Двор на къща в софийско село е с жълти павета

Жители на Горни Лозен сигнализираха за къща, чийто двор е покрит с жълти павета. Около 20 кв. метра са с емблематичните за центъра на София жълти павета. 

Местните жители споделят, че паветата са там от десетки години. 

От 2016 година жълтите павета са под закрилата на закона, защото са със статут на недвижима културна ценност. А отговорност по опазването им има Столичната община, която поддържа резерв за използване при ремонт на настилката.

В склада за съхранение има 51 000 годни за повторна употреба и 11 000 повредени павета.

Според експертите през втората половина на ХХ век има практика за подмяна на така нар. "царска настилка" с асфалт. През този период изчезват доста жълти павета.

„И в онази епоха те са събирани на склад. Тъй като излязоха няколко случая в София с подобни настилки в частни обекти, беше направено обстойно проучване и се установи, че тогава склададжиите са ги продавали на гражданите на символични цени, а има съмнения, че директно още при свалянето са отивали в частни обекти, така че хората са ги добивали законосъобразно от гледна точка на онази епоха и няма как да им бъдат отнети, същевременно помня два случая на дарения – хора, които ги върнаха от дворовете си. Няма как да им бъде отнето това, което техните бащи и дядовци са добили от общината. Можем само да ги насърчим да ги върнат на софиянци обратно“, коментира пред Би Ти Ви доц. д-р Тодор Чобанов, археолог и бивш зам.-кмет на Столична община.

„1906 година, общинският съвет взима решение да се пристъпи към павиране на софийските улици. Специално за най-централната част се предлага настилане с керамични павета. Те са скъпи. Софийска община тегли заем от немски банки на стойност 35 млн. златни български лева. И така от 1906 до 1909 се покрива централната част на града. С днешна дата не всички тези улици са с керамични павета“, обясни още арх. Валентина Върбанова.

Паветата са внесени от Австро-Унгария.

„Материалът е "магра". Представлява полезно изкопаемо, добиват го, стриват до на много фина прах, формуват го в тези блокчета с размери 20 на 8 на 10 см, с профилирани краища, за да е красиво и ги изпичат при 1 300 градуса температура в специални пещи. Това е много водоустойчив материал, за времето си е устойчив и търпи голямо натоварване“, добави тя.

А при поставянето им е имало много строг контрол и чести проверки на качеството.

„Било е въпрос на престиж софийските улици да бъдат качествено постлани с тези керамични павета. Този заем, който е теглен, се изплаща едва 30-те години на XX век по времето на кмета Иван Иванов. По времето на Втората световна война са липсвали части от тази настилка заради бомбите, но те са възстановени. Винаги грижата за тези павета е била приоритетна за София. Тази мина до Будапеща отдавна е изчерпала своя ресурс. Това, което имаме в наличност трябва много рационално и практично да използваме“.

„Те винаги са били символ на София, защото това е единственият град в България, в който има такива настилки. Мисля, че трябва с благоволение да ги гледаме, красиви са и придават лукс на софийския център. Не би трябвало нищо да изчезва, нищо да се появява в частни дворове. Подходът към тях трябва да бъде същият като към една хубава историческа къща, те са равнопоставени, нищо че са по земята“, посочи арх. Валентина Върбанова от Музей за история на София.