъщност са извършвани от сръбски четници и разбойници.

Всъщност ако това население наистина е било сръбско, едва ли са щели да постъпват по този зверски начин. Но след края на Първата световна война сръбската пропаганда не е пропуснала да припише на българите тези престъпления. Тези лъжи дори са представени преди сключването на Ньойския договор и така Сърбия допълнително мотивира откъсването на Западните покрайнини от България.

Подобен сръбски геноцид е извършван и около 9 септември 1944 г. Тогава титови партизани организират бомбардирането на цивилното население на Лесковъц, наричан на сръбски Лесковац. Загиват 6000 души цивилно население. Ако според сърбите в Лесковъц по това време са живеели сърби, едва ли са щели да ги подложат на такава месомелачка.

Но дори и посърбени българи, за тях си остават врагове. Въпреки напредналата днес сърбизация, говорите в Моравско и Призренско продължават да бъдат аналитични, безпадежни. Когато там се изпращат сръбски учители, те преминават през предварително специално обучение как да преподават сръбски език на това население”, обясни ученият.

По думите му днес има искрици на възраждане на българщината в Поморавия, но в Призренско подобен процес започна да набира скорост още преди 20 години. „Лошото е, че ние нямаме стратегия. Нека не забравяме, че с отказът от какъвто и да било интерес на България към Поморавия, бе отворен пътят за сръбската пропаганда в Македония”, посочи доц. д-р Спас Ташев.

„Когато Белград говори за "българизиране на сърби", през последните 10-20 години праща свои емисари в Белоградчишко, Кулско и други западни български райони и агитира населението, че не е българско, а сръбско, в най-„добрия" вариант шопско или торлашко. Все се чудя на нашето бездействие! Какви трябва да бъдат обратните действия?”, пита историкът и добавя: "Крайно време е България най-накрая да реагира и да не допуска повече подобни сръбски провокации. Социалните мрежи вече кипят и се настоява да се изработи наш документален филм, който обективно да представя фактите".

Проектът "Дълбока долина" е подкрепен лично от президента Аександър Вучич.

"Филмът хвърля светлина върху ужасните престъпления, извършени срещу сръбския народ по време на българската окупация през Първата световна война", според неговите създатели. Сръбският патриарх Порфирий и верен съюзник на държавния глава от месеци лично подкрепя историческата фалшификация, наречена „Сурдулишки мъченици“.

Сръбската православна църка има дейно участие и в предстоящата премиера. Режисьор на филма е историкът Джордже Боянич с подкрепата на дякон Деян Йованович и Бобан Коцев, известен радиоводещ на Гласът на нишката епархия.

През последните месеци властите в Белград непрекъснато стимулират езика на омразата срещу българите с измислени твърдения за „българските престъпления и окупация“ в периода на Първата световна война.

В началото на март тази година в Сурдулица, под председателството на владиката Пахомий и в присъствието на държавните секретари Миомир Джорджевич, Драган Стеванович и Деян Антич, висши военни офицери, местната власт и граждански сдружения, се проведе заседание на Изпълнителния съвет за отбелязване на „100 години от освещаването на паметната костница на Сурдулишките мъченици“. Честванията бяха под патронажа на Александър Вучич.

Белград проведе или ще проведе серия от мероприятия, включващи тържествени научни сесии, създаване на Паметната костница, Паметна къща, отпечатване на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика.

Най-отблъскващата част обаче е свързана с ученическия конкурс за деца от 7-8 клас и гимназиите, които трябва да пишат за "българските престъпления и окупация", с което омразата към българите започва да се възпитава в нашата западна съседка още от ученическата скамейка.