Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Евродепутатът със „смъртните заплахи” от България е прокси на Сърбия

"Евродепутатът Томас Вайц, който е основен докладчик в ЕП за развитието на РСМ, пред македонския Канал 5, твърди, че е получавал смъртни заплахи от България. Този начин на говорене се забелязва само пред македонска публика.

Един евродепутат, когато уверява, че е получавал смъртни заплахи, трябва веднага да сезира белгийската прокуратура. Той обаче прави това в скопските медии, но не и пред компетентните органи, което е смущаващо. Затова с мои съмишленици свалихме цялото предаване на Канал 5, транскрибирахме английския текст и го преведохме го на български, след което ще подадем сигнал в белгийската прокуратурата за твърденията на Вайц". Това обясни пред Lupa.bg историкът доц. д.н. Спас Ташев.

Томас Вайц

„Ако не бъдат потвърдени смъртните заплахи, за които говори, това означава, че Вайц е клеветник. Той лепва петно върху България, което се използва активно за северномакедонска вътрешнополитическа употреба, тъй като такива неща не казва пред български или други европейски медии. Твърди, че докладът му е бил балансиран, при положение че не се е срещал с граждани на РСМ с българска идентичност, които са били репресирани. Той не отговаря на въпроса по какъв начин северномакедонската идентичност и език, вмъкнати в доклада, имат отношение към напредъка на реформите в РСМ. Вайц лансира ненаучни постановки, формирани под влиянието на политиците в Скопие, с които 31 пъти се е срещал. На практика Вайц обслужва сръбските интереси на Балканите и играе роля на прокси на Вучич”, смята Спас Ташев.

Той обясни още, че готвеният сигнал срещу Вайц, ще бъде изпратен и до председателя на ЕП Роберта Мецола, защото става въпрос за дълбоко нарушаване на етиката.

"Северна Македония заема 37% от географската област Македония, поради което правителството в Скопие не може да има монопол върху определението "македонски", асоцииращо с цялата географска област, защото официалният писмен език на Скопие се използва само в Северна Македония.

През 1945 г. бе направен опит чрез югославски емисари да се разпространи в цялата географска област Македония, но през 1948 г. този опит пропадна. Самото население в останалите 63% от територията на географската област Македония отхвърли скопската писмена норма. С това пропадна и опитът да има общ македонски език. Поради тази причина езикът е северномакедонски, отнасящ се само за Северна Македония. Друг е въпросът, че самите македонски българи, граждани на Северна Македония, още не са се произнесли какъв за тях е този писмен език, изграден върху местните български говори. Погледнато през тази призма, този неизяснен въпрос указва за още един аспект на дълбокия вътрешен конфликт в Северна Македония, а не за двустранен спор. В случая България не изразява своя позиция по вътрешния за северномакедонските граждани въпрос за характера на езика, а подкрепя борещите се за своите човешки права българи, граждани на Северна Македония, които като останалите нейни граждани също имат право и на езиково самоопределение.
Не изключвам възможността на базата на развитие на вътрешната ситуация в Скопие, в бъдеще да се стигне до две имена на скопската писмена норма: (северно)македонски за (северно)македонците и северномакедонски български език за македонските българи, граждани на тази страна. В света има много подобни примери", обясни историкът.

"Решението "един език с две имена" не отнема правото на съвременна идентичност на (северно)македонците, но и не дава право на (северно)македонците да отричат българската идентичност на тези граждани на Северна Македония, които желаят да я съхранят, в т.ч. и човешкото им право да наричат майчините си говори български.
В бъдеще тези две имена на единния към момента скопски писмен език могат да доведат до възникване и на две писмени форми: (северно)македонците могат да си запазят всички сегашни граматически правила и лексика, защото това е тяхно човешко право. А македонските българи могат да изписват същата лексика с българска азбука и по правилата на българския правопис, като изхвърлят изкуствено вмъкнатите сърбизми, както стана в Албания и Гърция през и след 1948 г. Това също е тяхно човешко право. Езикът не е мъртва категория, а жив феномен, който търпи развитие в посока на дивергенция (раздалечаване) и конвергенция (сближаване). Затова и езиците не са обект на международно признаване, а само споменаване, което не отхвърля възможността за техни изменения в бъдеще", каза още доц. Ташев.