Доц. д-р Йордан Величков: Не е установено съществуване на македонци до 1944 г.
„Историците“ в Скопие заменят думата „българи“ с „македонци“

Европейските владения на Османската империя, включително етническият състав на тяхното население, многократно са били обект на повишен интерес от чуждестранни изследователи, пътешественици, дипломатически представители. Този интерес нараства особено през ХIX и началото на XX век. В публикуваните статистически изследвания най-старателно са регистрирани етносите, населяващи определени райони на Балканите. Някои от тях са за географската област Македония.
Впечатляващото на статистическите публикации, направени от турски, руски, немски, френски, сръбски, гръцки и други автори е, че според тях във всички райони на Македония, без изключение, българският етнически етнос е доминиращ. Вторият етнос са турците, на трето място – гърците, следвани от евреите, циганите, куцовласите.
В десетките изследвания на етническото състояние на населението в пределите на европейските владения на Османската империя
не е установено съществуването на македонци и очевидно до 1944 година такива на македонска земя не съществуват.
Това коментира за в. "Труд" доц. д-р Йордан Величков.
Безалтернативно доказателство за най-многобройния български етнос в Македония е Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в над 6000 европейски публикации и 1700 статии, анализи, дописки в американския печат десетки хиляди пъти се споменава, че въстанието е дело изключително на българското население. Европейската и американската преса информират за героизма и саможертвата на безстрашните българи и за бруталното потушаване на въстанието от поробителя.
Медиите подробно съобщават за разрушените или изгорени български населени места, за избитите деца и възрастни хора, за озлочестените български жени и девойки.
Такива зверства над мирното българско население Европа не е виждала от столетия, твърдят някои автори.
Е, що за гьонсуратлък е на тези кристално чисти българи, четири десетилетия след техния подвиг, посмъртно да им се натрапва друго национално съзнание? Такава мерзост могат да сътворят само тежко болни от истеричен национализъм мозъци.
В десетките изследвания на етническото състояние на населението в пределите на европейските владения на Османската империяне е установено съществуването на македонци и очевидно до 1944 година такива на македонска земя не съществуват, посочва доц. д-р Йордан Величков
Но нека се обърнем към статистическите факти. Тъй като цифрите не са най-предпочитаното четиво, ще предложа на читателите само няколко статистически изследвания.
Стефан Веркович, босненски сърбин, е изпратен от Белград да провежда сръбска пропаганда в Македония. Там обаче среща само българи и нито един сърбин. Впечатлен от интелекта на българския етнос, той извършва дългогодишна изследователска дейност и издава през 1860 година сборника „Народни песни на македонските българи“. А след 23-годишно задълбочено проучване (1860 – 1883) на етническия състав на населението в публикацията си „Топографическо-етнографически очерк на Македония“, отпечатана на руски език в Санкт Петербург през 1889 година, той пише: Българи – 1 317 131, гърци – 222 740, сърби – 0, арумъни (власи) – 74 375, турци – 240 264, албанци – 78 790, цигани – 10 568, евреи – 1612, други – 3 483. Всичко – 1 948 963.
Прецизните статистически данни свидетелстват за сериозността, задълбочеността и обективността на сръбския изследовател. Впрочем, както
преди столетие и половина, така и в по-ново време е имало и днес има сръбски учени, които не споделят позициите на крайните сръбски националисти,
но са принудени да се съобразяват с тях, поради властовите позиции, които те са заемали и заемат в Сърбия. Един от тях е и днешният сръбски президент Александър Вучич.
Юрий Иванович Венелин, украински българист и етнограф, роден в Унгария, в труда си „Древните и сегашните българи“, отпечатан в Москва през 1829 година, пише: „Основното население на Македония е съставено от българи, после идват турците и гърците.“ А в другия си труд „За характера на народните песни у дунавските славяни“, Москва, 1835 г., той
отбелязва, че „Македония е населена по цялото си протежение от българи.“
И още: „Те, българите, живеят в България (вероятно има пред вид Северна България или Мизия, б.а.), Бесарабия, Румелия, Тракия и Македония.“ А изследването на етническия състав на населението публикува в труда си „Относно възраждането на новата българска литература“, Москва, 1838 г., според което: „Българи: от тях в България (Северна България) 750 000, в Македония над 1 000 000, в Тракия – над 600 000, в различни места на Албания и Тесалия – над 100 000, в Цариград – 20 000 и в Бесарабия и около Одеса – 75 000.
Половин столетие по-късно, по време на Руско-турската война от 1877-1878 година в Букурещ е създадена комисия под председателството на княз Черкаски, на която било възложено да събере статистически данни за населението и неговата етническа принадлежност на територията на Европейска Турция. В края на 1877 г., тоест - няколко месеца след началото на войната, комисията публикува доклад „Материали за изучаването на България“. В специален раздел на този документ се разглежда етническият състав на Македония с нейните райони Солунски, Битолски, Скопски и Серски санджаци, според които:
„Българи – 819 800, гърци – 177 500, сърби – 0, арумъни (власи) – 187 800, турци и албанци – 510 220, цигани и евреи – 52 200, черкези – 20 000, католици – 5 000, други – 2 400.“
Според официалната турска статистика от 1875 г. резултатите от преброяването на населението в три турски вилаета – Одрински, Битолски и Солунски са:
„Мюсюлмани – 170 002, българи – 588 672, гърци – 99 980, власи – 20 913, евреи – 50 250, арменци (в Одринския вилает) – 5 200, албанци (само в Битолския вилает) – 3 175, цигани – 1 670, помаци – 22 575, разни – 5 400“.
Роберт Пелетие, французин, публикува изследванията за етническия състав на населението на Македония през 1905 г., според които: „Българи – 1 172 000, гърци – 190 000, сърби – 0, арумъни (власи) – 63 000, албанци – 12 000.“
Една година по-късно – 1906 г., немският изследовател Рихард фон Мах в изследването за етническата картина на Македония пише: „Българи – 1 166 970, гърци – 95 005, арумъни (власи) – 56 115, албанци – 6 036, цигани – 8 550, други – 3 048.“
Според задълбочените изследвания на Васил Кънчов, дългогодишен служител в Българската екзархия, събрани в книгата му „Македония. Етнография и статистика“, отпечатана в 1900 година в София, „Българи – 1 181 936, гърци – 228 702, сърби – 700 (сръбски агенти, изпратени от Белград да работят за сърбизиране на българското население, б.а.), а румъни (власи) – 80 767, турци – 499 204, албанци – 125 711, цигани – 54 552, евреи – 67 540, други – 16 407.“
Неслучайно споменавам името на Васил Кънчов, защото
„историците“ в Скопие се позовават на неговата статистика, заменяйки думата „българи“ с „македонци“.
Според авторитетни чужди учени, сред които и проф. Г. Вайганд, изследванията на Васил Кънчов предлагат най-достоверните статистически данни за етническото състояние на Македония.
Изнесените авторитетни изследвания, смазващи крайно глупаво скалъпената малоумна измишльотина за някакви „древни македонци“, не се нуждаят от коментар.
Макар и твърде, твърде много закъснели, крайно време е българските правителства да излязат от дебилното състояние, в което са изпаднали от десетилетия, като направят всичко необходимо огромните исторически свидетелства, разобличаващи фалшификаторите и крадците на българската история, да станат достояние на международната общност и европейските ни съюзници. Това е единственият ход, който има България в политиката си към РСМ. Опазването на нашето минало от престъпните посегателства на Скопие, гарантира бъдещето ни като народ и държава.