Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Скопие ни манипулира с признаването на цар Самуил за българин

Признаването на цар Самуил за български владетел от смесената Историческа комисия не е новина. Договорено е преди 3 години. Македонските участници в Комисията обаче не желаеха да се показват протоколите от техните заседания. Затова за разискванията и взиманите решения научавахме от интервюта за някои от членовете на този междудържавен орган. Така че признаването на цар Самуил за българин беше станало още преди време, но впоследствие Скопие се изплаши или бе притисната и реши да ревизира позицията си. Това обясни пред Lupa.bg историкът доц. Спас Ташев от БАН.

„Според първия подписан протокол за ранното Средновековие цар Самуил е владетел на България, а делото на Кирил и Метод също е свързано с нашата страна, която на практика го спасява. Скопие обаче се опитва да се измъкне от тези договорености, като твърди, че има разлика между съвременните българи и българите от Средновековието. Според интерпретацията на властите в Северна Македония, понятието българин през онзи период трябвало да се тълкува като поданик на българския цар. Така Скопие се опитва да прокарва съвременните си виждания със задна дата по отношение на миналото. Точно тук България трябва да отговори, че македонистките твърдения са поредната провокация“, призова ученият.

"Изобилстват документи от периода, когато средновековната българска държава не съществува – периодът на византийското владичество, който е 200 години. През този период в съвременната географска област на Македония се вдигат няколко въстания против византийското владичество. Всички византийски хронисти описват въстаниците като българи, а по онова време те нямат свой цар, т.е. по никакъв начин не става въпрос за понятието „поданство“. Въстанието на Петър Делян обхваща района между Ниш, Скопие и Драч. Бунтовникът обаче е описан в документите като предводител на българите. Друго въстание – това на Георги Войтех – обхваща южно Косово и Северна Македония, но и то е описано като българско. Наличните древни хроники са най-голямото доказателство, че има българи, когато няма българска държава. Това показва, че още в Средновековието има ясно изразена българска идентичност, понятието „българин“ вече е било етноним. Тази ранна българска идентичност е продукт на масовото налагане и разцвета на българската средновековна култура, в резултат на което възниква традиция, която до голяма степен заляга в основата на съвременната етнокултурна българска идентичност. Затова трябва да отговорим на Скопие, че техните манипулации са поредният жест на недоброжелателна политика“, подчерта историкът.