Едвин Сугарев: Ветото за Македония беше като смокиново листо, с което политиците у нас криеха срамотиите си

Целта е да бъде избрано марионетно и по-силно ориентирано към Русия правителство, смята поетът дипломат

Топ
20:45 - 25 Юни 2022
4104
Едвин Сугарев: Ветото за Македония беше като смокиново листо, с което политиците у нас криеха срамотиите си

Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. През 1985 г. защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм“. През 1987 г. преподава нова българска литература в СУ, води спецкурс върху проблемите на българския експресионизъм в ПУ „Паисий Хилендарски“. Редактор е на самиздатския алманах „Мост“. През 1990 г. става член на редакционната колегия на сп. „Литературна мисъл“, дълги години бе и главен редактор на „Литературен вестник“. Носител на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие“ (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005). 

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител е в 7-ото Велико народно събрание и в 36-тото и 37-ото Обикновено народно събрание, където е заместник-председател на комисията против корупцията. В периода 1997-2002 г. е посланик на България в Монголия и Индия. През 2014 г. участва в предизборните кампании на ГЕРБ. В края на следващата година Сугарев получава назначение като консул в Ниш. Интервюто на Едвин Сугарев по актуални политически теми е за Радио "Фокус".

- Ще плачем ли за решимостта си в парламента или ще се гордеем след години с нея, г-н Сугарев?

- Мисля, че е редно да се гордеем с нея, защото това беше една наистина много важна стъпка от българска страна.

Ветото, което наложи България, беше неразбираемо за всичките ни западни партньори, първо, и второ, беше изключително контрапродуктивно, защото именно България има интерес от евроинтеграцията на Западните Балкани.

Така че това беше и в центъра на българските предложения, когато България беше председател на Съвета на Европейския съюз. И една година след това тя наложи вето точно върху присъединяването на Северна Македония. Това много трудно можеше да бъде разбрано.

Разбира се, за това вето имаше и съответните основания, те продължават да бъдат валидни, но евроинтеграцията на Македония е нещо, което би могло да смекчи или да заличи антибългарските настроения на тази страна, докато продължаването на ветото просто ги ожесточава. Много добре знаем, че всичките тези настроения са продукт на сръбската УДБА и нейния наследник под добрия надзор на Русия, и тя има единствено интерес да държи Балканите фрустрирани и нестабилни.

- Разговарях с приятели от Северна Македония – те са объркани след гласуването в София и не знаят какво да мислят: предадени ли са или спасени. Още повече, че реакциите в Скопие не са положителни след гласуването в българския парламент. Защо?

- Реакциите в Скопие не са положителни поради нестабилността на самото правителство, което се опасява, че може да бъде сменено, ако от своя страна припознае този т.нар. „френски вариант“, който всъщност е вариант на Европейския съюз. Добре известно е, че 3 от малките коалиционни партньори се канят да напуснат в такъв случай, така че това е и причината, поради която се казва на официално равнище, че този вариант не е удовлетворителен за Северна Македония.

Основната причина за това е свързана с действията на ВМРО, което е според мен инструмент именно за това да бъде държана Македония в противопоставяне срещу България. Това не е онова ВМРО, което беше на времето с лидер Любчо Георгиевски, това е всъщност един инструмент на сръбската политика в Македония, а и така в по-общ план и на руските интереси в този регион, тъй като знаете, че Русия има интерес той да бъде нестабилен, и тази нестабилност да бъде активирана в някакъв момент през някакви конфликти, примерно Република Сръбска, Босна и Херцеговина – това са от стратегическа гледна точка причините за всичко.

- Македонският външен министър Буяр Османи бе категоричен, че въпросите за македонския език и историята не трябва да бъдат част от преговорната рамка, а последователността на стъпките за включването на българите в Конституцията и началото на преговори са въпроси, от които ще зависи тяхното окончателно решение да приемат или да отхвърлят предложението на Франция, или както казахте вие – на Европейския съюз. Съществуват ли рискове да бъдем принудени още да отстъпваме?

- Щяха да съществуват, ако бяхме изпуснали срока да приемем това предложение, а тъй като до този момент целият външнополитически натиск беше именно върху българската страна, тя беше несъгласната да преговоря. Сега топката е в полето на македонската страна, и тя ще бъде принудена да се съгласява, според мен, в много по-голяма степен отколкото досега.

- Вие бяхте консул в Ниш, като свърши вашият мандат направихте книга – „Елегия за Краището“, посветена на Иван Николов, за защитаване на българската идентичност и корени на подложените на асимилационен натиск наши сънародници, останали все пак по своите земи да отстояват българщината. Дали и в Македония за македонските българи ще изгрее слънцето? Дали и те ще почувстват равноправни – да не бъдат повече стигматизирани, да ходят по улиците с високо вдигната глава?

- Тази книга, за която споменахте, съвсем скоро ще излезе в издателство РИВА и се надявам вашите слушатели да могат да я прочетат. А що се отнася за доизгравянето на слънцето, то не е изгряло за нашите сънародници в самите покрайнини. Те са също подложени на асимилационен натиск, който в тези стари няколко вече години когато са не по своя воля останали извън границите на България, е претърпял всички възможни варианти – от прякото насилие, от убийствата без съд и присъда на границата и прочие, и прочие, до мекия асимилационен натиск, който е осъществяван в момента. Що се отнася до хората от Северна Македония, те също са претърпели далеч по-свирепи насилия от сръбска страна.

- Да, там знаем за кървавия Божик.

- Това, което е било там, наистина е сравнимо с нещо като геноцид. И аз съм убеден, че и в момент се усеща такъв асимилационен натиск и не е лесно да заявиш, че си българин. И това е може би причината, поради която при 120 000 с български паспорти само 3 000 и нещо се писаха като българи.

- Ще успеем ли един ден да го обясним това на нашите европейски съюзници, евроатлантически съюзници? Ще успеем ли да го кажем по начин, по който те да ни разберат?

- Самото съдържание на предложение и тази негова рамка, която беше дадена по време на Френското председателство, говори за това, че вече започват да разбират за какво става дума, съвсем доскоро изобщо не разбираха. Надявам се, че с време ще почнат да им бъдат ясни особените народопсихологически проблеми на Балканите и особено взривоопасната етническа смес, която може всеки момент да избухне – напрежението между отделните народи, свързани с дългата и неособено миролюбива история между тях и други подобни неща. Това не може да стане много бързо, но се надявам да стане.

- Г-н Сугарев, ще се отпуши ли процесът за европейския път на Западните Балкани и особено след гласуването в българския парламент? И какво трябва да знае Европейският съюз, отваряйки вратите си за този регион, най-изстрадалият може би регион в Европа?

- Ако става дума за гласуването в българския парламент, трябва да не забравяме и нещо друго – темата с ветото на Северна Македония беше секвализирана. Беше казано, че който се осмели да вдигне това вето, е национален предател, и едно българско правителство току-що падна с гласовете на същите тези, които подкрепиха същия този документ. Това е един от големите парадокси в българската политика.

Всъщност, ветото за Македония беше нещо като смокиново листо, с което политиците криеха срамотиите си, и това е позорно.

Що се отнася до бъдещето на Западните Балкани, аз се надявам, че то е възможно и то е дори наложително, защото установяването на руско влияние в този регион би било изключително опасно, като се има предвид неговата история. Те вече са стъпили достатъчно силно в Сърбия, така че имат съответната база, чрез която могат да разпространяват своето влияние. Трябва да бъдат спрени. Присъединяването на балканските народи към Европейския съюз е най-сигурният механизъм за спирането на Русия.

Какви срамотии криеха българските политици с ветото за Северна Македония?

- Ами първо, те нямаха никакви основания да искат оставката на това правителство. Всъщност, както проблемът „Северна Македония“, така и финансово-икономическата политика на кабинета не бяха на това дередже, че някой да може да иска да сваля това правителство.

Напротив, този акт е с много тежки последици за България, точно в този сложен геополитически момент при бушуваща война, която може всеки момент да се превърне в световна. Така просто не се прави. Интересите, които бяха засегнати, това са всъщност интересите на българските олигарси, интересите на тези, които обслужват пропутинската политика в България, интересите на „Газпром“, интересите на тези, които прекарваха стоки през „Капитан Андреево“. Ето тези срамотии прикриваха и това прикриване няма да бъде забравено.

- Колкото и да е подобна настоящата политическа криза на начина, по който беше свалено от власт правителството на Филип Димитров през 1992 година, 30 години по-късно пред какво сме изправени, след като правителството вече падна?

- Изправени сме пред същата ситуация, само че на един по-висок, по-опасен бих казал етап. Защото винаги когато едно правителство се опитва да прокара в България демократични идеи, да я тласка към ценностите на цивилизования свят, се намират едни юнаци, които спретват преврати или организират така нещата, че този процес да бъде прекратен. Така беше при Филип Димитров, така беше и при Иван Костов, макар че ситуацията там беше по-различна, така е и сега, като дори всичките действия на практика копират свалянето на правителството на Филип Димитров.

Тогава и сега първо свалиха председателя на Народното събрание като генерална репетиция към бъдещия пуч, и тогава и сега цялата история беше скроена с бели конци. В нея Македония играеше централна роля. И тогава, и сега всъщност се получи някаква дълбоко неморална и неестествена коалиция, която изигра този ход.

Никога никой не си е представял, поне от хората, които са гласували за Слави Трифонов например, че той ще застане редом с ГЕРБ и ДПС и ще гласува свалянето на това правителство, което искаше да промени модела на управление. Това няма да бъде забравено и мисля, че това е краят на „Има такъв народ“. Но проблемите, които застават пред България, са много тежки, тъй като очевидно крайната цел е да се събере някакво марионетно и по-силно ориентирано към Русия правителство, отколкото към Европейския съюз.

- Какви са сценариите?

- Сценариите трудно могат да бъдат разгадани в този момент. Най-вероятно това ще мине през нови избори. И аз се опасявам, че ще мине не само през избори, а и през нова изборна спирала, тъй като бъдещият парламент ще повтори структурата на настоящия, но още по-раздробен и с още по-нетърпими отношения между партиите в него. Вероятно функцията на послушно на Русия правителство ще изиграе служебният кабинет, бъдещият служебен кабинет на г-н Радев, който много ясно се позиционира като един от хората, които съдействаха за свалянето на този кабинет.

- Каква е тази българска карма, г-н Сугарев, да се въртим в постоянно в елипси – от 1992 година 30 години по-късно стигаме в същата точка, но от другия край?

- Причините са много, причините са и от исторически характер, причините са и народопсихологически, причините са свързани с това, че в България не беше проведена примерно лустрация, не бяха отстранени факторите, които работят в полза на Русия, нямаше достатъчно решителни политици, които да направят стъпката, която някога е правил примерно Стефан Стамболов. А причините са много. Настоящето просто е пред нас и ние трябва по някакъв начин да се справим с него. И това е задача на всеки един от нас. Това е моралното изкискване на времето, в което живеем.

- И как можем да се справим?

- Като протестираме, като гласуваме, като не гласуваме за идиоти и шоумени, и по много други начини, като работим силно за бъдещето на България, най-общо казано.

- Малко преди това интервю излезе много любопитна информация от Сергей Лавров – едно предупреждение: Европейският съюз и НАТО стягат коалиция за война с Русия. Ще се разшили ли трагедията на Украйна? Тоест, ще излезе ли извън границите на Украйна?

- Никой не стяга коалиция за война с Русия, но изглежда Русия има амбициите в случай, че успее с тази вече много изтощителна и за нея война, да продължи нататък, като разбира се потърси първо възможности в страна, която не е член на НАТО, като Молдова, и след това в някое слабо звено от тези, които са членове на НАТО и Европейския съюз, примерно България. Това, което иска Русия, е да владее Черно море и да възстанови някогашните си имперски граници – задача непосилна, очевидно възможна в болния мозък на г-н Путин. Това е опасността, пред която сме изправени. А всъщност, ако се види, че този опит е неуспешен, може да се стигне до формулата: „за какво ми е този свят, ако в него не господства Русия“.