Два милиона посрещнаха шампионите в Мадрид (ВИДЕО)

Мадрид се превърна в една огромна и безкрайна фиеста. Според официалните данни, два милиона души заляха улиците на испанската столица, за да отпразнуват втората световна титла за своята страна. Щастлива тълпа, облечена в цветовете на националния отбор, все още се съвземаше от незабравимата нощ, но нямаше търпение да продължи празненствата със своите герои.

Националите бяха посрещнати с всички почести по време на шампионски тур из столицата, където нямаше и празно място. Кулминацията на събитието беше на площад „Сибелес“, който беше препълнен до краен предел. Там, един по един, световните шампиони излизаха на сцената пред хилядното множество, което чакаше своите идоли с часове.

Всеки играч беше представен със специално подбрана музика – от класиката на Рафаел за Кубарси до рап на Violadores del Verso за Борха Иглесиас. Имаше и намигване към Европейското първенство с песента ‘Potra Salvaje’ при излизането на Микел Оярсабал. Голмайсторът Феран Торес беше приветстван с хита ‘Tiburón’, а MVP на турнира Родри премина през шпалир от леки удари по врата от съотборниците си. Селекционерът Луис де ла Фуенте пък беше хвърлен във въздуха, след което изненадващо запя песен на Хулио Иглесиас. Именно треньорът, лидерът на тази нова златна ера в испанския футбол, посвети триумфа на феновете с думите: „Тази победа е ваша“.

Това беше златният завършек на един много дълъг ден. Часове преди преминаването на откритите автобуси с надпис „Кралете на света“, улиците на Мадрид вече бяха претъпкани. Един от феновете обясни защо чакането не е било скучно: „Чакаме цели 16 години!“. Червеният цвят на националния отбор и белият на втория екип се смесваха в тълпата, обединявайки различни поколения.

Сред множеството имаше както такива, които помнят „проклятието“ на четвъртфиналите от ерата преди Луис Арагонес, така и тези, които са преживели Мондиал 2010 като нещо неповторимо, и деца, които за първи път усетиха какво е да си най-добрият в света. Ентусиазмът и импровизираните средства за борба с жегата – от класически ветрила до водни пръскачки – помагаха на хората да се справят с температурите, които следобед надхвърлиха 36 градуса.

Въпреки жегата, ентусиазмът беше по-силен, както и желанието за празнуване. Това си пролича още в началото на официалното шествие от площад „Монклоа“. След протоколните визити при краля и министър-председателя, футболистите смениха официалното облекло и се потопиха в празничната атмосфера.

Нико Уилямс беше един от първите, които започнаха да танцуват.

Борха Иглесиас носеше купата на главата си.

Феран Торес, един от най-аплодираните, свали фланелката си.

Не липсваха и шеги, като футболистите се преструваха, че хвърлят трофея към феновете.

Всичко това се случваше, докато играчите се разхлаждаха с напитки в ръка, които помагаха и за доброто настроение. Дори беше издигнат плакат с надпис „Боксова галавечер VII: Паредес срещу Гави“, визирайки спречкването в края на финалния мач.

Музиката беше основен герой в празненствата. На „Сибелес“ изпълнители като Viva Suecia и Saiko подгряваха атмосферата в очакване на шампионите. В автобуса Борха Иглесиас пое ролята на диджей, а Педро Поро импровизираше като водещ. Имаше място и за по-традиционни звуци – цялата тълпа изпя „Честит рожден ден“ на Алекс Баена, който не пропусна да развее испански флаг с герба на Атлетико Мадрид. През цялото време младият Ламин Ямал поздравяваше феновете с корона на главата и Световната купа в ръце.

При преминаването през площад „Колон“ улиците представляваха огромно човешко море. Децибелите се покачваха, а автобусът вече приличаше на импровизирана дискотека, където Лапорт, Унай Симон и Оярсабал показваха най-добрите си танцови стъпки. Капитанът Родри седеше в предната част на автобуса с трофея в скута си, сякаш дори и в празненствата искаше да ръководи парада. С носителя на „Златната топка“ начело, автобусът премина през Пуерта де Алкала, докато нощта бавно се спускаше над Мадрид, където фиестата тепърва предстоеше.

Оставаше „Сибелес“, изпълненията на звезди като Айтана, Арде Богота, Лола Индиго и Ана Мена. Оставаха думите на героите, шегите, песните и моментът, в който Родри отново вдигна трофея, точно както го направи в Ню Йорк. Имаше и специален спомен за Мария Кааманьо. Всичко беше пропито с радостта на хиляди хора, които приеха триумфа като свой – победа на един млад, позитивен и разнообразен отбор, който успя да представи обществото, което видя себе си в него. Едно семейство от добри хора, както подчерта и техният селекционер. И ако финалът беше „мачът на живота им“, то този ден беше „фиестата на живота им“.