Драмата с бюджета: Къде отиват парите (ИНТЕРВЮ)

Това не е упражнение по алгебра, а политики и решаване на проблеми, казва директорът на НСОРБ Силвия Георгиева

Новини
10:06 - 30 Април 2023
5540
Драмата с бюджета: Къде отиват парите (ИНТЕРВЮ)

Държавният бюджет не е алгебрично упражнение, а политики и отношение към реални проблеми, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева. Тя посочи, че в проектобюджета е заложено увеличение на трансферите за местни дейности, на стандарта за общинска администрация и на целевата субсидия за капиталови разходи и изрази надежда, че депутатите ще приемат необходимото, за да могат кметствата да работят спокойно.

Според нея все още няма риск от реални фалити на общини в страната, но те са изправени пред много сериозни предизвикателства. Георгиева сподели, че общините за поредна година са подходили консервативно и не са повишили масово местните данъци и такси. За затрудненията им при изпълнението на вече започнати инфраструктурни проекти тя коментира, че НСОРБ е внесло предложение във финансовото министерство в Закона за държавния бюджет (ЗДБ) да бъде предвидено създаването на инструмент за покриване на финансовия недостиг.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво е финансовото състояние на общините в момента и има ли опасност да се стигне до фалити, особено при по-малките?

- През последните години НСОРБ успя да постигне значителен ръст на средствата за общините в държавния бюджет, което дава възможност на местните администрации да разполагат с достатъчен ресурс и в условията на неприет държавен бюджет, каквато е ситуацията вече втора поредна година. В Закона за удължаване действието на ЗДБ за 2022 г. успяхме да аргументираме и нуждата от повече гъвкавост в управлението на общинските бюджети, което в момента дава възможност на общините да разполагат с достатъчен ресурс за покриване на текущите разходи. Беше дадена и възможност задължителните по Закона за управление на отпадъците отчисления, които правят общините към бюджета на РИОСВ, да бъдат използвани по преценка на Общинския съвет за конкретни дейности, свързани с опазването на околната среда.

Що се отнася до риска от фалити на общини, на този етап не мисля, че има подобна заплаха. Министерството на финансите е определило таван за ключови фискални показатели, по които лесно и бързо се идентифицират общините с финансови затруднения. По данните за финансовите показатели на общините, публикувани на сайта на МФ, с финансови затруднения през 2022 г. са били 9 общини, докато през 2019 г. г. техният брой е бил 17.

Този мандат на местната власт започна с първото в съвременната история на страната извънредно положение. Пандемията беше изпитание, което научи общините как да поемат огромен брой спешни, жизненоважни и ресурсоемки ангажименти и да го направят така, че да не се наруши нормалното функциониране на живота в общините. Разбира се, никой не беше предполагал, че след пандемията ще настъпи бежанска вълна, енергийна криза, инфлация. Местните власти доказаха своята жизненост и стабилност. Те не просто са най-близо до проблемите на хората, те преминават през същите трудности, през които всеки гражданин, и това им дава възможност за бърза ориентация в проблемите и намиране на възможните решения.

Тази устойчивост има и негативна страна – все повече централната власт, която взема основните решения, смята умението на общините да издържат, да оцеляват и да поддържат всичките си функции, за даденост и си позволява да не се съобразява с препоръките и позицията, които те изразяват.

Въпреки сложността на обстоятелствата, нито една община не е абдикирала от нито една от 800-те функции, които, по силата на различни нормативни актове, са възложени на местната власт. Това обаче не означава, че трябва да продължи практиката централните институции да възлагат нежеланите ангажименти на общините. Тук дори не коментираме, че това обикновено става без необходимите ресурси. Такива са опитите вместо отговорните социални служби, общините да определят енергийно бедните, които ще могат да получават привилегии при различни плащания и услуги. Такава е идеята общините да се превърнат в консултантски центрове за изграждане на електростанции за добив на енергия от възобновяеми източници и пр.

- Има ли такива, които не могат да плащат разходите си за ток и газ, както своите, така и на другите институции, общинска собственост?

- Имаше подобна ситуация в началото на 2022 г., когато рязко се повишиха цените на енергоносителите. Кметовете бяха обвинявани, заплашвани, проверявани. По-лесно беше просто да се вникне в проблема и да се намери решение. Както и стана по-късно. Лошото е, че пак не достигна воля за намиране на трайно решение. Въведен беше механизмът за помощите за енергопотребление, който сега е много остро критикуван, и с това проблемът беше заметен. Нашето мнение винаги е било, че трябва да има диференциран подход. Няма здрав разум в решението училища, болници, детски градини и социални домове да са приравнени на бизнеса. В Закона за енергетиката публичните услуги или са били пренебрегнати, или забравени и това трябва да бъде коригирано.

Отворен остава и въпросът за компенсациите за онези общини, които са изпълнили амбициозни програми за газификация, което до преди година беше насърчавана мярка за екологично развитие. Те отопляват всички публични сгради с природен газ и това ги поставя в още по-зависимо от свободния пазар положение. За тях енергийните помощи не важат. Това са 74 общини в страната.

Сдружението продължава да настоява в Закона за енергетиката да бъде обособена група на публичните потребители, предоставящи основни обществени услуги.

Тревожна е тенденцията, с нарастването на инфлацията, доставчици на стоки и услуги, избрани по реда на Закона за обществените поръчки, да се отказват от изпълнение на договорите си, защото той ги „заключва“ в рамките на подадената оферта. Такива са случаите на прекратени договори за доставка на храни за детските градини и яслите. Не е нужно да обяснявам какъв е скокът в цените на хранителните продукти само през последната година.

- Колко от общините са натрупали дългове към доставчици?

- Средният процент на просрочените задължения е 5,27 процента общо. 148 общини нямат просрочени задължения, за други 28 общини те са под 1 на сто (по данни на МФ към трето тримесечие на 2022 г.). За сравнение, за първото деветмесечие на 2022 г. те са били в размер на  97 млн. лв., което е с 15 процента по-малко спрямо същия период на 2021 г. Това очертава трайна тенденция на намаляване на просрочените задължения. На фона на общия скок на цените и ръста на инфлацията, тези данни са ясен знак, че общините работят при много строга бюджетна дисциплина.

- Какви са исканията на НСОРБ за бюджет 2023?

- През март и април ръководството на Сдружението проведе две срещи с екипа на министър Росица Велкова, в рамките на които бяха обсъдени размерите на субсидиите и трансферите за общините. В проекта за бюджет са отразени преобладаващата част от нашите предложения. Важно е да подчертая, че те са базирани на конкретни разчети.

В проекта на бюджет е заложено увеличение на трансферите за местни дейности, на стандарта за общинска администрация и на целевата субсидия за капиталови разходи. Ако в парламента бъдат гласувани предложенията, общините ще имат възможност да преодолеят кризата в изпълнението на проекти със строителен компонент, породена от рязкото повишаване на цените на строителните материали и разноските за труд.

Важно за общините е, че в бюджета на МРРБ по бюджетна програма „Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура“ са предвидени 3,9 млрд. лв. Знаете, че през 2022 г. преминахме през серия преговори с министрите на финансите и на регионалното развитие част от средствата, които няма да бъдат разходвани от държавата, да бъдат насочени към конкретни проекти по общини.

Процесът беше доста разтеглен във времето и практическото подписване на споразуменията с общините стана едва в края на годината. Тогава кметовете проявиха сериозна загриженост, че до края на календарната година не могат да бъдат изпълнени всички дейности по проектите и ако получат всичките средства накуп, ще блокират сериозен финансов ресурс на държавата. Затова и бе постигнато съгласие за разсрочване на плащанията от държавата, като половината от стойността на всички започнати проекти трябва да бъде предвидена в бюджета за 2023 г.

На този фон започващата дискусия за намаляване на бюджетния дефицит чрез орязване на капиталовите разходи буди основателна тревога. Трябва да бъде напълно ясно, че средствата, които очакват общините, не са „пари по принцип“, те са точни суми за конкретни проекти, които вече са в процес на изпълнение. Тук е мястото да кажа, че НСОРБ събра информация от всички общини за инвестиционни проекти в напреднал етап на подготовка, от тях бяха „пресети“ тези, които имат издадени всички строителни книжа, включително разрешения за строеж, и от тях кметовете посочиха онези, чието изпълнение е от изключителна важност за хората и общината.

УС на НСОРБ вече гласува текстовете на Протокола за консултациите между Сдружението и МФ по проекта на държавния бюджет и направи допълнения, които да бъдат вписани в окончателния вариант. С него на практика приключва процедурата по преговорите за размера на средствата за общините. С екипа на министър Росица Велкова ние работихме много прецизно и конструктивно и се надяваме със същата педантичност да подходят при гласуването на бюджета и народните представители. Надяваме се да разбират, че бюджетът не е алгебрично упражнение. Той е политика, но е и ясно отношение към реалните проблеми.

Иначе, от наша гледна точка, резерви за подобряване на параметрите на бюджета има и те са разширяване на приложното поле на имуществените данъци и включване в данъчно облагане на земеделските земи и горите, както и земеделската и горска техника. Това са сектори, които десетилетия ползват привилегията да не плащат данък върху имуществото, да ползват облекчения за горива и освен това да получават и субсидии. В конкурентната среда правилата трябва да важат за всички, бяха категорични и нашите партньори от бизнеса, с които имахме среща. Решаването на този въпрос е изцяло в ръцете на депутатите.

- Настоявате ли за нови стъпки към финансова децентрализация и промяна в разпределението на приходите от данъци между общинските и държавния бюджет?

- Не само настояваме, но и вече провеждаме консултации по темата за финансовата децентрализация на общините. През 2022 г. приключихме вътрешния кръг на обсъждания с кметовете и председателите на общински съвети в 6-те региона за планиране. На 25 април се състоя и първата ни среща с национално представените работодателски организации. Добрия тон и разбирането, което получихме, дават основания да разчитаме на подкрепа и от страна на бизнеса. Логиката на модела за децентрализация, който предлагаме, е ясна и зад нея не се крият „задни мисли“ – част от парите, които изкарват хората и бизнеса, да се връщат там, където са хората и бизнесът.

Местните бюджети у нас все още са силно зависими от държавните трансфери, чийто дял нараства от 60 процента през 2010 г. на 64 на сто през 2019 г. Това не означава, че държавата дава повече пари на общините, защото за тези средства общините нямат пълни правомощия. Всъщност, държавата прехвърля свои отговорности на общините и определените средства за образование, здравеопазване, социални дейности също преминават и се разпределят през общинските бюджети. Така обаче се прехвърля и отговорността за доплащане по недофинансираните  от държавата дейности.

Нещо повече, това дофинансиране идва от онези 30 процента местни приходи, в рамките на които общините трябва да правят всичко, което очакват гражданите. На практика общинските съвети и кметовете разполагат със свобода на действие в рамките на тези по-малко от 30 процента, които събират сами.

- Колко от общините вдигат данъчната тежест за гражданите за тази година или правят всичко възможно да няма увеличение на местните налози?

- За 2023 г. много малко общини са приели решения за увеличение на ставките на местните данъци. В 3 общини е повишен незначително туристическият данък. Само 9 от Общинските съвети са приели решения за увеличаване на ставката на данъка върху недвижимите имоти. Трябва да спомена, че сегашният механизъм за определяне на данъчните оценки не е променян от 1997 г. За 25 години средата в населените места е значително променена, оформени са нови атрактивни зони, което прави действащите данъчни оценки напълно несъответстващи на реалния пазарен интерес. Например, за декар земя в един от най-привлекателните столични райони – Панчарево, данъчната оценка е 6 лева. Един от сериозните проблеми, които се споделят и от Нотариалната камара, е нуждата от доближаване на данъчните оценки към пазарните цени. Публична тайна е, че за имот, който се продава за 100 000 лв., в хазната се внасят такси и данък на база данъчна оценка от 2 000 лв.

Общините са консервативни в положителния смисъл, когато става дума за повишаване на данъци и такси, но това не означава, че такава необходимост няма. Все още основен „двигател“ на увеличаването на собствените приходи продължават да бъдат мерките за подобряване на събираемостта. От 2006 г., когато на общините беше дадена възможност да събират сами местните данъци, те развиха добра система за тяхното управление. Събираемостта на данъците е около 72 процента средно, което е висок показател. Това е един пример за положителния ефект от малките стъпки към децентрализация.

Не се наблюдава сериозен ръст на размерите на такса битови отпадъци, която е една от най-дискутираните теми. Осредненият размер на таксата за 2023 г. е 7,96 промила върху данъчната оценка, в т.ч. 6,7 промила за жилищните имоти и 9,3 промила за нежилищните. В повечето общини тя не е променяна през последните 10-15 години, въпреки нарастващите разходи за управление на отпадъците.

По тази тема е важно да се води откровен разговор, защото новите правила изискват тази такса да бъде определяна на база „генерирани отпадъци“. Това е доста сложна задача, за която НСОРБ ще оказва солидна помощ на общините. Сдружението работи по проект, в рамките на който ще бъдат разработени типови модели и механизми, които общините ще могат да ползват. Но това не елиминира основната задача – масово въвеждане на разделното събиране на отпадъци.

Що се отнася до социално значимите местни такси - за детска млечна кухня и за домашен социален патронаж, нарастват минимално. За детска млечна кухня от средно 34 лв. през 2022 г. таксите са се вдигнали до 36,5 лв., а за социалния патронаж – от средно 65 лв. на 72,3 лв.

- Как се справят общините с изпълнението на инфраструктурните си проекти? Искате ли от държавата някакви компесаторни механизми, които да бъдат заложени в бюджет 2023?

- Като слушам коментарите по проекта на държавния бюджет, ми прави впечатление, че депутатите говорят за „капиталови разходи“, а кметовете - за „инвестиции“. Това разкрива много добре подхода към конкретните числа. В общините тези числа се измерват с конкретен път, водопровод, училище, старчески дом.

За общините 2023 е сложна, защото сериозно бяха забавени новите европейски програми, закъсня и Планът за възстановяване и устойчивост. От вече изпълнените инвестиции с европейски средства са възстановени малко над 56 на сто от извършените разходи. Допълнително към това се насложи инфлацията. До края на годината общините вече не могат да търсят кредитен ресурс.

Инструментът на механизма за индексация на договорите на практика не заработи ефективно, защото какво от това, че ти разрешават да харчиш, като не ти дават пари. НСОРБ внесе предложение в МФ в Закона за държавния бюджет да бъде включена специална разпоредба, уреждаща създаването на инструмент за покриване на финансовия недостиг при инвестиционни проекти. Ние сме предложили при европроектите това да става при условията на подписани тристранни споразумения между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета/ръководителя на съответната бюджетна организация бенефициент. За инвестиционните проекти, които по обективни причини не могат да бъдат компенсирани от общинския бюджет, това да става за сметка на централния, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

На всички трябва да е ясно, че без бюджет, т.е. без ясна представа с колко средства и за какво ще могат да разполагат общините, няма как да бъдат планирани по-сериозни инвестиции с по-дълъг хоризонт. Тази краткосрочност на мисленето очертава ситуацията, в която се намираме като „оцеляване“. Това не е добре за никого. Общините доскоро подготвяха своите стратегически документи – ПИРО, а стратегическото планиране е поне за 10 години.

Средносрочното, каквато е една управленска програма, е с разчет 4-5 години. Обстоятелствата през последните години лишават общините от възможност дори да планират краткосрочно – с хоризонт за 2-3 години. Парламент, правителства, разчети – всичко е „ад хок“ и в кризисен режим. За всеки, поне малко разбиращ от управление, това е истинско изпитание. Изисква много повече усилия от добре планираната и разпределена във времето работа, а в същото време много трудно могат да бъдат постигнати мащабни изменения и значими резултати.