Две трети от американците се оплакват от кофти шеф

Представете си, че сте в началото на двайсетте си години и отивате на служебното коледно парти, само за да бъдете провесени от кран с главата надолу гол до кръста. След това си представете, че вашият шеф се присъединява към забавлението и ви пляска многократно по гърдите.

Млад мъж на име Иляс Елхараз казва, че това му се е случило, когато е бил чирак дърводелец във фирма за монтаж на стъкло в австралийския град Мелбърн през 2020 г. Когато телевизионно предаване излъчи видеозапис на инцидента, той нашумя по целия свят, разказва Investror.bg.

Наскоро тогавашният му шеф Стивън Юсиф се призна за виновен в съда, че не е осигурил безопасно работно място, след като регулатор го обвини в „повтарящо се, безразсъдно тормозещо поведение“.

Първата ми работа беше в Мелбърн и имах съмнителни шефове, когато бях близо до възрастта на Елхараз, пише колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Все още си спомням, че изправих китара срещу дръжката на вратата на каютата си в рибарска лодка в Куинсланд, след като членка на екипажа ме посъветва, че такава барикада би била полезна срещу капитана, както се и оказа.

Но ако нещо подобно на този инцидент с кран се е случвало, не си спомням да съм го чула, което повдига два въпроса: колко често срещани са лошите шефове и как се измъкват толкова дълго?

Разпространението на лошия шеф зависи от това как се измерва проблемът.

Повече от две трети от американските работници казват, че са имали работа с токсичен шеф, а 31% смятат, че в момента работят при такъв, показа доклад на Harris Poll от октомври.

Тези констатации се базират на 1233 служители, които са били попитани дали техният ръководител е показал поведение като микромениджмънт, фаворизиране, неразумни очаквания и непрофесионално поведение.

Но учените, които изследваха 28 хил. европейски работници, стигнаха до различно откритие през 2018 г., използвайки по-сложен метод за оценка, който оценява неща като това колко похвали са дали или колко помощ са оказали преките ръководители.

Те изчисляват, че само 13% от служителите са имали лош шеф, като проблемът е най-сериозен в транспортния сектор. Но белите якички в никакъв случай не са имунизирани.

Вземете Рей Далио, милиардерът, основател на Bridgewater Associates, най-големият хедж фонд в света. Отдавна е известно, че Далио, който се оттегли от ежедневното управление, управляваше фирмата си по изключително нетрадиционен начин.

Срещите на служителите бяха записвани и от тях се очакваше да се държат отговорни един друг, като следват забранителен набор от правила, наречени „Принципите“, и култура на „радикална прозрачност“.

Системата на Далио очарова експертите по лидерство и мениджмънт, включително идеята му, че никой няма право да има критично мнение по време на работа без да го изрази.

„Доста е екстремна, но е провокативна и аз я харесвам“, казва професорът от Харвард Ейми Едмъндсън. Други професори от Бръшляновата лига (елитните университети в САЩ – бел. прев.) пишат одобрително за Далио в своите книги. Адам Грант от Уортън създаде личностен тест, който използва прозренията на милиардера, за да помогне „да разберете себе си и другите по-добре“.

Но нова книга, наречена „Фондът“, от журналиста Роб Коуплънд, хвърля критична светлина върху царуването на Далио в Bridgewater. Разкази за психични сривове, сълзи и корпоративно наблюдение изпълват страниците ѝ.

„Ти си тъпачка“, казал Далио на една жена на групова среща, която била свикана, за да се обсъди защо тя изостава от графика по проект. Коуплънд пише, че тя изпаднала в ридания и избягала от стаята. По-късно записът бил споделен с други служители. Разбирам, че „тъпак/тъпачка“ е термин, който често се използва във фирмата за човек, който не знае толкова, колкото би трябвало. Но все пак.

Човек, нает да бъде главен изпълнителен директор, се разболял, не спял и бил „блед, често мълчалив и сломен“ след излагането му на радикалната прозрачност. Той напуснал след по-малко от шест месеца.

Страницата, която не мога да пропусна, възпроизвежда стих, изпъстрен с ръководни позиции, който Далио декламирал на работа предимно пред жените. Но може би най-шокиращото от всичко е, че фондът също така е подправил системата, която класира служителите, за да задържи Далио на върха.

Това е само част от култовата атмосфера, която Коуплънд пресъздава в книгата си, която Далио отхвърля като „сензационна и неточна“.

Ако дори една десета от това е вярно, Далио очевидно е бил проблемен лидер. Въпреки това той продължи, както мнозина правят. Фактът, че е основател милиардер, му помогна и поне служителите му бяха добре заплатени. Но книгата на Коуплънд е напомняне, че дори и най-големите ужаси на работното място могат да се случат във всяка компания, завършва Кларк.