Доц. Ралица Ковачева: Внимание, троловете атакуват

У нас
11:10 - 03 Май 2022
10567
Доц. Ралица Ковачева: Внимание, троловете атакуват

Има огромна активност на тролове в социалните мрежи от началото на войната в Украйна. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Ралица Ковачева, преподавател по Международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на платформата за проверка на факти factcheck.bg.

Потокът от информация е много активен, често е с неясни източници, включително от много нови сайтове, групи в социалните мрежи, профили в платформите за видеосподеляне, заяви доц. Ковачева.

Характерното за всяка война е трудната проверка на информацията, коментира тя. Според нея разпространителите на дезинформация разчитат именно на това, че няма кой да провери големия по обем информация и затова могат да бъдат разпространявани всякакви неща.

„Отговорното поведение изисква наистина винаги да имаме едно наум. Независимо кой какво ни съобщава, трябва да имаме едно наум и да проверим, кой друг го казва“, посочи доц. Ковачева. Тя посъветва потребителите на социалните мрежи да не влизат в диалог с тролове, тъй като тяхната цел е именно да всеят разделение, смут и да обезсърчат нормално мислещите хора.

Основният канал за разпространение на дезинформацията са отделните хора, които споделят, посочи преподавателят. "Независимо от това колко тролове и ботове се използват, за да се разпространява нещо чрез машини, за да се създаде впечатление, че е много популярно, основният канал на дезинформацията остават отделните хора. Тоест много е важно действието на отделния потребител", каза тя.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво наблюдавате по отношение на информацията от началото на войната в Украйна?

- Изтича чудовищно количество информация, за която понякога е много трудно да се установи изобщо с какъв произход е. Потокът от информация е много активен, често е с неясни източници, включително от много нови сайтове, групи в социалните мрежи, профили в платформите за видеосподеляне. Това, което е характерно във всяка война, е, че информацията много трудно се проверява. Сега проверката е особено трудна, защото много лесно могат да се скрият следите.

- Много се спекулираше за кадрите от Буча. Как всъщност става най-лесно проверка в период на дезинформация?

- Това, което и случаят в Буча показа, е, че в такава ситуация е много важно да се осигури достъп на журналисти и медии до мястото на случилото се. За да могат журналистите да направят възможно най-подробен разказ, с колкото могат повече детайли, от които да се съберат максимално много сведения.

Това, на което дезинформацията разчита, е именно, че няма кой да провери информацията и затова могат да бъдат разпространявани всякакви неща.

В Буча много бързо бяха допуснати кореспонденти на големи международни агенции и медии, които написаха много подробни репортажи и заснеха видеа и снимки. Благодарение на техния анализ можеше да се направи сравнение и да се стигне до извода, че след като толкова много хора, в такива детайли, са описали едно и също нещо и от различни перспективи са заснели едно и също нещо, получили са едни и същи сведения от различни очевидци и свидетели на случилото се, то тогава това, което те показват, е истина.

Това, което прави Руската федерация, е разпространението на информация от един център. Това, което прави Украйна, е осигуряването на достъп на максимално много журналисти от различни държави, които сами да видят с очите си и да проверят на място.

Именно множеството гледни точка и потвърждението на информацията от различни източници е начинът да се уверим, как в действителност са изглеждали събитията. Не на последно място това, което правят много медии и проверители на факти по света, е да разчитат на помощта на публиката във виртуалната реалност. Особено в социалните медии, където има потребители с много висока технологична култура, които търсят видео и снимки в мрежата, сравняват ги, анализират ги и благодарение на това, включително и за случая в Буча, много бързо бяха публикувани първите разследвания по темата.

- Какво забелязвате в социалните мрежи и по-специално във фейсбук, като най-предпочитана в България?

- За голямата част от българите наистина това е предпочитаната социална мрежа. Разбира се, за по-младите хора това не е така. Това, което се наблюдава във фейсбук, е едно много видимо продължение на това, което наблюдавахме по време на активната фаза на пандемията от COVID-19. Сформираните тогава групи, които най-активно разпространяват дезинформация за COVID-19, сега по необходимост се преформатираха и разпространяват информация за войната в Украйна.

Дори една от известните групи буквално си сложи Украйна в името. В огромното си количество разпространяваната дезинформация може да бъде проследена до Кремъл, тъй като и посланията и кадрите, които се излъчват, са засечени от медиите и проверителите на факти по цял свят, че се разпространяват от Руската федерация, представят руската гледна точка. Това е трудно да се докаже само със средствата на журналистиката. Пак казвам, говорим за послания, за наративи, които много директно отразяват това, което се разпространява от Кремъл и държавно контролираните руски медии.

- Какво могат да направят потребителите, когато видят дезинформация?

- Потребителите трябва да имат предвид, че проверката на новини по време на война е много трудна. В последните дни имаме примери, при които и утвърдени медии разпространяват непотвърдена информация. Също така има и едно чудесно журналистическо правило, неотменено от никого, не знам защо медиите в последните години се държат все едно го няма. То е за проверката на информацията от два независими един от друг източника.

Ще дам пример със съобщението, че българските моряци от кораба "Царевна" са задържани като заложници в Украйна. В това съобщение като един източник беше посочен заместник-началникът на милицията в Донецката народна република. Вторият източник бе руската агенция ТАСС. Само че в съобщението на ТАСС отново се позоваваха на същия този заместник-началник на милицията в Донецк. Тоест една информация циркулира реално от един и същ източник, без да е направена проверка за нейната достоверност.

Една уважаваща себе си медия не би следвало да съобщава нещо, което до такава степен не е проверено и изобщо не е потвърдено поне от още едно място.

Друг проблем е, че медиите нямат навика да си съобщават източниците. Специално във Фейсбук източникът твърде често не е ясен. Първото нещо, което могат да направят хората, което и аз препоръчвам на моите познати, е да броят до десет. Нека първо да изчакат малко, да отворят търсачката, която ползват и да напишат вътре част от новината, която са прочели, за да видят къде другаде излиза.

Ако излиза в утвърдени, традиционни медии, които всички познават и се ползват все пак с по-висока степен на доверие, тогава могат да приемат, че поне в основни линии това е вярно. Ако не го намират никъде или го намират само в сайтове, за които никога не са чували, или в други социални медии, значи може би има проблем и би следвало да изчакат, докато видят продължение на тази история.

Отговорното поведение изисква наистина винаги да имаме едно наум. Независимо кой какво ни съобщава, трябва да имаме едно наум и да проверим, кой друг го казва. Също така не е лошо да се зачитат, за да видят какви подробности има в това, което четат и споделят. Ако погледнете какво най-много се споделя и разпространява в социалните медии, ще видите, че това са много често просто статуси и дори не е информация. Във въпросните статуси често има по сто удивителни, главни букви, защото водещ е патосът и емоцията.

А подобни статуси са абсолютно сто процента работа на тролове. Няма нормални хора, които пишат така. Няма нормални хора, които се изразяват по този начин. Още повече, когато видите такъв статус, с едно и също съдържание, дори с едни и същи правописни грешки, разпространен по 100 пъти на ден от различни профили, бъдете сигурни, че отново става въпрос за тролска активност, на която не трябва да й даваме терен.

- Каква активност на троловете има от началото на военните действия?

- Активността им е огромна. Това, което давам като пример с един и същ статус, който се разпространява като вълна по стотици пъти, показва точно дейност на тролове. Ние във  Factcheck.bg също сме нападнати от тролове. Пишат ни писма уж, за да проверяваме, пишат ни коментари, пълни с дезинформация. Голяма мобилизация има. Излязоха разкрития в медиите какви са им тарифите, каква е организацията им, както и какви нареждания получават. Много сериозна активност се вижда и това също е повод хората да бъдат по-внимателни с кого общуват, с кого влизат в спор. "Тролът" това прави, той цели да всее разделение, смут, да обезсърчи нормално мислещите хора, да стимулира крайните мнения. Когато виждате такива профили, защото не е ясно дали зад тях седят реални хора изобщо – просто ги подминавайте. Може и да рипортвате троловете, но в никакъв случай не влизайте в диалог с тях.

- На какви похвати разчитат те в социалните мрежи? Как си служат с нашите емоции?

- Доста е сложно да се каже какво кара хората да споделят чужда публикация в социалните мрежи. Какви са техните мотиви за това. Има изследвания, които в общи линии са доста противоречиви. Някои казват, че мнозина са емоционално въвлечени и не проверяват самостоятелно информацията. Други казват, че хората споделят без значение дали е вярно или не, стига да отговаря на техните предварителни нагласи, да е в подкрепа на идеите, които те подкрепят. Трети казват, че много хора са объркани в тази ситуация и го правят по-скоро, за да се впишат в средата. На тях им се струва, че това е преобладаващото мнение.

Това, което със сигурност се знае, е, че независимо от това колко "тролове" и ботове се използват, за да се разпространява нещо чрез машини, за да се създаде впечатление, че е много популярно, основният канал на дезинформацията остават отделните хора. Тоест, много е важно действието на отделния потребител. Изследванията до момента доста единодушно показват, че понякога хората наистина не се замислят дали нещо е вярно или не. Това, което също така се знае, е, че основната емоция, която работи, особено в такава ситуация, е страхът. На това разчита огромна част от дезинформацията, която идва от Русия.

Това позволява да се работи с напълно непотвърдени твърдения и за "украинското ядрено оръжие" и за "биологичното оръжие" и всякакви други неща, които се хвърлят в пространството, без изобщо да са подкрепени с каквито и да било факти и доказателства. Те целят да създадат страх у публиката, защото в крайна сметка, колкото и да казваме, че няма факти, подкрепящи нещо – страхът, особено в  ситуация на война, че може нещо лошо да се случи, е ирационален и не може да бъде лесно потушен.

Поради това, независимо колко пъти го опровергаваме и ние от Factcheck.bg в България, а да не говорим и по света, колкото и да го опровергаваме, то продължава да мутира буквално като коронавирусът и в нови и нови варианти продължава да ни залива. Със страха и емоцията може лесно да бъдат атакувани колебаещи се хора, които нямат изградено мнение относно самия конфликт, действията на двете страни. Всички се страхуват, но особено тези, които по-малко знаят, нямат формирана позиция. Затова се разчита много на страха. 

Целта е да се демонстрира, че обществото е разделено, казвам демонстрира, защото социологическите проучвания не показват такова драстично разделение, напротив, имаме ясно оформена група, която има реалистични оценки относно случващото се. Тези хора, които действат като тролове, включително в социалните медии – те са кресливи, шумни, демонстрират, че тяхната позиция е точно толкова популярна колкото и на другите. Когато държавата трябва да изрази позиция, да се каже - "а не, не може да заемем такава позиция, защото обществото е разделено, има и друга гледна точка" - което е модерно да се казва.

По този начин се пречи на държавата да вземе бързи и адекватни решения, когато това се налага и това е една от дългосрочните цели на пропагандата и дезинформацията. Ние отдавна знаем, че постигането на такова обществено разделение е много важно условие, за да сработи пропагандата, тогава, когато му дойде времето, и ето сега му дойде времето. Вече се виждат доста зависимости между медии, между отделни хора и медии, между лидери на мнение, както и доста необясними прояви от тяхна страна. В такава ситуация започва да се вижда кой кой е и това може да е полезно за нашата среда и за нашите медии.