Дядо Тръмп е добър кравар, когато прави бибитки на Путин

Обективни политически и икономически реалности не съществуват – те са измислени от розовите либерали, за да ни прецакат.

Коментар
02:05 - 13 Октомври 2026
812
Дядо Тръмп е добър кравар, когато прави бибитки на Путин

Сложна и противоречива е душевността на съвременния български путлеропитек - психологически феномен, многопластов като лайната във външен кенеф в Иркутск или Казан. Хем още от времето на Тръстенишката селищна система Америка по подразбиране е международният злодей и агресор, убийца на ирански и палестински дечица, организатор на майдани и арабски пролети. Хем когато купува руски дизел е велика сила, стожер на „реалната политика“ и глас на разума.

Няколко бидона суров петрол, договорени между сенилните дедици Тръмп и Путин и нашенският миризлив получовек забравя за всички жертви на западния империализъм, за Сорос и за Бил Гейтс, за джендърите с пушки в училищата и за неуките селяндури от Канзас с по 3 зъба и 6 мозъчни клетки. Прегръща ги с такава сила, с каквато и Бойко Борисов едно време не е мачкал Херо Мустафа.

Като дългогодишен кмет на ГЕРБ надушил келепира у „Проста България“, родният русофил рязко пренастройва наратива: „Пичове са американците, защото купуват руски дизел“: Този момент се преживява като върховно психологическо удовлетворение, все едно жалкият нещастник е продал дядовата нива в Търновца, Търговищко и си е заредил до дупка сметката в ефбет, уинбет или който подобен сайт се сетите. За путлеролюбеца това не е просто търговска сделка, а доказателство за незаменимостта на майка Русия. Колкото и да се мъчат с разни санкции да ужилят мечката, накрая опират до нея да си зареждат колите.

Ето, вижте и самия Тръмп – може да е сенилен педофил, да се насира в гащите и да спи на изслушвания в Белия дом, но е лидер - прагматик, който разбира от бизнес и тайно (или явно) уважава Русия и нейния велик водач Владимир Путин. С други думи, умствено и тестикуларно изтърбушеният ни русофил използва за мерило за глобалната политика не някакви цели и стремежи, не морал и право, а... изгодата за Москва.

Този дисонанс е допълнително подсилен от нашенския манталитет на „снишаването“ и търсенето на келепира. Дори не е непременно самият ти да си част от печелившите от далаверата – важно е да има някой прецакан. За Ганьо с георгиевската лентичка светът е място, където „всички са маскари“ и гледат интереса си, затова когато американците купуват руски дизел, те стават наши хора, защото са прецакали системата за санкции. А това, че тя е базирана на десетилетия дипломатически усилия, че целият цивилизован свят плаща цената й с ежедневни лишения, че е инструмент за мирно възпиране на агресора – на никой не му дреме. Важното е да се промушиш между капките и правилата – това е върховната ценност.

Обективни политически и икономически реалности не съществуват – те са измислени от розовите либерали, за да ни прецакат. Точно както е измислица „Зелената сделка“ за да вземе работното място на бай Гошо в ТЕЦ „Бобов дол“, а ваксината срещу морбили - за да направи сина му аутист.

Когато американците продават демокрация – те са прости кравари, масови убийци и рептилско-масонски зверове. Когато купуват нафта от Путин, са егати пичовете. Господи, колко тежко е да си русофилистичен боклук.