Екатерина Захариева с мерак за еврокомисар

Ексклузивно
11:50 - 02 Април 2019
3788
Екатерина Захариева с мерак за еврокомисар

Външният министър Екатерина Захариева е едно от обсъжданите имена за български еврокомисар в бъдещата Еврокомисия, която ще бъде сформирана след изборите за Европейски парламент на 26 май, научи ексклузивно Lupa.bg от свои източници в ГЕРБ. Успоредно с издигането на депутати за Страсбург управляващите вече са започнали сондажи и за личностите, които може да представляват България в следващия състав на ЕК.

Още две дами, известни като нежните остриета на ГЕРБ – сегашният ни еврокомисар и водач на листата на партията за европейските избори Мария Габриел и настоящият депутат в родния парламент и бивш министър Лиляна Павлова също имат големи шансове да бъдат в новия състав на ЕК. Тя е и седма в листата на ГЕРБ за евроизборите.

Единственото, което със сигурност се знае е, че премиерът Бойко Борисов ще остане верен на досегашната традиция неговите правителства да издигат дами за наши еврокомисари. Така беше и през 2010 г., когато бе издигната кандидатура на Румяна Желева, която обаче се провали по време на събеседването в ЕП. На нейно място бе предложена Кристалина Георгиева, която бе избрана от раз. След оставката й през 2017 г., за да се върне в Световната банка кабинетът „Борисов” 3 излъчи евродепутата от ГЕРБ Мария Габриел. Първият български еврокомисар също бе жена и това бе Меглена Кунева.

Ерата на Жан-Клод Юнкер начело на правителството на ЕС се очаква да приключи през есента, когато най-вероятно ще бъде гласувана и новата Еврокомисия. Тя ще бъде избрана от новоизбраните евродепутати след конструирането на Европейския парламент. Реално законодателният орган на Съюза се очаква да заработи в началото на септември.

На 26 май ще стане ясно коя от двете основни политически сили има превес в Страсбург – Европейската народна партия (ЕНП) или Партията на европейските социалисти (ПЕС). Ако десницата спечели евроизборите председател на Еврокомисията ще бъде сегашният лидер на групата на ЕНП в ЕП  германецът Манфред Вебер. Ако левицата начело със Сергей Станишев има повече мандати в парламента в Страсбург Еврокомисията ще бъде оглавена от холандеца Франс Тимерманс – сегашен зам.-шеф на Комисията.

Тъй като в момента на власт у нас са ГЕРБ, които са от политическото семейство на ЕНП, именно правителството на Бойко Борисов ще излъчи бъдещия кандидат за български еврокомисар. Логично е това да е именно човек, свързан с ГЕРБ. Интересен казус ще се получи, ако примерно евроизборите у нас бъдат спечелени от БСП или пък червените имат абсолютен паритет с опонентите си от ГЕРБ. Тогава вече на премиера ще му се наложи да търси кандидат, приемлив и за левицата.

Засега обаче такава опция не се обсъжда в редиците на ГЕРБ, които са уверени, че ще спечелят вота на 26 май. Партията на Бойко Борисов представи съвместната си листа със СДС на 31 март, а отстраненият от парламента заради аферата „Апартаментгейт” зам.-лидер и шеф на предизборния щаб на партията Цветан Цветанов прогнозира, че ГЕРБ може да има 7-8 евродепутати.

В момента ГЕРБ има петима представители, а БСП – 4. България изпраща общо 17 евродепутати.

Паралелно с политическия състав на ЕК всяко национално правителство ще обсъжда с бъдещия председател ресора, който ще получи страната-членка. В момента Мария Габриел отговаря за цифровата икономика и цифровото общество.

Предварителните договорки между българското правителство и политическите им съюзници в Брюксел е страната ни отново да получи същия ресор, което автоматично означава, че Мария Габриел е фаворит за поста.

Прави впечатление обаче, че и трите нежни остриета на ГЕРБ са мултифункционални дами и те биха могли да заемат постове в различни сфери. Така например освен за цифровата икономика, Мария Габриел би могла да отговаря и за други портфейли. Тя е завършила френска филология и е възпитаник на Института по политически науки в Бордо, като е изучавала международни отношения, политология, социология и история. В този смисъл България може да поиска ресора „европейска политика и преговори за разширяване”, имайки предвид, че успешното Българско председателство на ЕС мина под знака на Западните Балкани.

Ако Борисов поиска този ресор за бъдещия еврокомисар обаче според източници на Lupa.bg с по-големи шансове да заеме поста е Лиляна Павлова. Тя бе човекът, който износи на плещите си председателството като министър за българското председателство на Съвета на ЕС. За разлика от Мария Габриел, тя не е член н ГЕРБ, а е от гражданската квота и описва себе си като експерт по европейски политики. Дълго време тя минаваше за любимка на Борисов и бе регионален министър в предишните му две правителства.

Най-мултифункционален политик обаче е Екатерина Захариева. През последните пет години тя е човекът, заемал най-различни постове както в президентството, така и в правителството. Амбициозната пазарджиклийка бе заместник-министър по времето, когато Росен Плевнелиев отговаряше за строителството в кабинета „Борисов 1”. Когато Плевнелиев стана президент, тя го последва на „Дондуков” 2 като главен секретар. В служебното правителство на Марин Райков Захариева бе вицепремиер и министър на регионалното развитие.

След това стана началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев, а във второто служебно правителство, назначено от него, юристката отново бе вицепремиер и строителен министър. После политическата й кариера я отведе в Министерство на правосъдието като титуляр. В кабинета „Борисов 3” отново е заместник министър-председател по правосъдната реформа, както и министър на външните работи.

Lupa.bg научи, че Мария Габриел се ползва с подкрепата на редица евродепутати извън ГЕРБ и ЕНП, което накланя везните в нейна полза. Екатерина Захариева пък имала свое лоби в правителството и в управляващата партия, което пък ще натиска за нея, още повече, че напоследък тя почти неотлъчно следва министър-председателя при неговите визити в чужбина. Външният министър събра точки и покрай твърдата позиция, която зае след скандалното изказване на турския дипломат №1 Мевлют Чавушоглу, че Анкара се е намесила при приемането на българския Закон за вероизповеданията.