Древен храм действа на мозъка

„Ал Сафлиени“ в Малта е единственият праисторически подземен храм в света, който пази уникална тайна: той резонира с честота, която има необичаен ефект върху мозъка. Подземната структура Hypogeum, построена преди почти 5000 години, е един от най-добре запазените примери за малтийската култура.

Святото място се състои от поредица от елипсовидни камери на три нива, до които се влиза през различни коридори. Основните помещения се отличават с куполни сводове и сложна структура от фалшиви отделения.
Учените смятат, че мястото първоначално е използвано като светилище - вероятно като седалище за оракула. Затова уникалната камера в структурата, издълбана от твърд варовик и демонстрираща невероятни акустични свойства, е наречена Камерата на Оракула.

Думата, изречена в Камарата на Оракула, се усилва стократно и се чува навсякъде в древния храм. Според някои доклади това създава усещането за присъствие на човека в гигантска камбана. На определени височини слушателят усеща вибрациите на звука в костите и тъканите толкова силно, колкото ги чува в ухото.

Удивителните акустични свойства, проявени в структурата, вече са проучени в значителна степен. Малтийският композитор Рубен Зара и италиански изследователски екип откриват, че в камерата на Оракула звукът резонира с честота от 110 Hz, което е в съответствие с откритията в много други неолитни камери по света, като Нюгрейндж, Ирландия. Изследователят Робърт Ян от Принстънския университет смята, че точната височина на ехото се определя от размера на помещението или качеството на камъка.

Остава неизяснен въпросът – умишлен ли е този ефект? Дали храмът наистина е бил предназначен да го създаде? Може би нашите предци са знаели нещо, което ние едва сега преоткриваме?

Една теория, представена от Паоло Дебертолис и Николо Бисконти от университетите в Триест и Сиена, гласи, че необикновената стая е построена, за да създаде акустика, която влияе върху психиката на хората, може би за да подобри мистичните преживявания по време на определени ритуали. Тази идея получава значителна подкрепа в академичните среди.

През 2008 г. Иън Кук от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и негови колеги правят експеримент, при който мозъчната активност на редица доброволци е наблюдавана с помощта на енцефалограф чрез въздействие върху различни резонансни честоти. Те открили, че при 110/111 Hz мозъчната активност в езиковите центрове е значително намалена, което позволява на други процеси да станат по-изявени.

Според Пол Деверо, професор по археоакустика в Кеймбридж, този тип мозъчна активност е свързана с хипнотично състояние на сънливост, включително ярки умствени образи и слухови халюцинации. Най-вероятно всичко това не се случва при други честоти. Следва, че хората, които са участвали в ритуално пеене в Камерата на оракула може да са били изложени на вибрации, които са повлияли на мозъчната им дейност. Според учените по биологично поведение това въздействие активира област, която е свързана с настроението, емпатията и социалното поведение.

Мултидисциплинарен екип от изследователи наскоро провежда необичаен експеримент, при който поставя микрофони в Камерата на оракула и използва цифрови записващи устройства, за да тества реакцията на камерата на различни гласове и прости музикални инструменти, които може да са присъствали по времето, когато е използвано мястото (4000 - 2500 г. пр.н.е.).

Изследователите откриват, че мъжкият глас може да стимулира структурния резонанс на две честоти (114 Hz и 68-70 Hz). Рогът и черупката изобщо не създават резонанс, а фрикционният барабан създава слаб резонанс. Интересното е, че

шаманският барабан, изработен от естествена кожа, създава силна резонансна стимулация с честота от 114 Hz, а мъжки глас, пеещ о-о-о-о (докато женският глас не произвежда такъв ефект), предизвиква подобен отговор.

Въпреки изследванията на необичайните свойства на Камерата на оракула въпросите не намаляват. Все пак учените се доближават все повече и повече до разгадаването на мистериите на това древно и мистериозно място.