Ексдепутат от ГЕРБ за Малък Тошко: Всичко се плаща

Винаги го отнасят поколенията. Повече боли, казват езотериците, когато обясняват защо децата носят последиците и кармата на родителите. Трябва да се мисли, когато се прави нещо. Всичко се плаща. По един или друг начин - всичко се плаща.

Това написа по повод кончината на Тодор Славков бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров. Преди да седне в пленарна зала сред редиците на ГЕРБ обаче, Тодоров написа емблематичната книга "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите. 

А ето какъв спомен сподели сега във връзка със смъртта на Малък Тошко: 

"Мислех да не коментирам нищо около самоубийството на внука на диктатора Живков. И няма да го направя, макар че имам какво да кажа. Ако щете и заради това, че маса главанаци в тази страна продължават да се възторгват от годините на болшевишката диктатура, в които неграмотникът от Правец беше насаден от Москва гаулайтер на хубавото ни отечество. И заедно с Пеко, Тако, Мако, Цола и други подобни вещества го доведоха до нищенско състояние.

Почти всички проблеми, които днес имаме от всякакво естество, имат своите корени в онази варварска болшевишка, просъветска, антибългарска напаст, окупирала на дулата на съветските танкове страната ни.

Но думата ми е за друго - за последиците в родов аспект от античовешките действия на определена личност. Сетих се за случай, който и до ден днешен помня, все едно е било вчера.

От 1973 г. живеехме в Стара Загора, в четириетажен блок на улица, кръстена на националния предател и съветски терорист Никола Вапцаров. Писал съм, че срещу нас живееше Кольо Босия, с майка си и баща си. Под нас (ние бяхме на 2-ри етаж) живееше много странно семейство - дядо Нено, баба Станка и двамата им синове - Иван и Стефан.

И двамата никога не се ожениха, нито пък създадоха потомство. Каква беше историята им? Дядо Нено е бил сред джелатите-милиционери в Ст. Загора след 9 септември. Участвал е в множество гадости, извършвани от милицията в тези мътни и кървави години.

Помня, че когато се преместихме от Ковачево в Стара Загора, той вече беше с тежък инсулт и прикован към инвалидна количка. Жена му беше супер истерична, но много всеотдайна - переше го, къпеше, готвеше. Всеки ден, години наред. Може би да е продължило това 6-7 години преди да почине, може да е било и повече. Страшна съдба!

Беше им додеяло това и често в даден момент започваха да го бият - прикованият в количка баща и съпруг. Чувахме ги под нас - страшни скандали. После започваха да се пребиват помежду си - двамата синове и майката. Тя ги кълнеше като най-големи врагове - да умрат. Така им казваше. След време дядото почина. Останаха баба Станка и синовете й. Побоищата бяха почти всекидневни. След време големият, Иван, влезе за нещо дребно в болница. След няколко дни пада от леглото, удря си главата и почива. Абсолютно нелепо. След няколко години по-малкият брат, Стефан, също почина - от инфаркт. И баба Станка остана сама, живя дълго, до близо 90 г.

Преди няколко месеца ходих до Ст. Загора и минах да погледна - апартаментът стои заключен, прозорците прашасали, страшна работа. Като прокълнат.

Та за това се сетих, когато прочетох за самоубийството на Тодор Славков. Винаги го отнасят поколенията. Повече боли, казват езотериците, когато обясняват защо децата носят последиците и кармата на родителите. Трябва да се мисли, когато се прави нещо. Всичко се плаща. По един или друг начин - всичко се плаща.