ЕКСКЛУЗИВНО: Музикантът проф. Етиен Леви пред Lupa.bg: Случайни смешници ме изкарват доносник на ДС! Няма как да ме унижат с такава нелепица

Етиен Леви е един от най-обичаните и уважавани български музиканти, преподаватели и педагози. Неговото име е познато на широката публика над четири десетилетия. Любим за мнозина естраден певец и пианист той е вокалист от група „Трик“, със сегашното име „Супертрик“, основана в началото на 80-те години. Преподавател в Нов български университет, където е и почетен професор. Консултант и вокален педагог на различни международни и български певчески и танцувални формати като Music Idol, Dancing Stars, X Factor, „Като две капки вода“. Води курсове по поп, рок и джаз пеене.

Не за музика обаче разговаряме този път с Етиен Леви. Повод за това интервю е шокиращото твърдение на Комисията по досиетата, която обяви известния певец за агент „Панайотов“ на Шесто управление на Държавна сигурност, като задачата му е била да се бори с идеологическата диверсия. Етиен Леви е проверен от Комисията, тъй като е кандидат за евродепутат и за народен представител от новата партия „Величие“. В архивите на ДС за него са открити регистрационна бланка, документи от ръководил го щатен служител. В архивите обаче няма никакви подписани от музиканта документи или черно на бяло документ с неговия подпис, че е съгласен да сътрудничи на тайните служби.

Lupa.bg потърси проф. Етиен Леви за коментар по темата и той любезно се съгласи да разкаже истината за събитията от края на 80-те години първо пред нашата медия, да разкрие за неговите „връзки“ с Държавна сигурност и за опита да бъде вербуван. Това интервю-изповед не е оправдание от страна на уважавания музикант, а разяснение за милиционерските похвати от онова време, действащи и днес. История за това как един почтен човек може да бъде дискредитиран. Никога не съм бил доносник и няма как да бъда, казва с чисто сърце Етиен Леви в едно емоционално и откровено интервю за Lupa.bg. Читателите сами ще преценят дали да повярват на певеца. Аз лично, като човек, който го интервюира, му вярвам.

- Г-н Леви, ще ви попитам направо – бил ли сте агент на Държавна сигурност, както твърди Комисията по досиетата?

- Никога не съм бил доносник и никога не съм се съгласявал да сътруднича на ДС. Няма и нито един подписан от мен документ, с който да давам съгласие да донасям на службите. Всички знаят колко достоен и почтен човек съм към хората. Аз не бих предал врага си, камо ли да отида и да бъда доносник, което е за мен най-долното и мерзко нещо.

Преди няколко години излезе друг списък със сътрудници на Държавна сигурност, в който имаше и мои колеги – музиканти и изпълнители. Видяхте ли там името на Етиен Леви?

- Нямаше ви в този списък.

- Повярвайте ми - няма и да го видите. Виждал съм т.нар. антисемити да пишат: „Виждате ли, тоз мръсен чифут и скапан евреин бил масон.“ Аз дори не знам какво представлява масонската ложа. Същото сега е и с ДС. Ще ви разкажа подробно цялата история около опита да бъда вербуван. Искам да кажа истината, а тя не може да има две лица, може да има само едно. И това е моето.

През 1988 г. ме безпокоеше един здрав другар, не мога да го нарека господин, тъй като по това време се другарувахме. Обади ми се веднъж по телефона и попита: „Другарят Етиен Леви.“ Отговорих: „Същият другар е на телефона“. Попитах кой се обажда и той каза: „Аз ви познавам, но вие не ме познавате.“ Казах му: „Вие трябва да се представите, аз не мога да разговарям с човек, когото не познавам. Поне се представете като име.“

Той ми отговори, че няма как да се представи и като се видим щял да каже кой е. „Мисля, че разговорът ни приключи“, отвърнах аз и затворих телефона. Не искам да ви казвам колко пъти ме е безпокоял. Имахме тогава концерти с групата ми, пътувах по една седмица, връщах се. Около 6-7 пъти съм отклонявал тази т.нар. желаеща се от него среща. Веднъж той ми каза: „Вижте, ние така или иначе ще се видим, по-добре дайте да се срещнем и да ви обясня за какво става дума.“

Разбрах, че е млад човек, който е завършил школата в Симеоново и иска да прави кариера. Дори когато се срещнахме той не се представи. Казах му: „Не е почтено от ваша страна, вие да ме познавате, а аз да не ви познавам. Трябва да има равнопоставеност.“ На тази първа среща той започна да ми разправя, че имало другари, здрави комунисти, които обаче вече поостарели и искали да разберат дали в нашата професия трябва да се даде път на младите. Аз му казах, че не разбирам какво точно се иска от мен.

„Вижте сега, един много голям наш началник има добро мнение за вас.“ Попитах кой е той. „Няма как да ви го кажа, но мога да ви запозная с него, когато вие подпишете документ под друго име и се съгласите да се срещаме на различни места и да ни казвате дали сте забелязали нещо.“

„Вие искате от мен да направите доносник ли?“ „Хайде да не го наричаме така!“ „А как да го наречем? Аз доносник не мога да бъда!“, казах на другаря. Израснал съм в аристократично семейство, където възпитанието и ценностната система са други. Няма как да седя на една маса с мои колеги, да им се усмихвам, а след това да донасям за тях.

Представете си следната ситуация – с вас сме в една компания, пием и танцуваме и започва моментът, в който си разказваме вицове. А аз отивам примерно да пиша донос: „Другарят Иван разказа един смешен виц, в който аз заподозрях, че има нещо срещу Партията, а другарката Марина се смя много сърдечно.“ Нали разбирате какво се правеше едно време? Аз имам друго възпитание, то е от преди 9 септември 1944 г., макар че съм роден през 1957 г. Аз нямам махленско възпитание, нито бих могъл да отида и да направя такова зло на някого.

Казах на въпросния другар: „От всяко дърво свирка не става. Когато бях в казармата някой от вас дойде ли да ми помогне, когато военно контраразузнаване се занимаваше с мен дали имам връзка с роднините ми в Израел и с леля ми в Западна Германия? Когато ми викаха, че съм мръсен чифут, когато ми викаха, че съм скапан евреин и командирът на батальона беше казал, че който позволи отпуска на младши сержант Леви ще влезе в карцера.“

И всички се бяха притеснили. Но аз тогава си казах: „Много важно, ще дойде време да се уволня и на него ще му оплешивее главата под тъпата фуражка.“

Издържал съм достойно всякакви обиди по мой адрес. Наясно бях, че службите искат да ме притискат, тъй като имам роднини в Израел и в Западна Германия. Казах на въпросния млад другар: „Вие искате от мен аз да бъда това, което не мога да бъда.“ И той ме посъветва: „Все пак помислете, защото по наша линия вие няма да имате никакъв проблем с пътуванията.“ Попитах: „Коя е вашата линия?“. И той отговори: „По линия на ДС“.

„Аз съм пътувал с групата ми и сме донесли международни награди на България, включително от „Евровизия“ за изпълнители. Аз нямам никакви проблеми с пътуванията, защото ние представяме родината си. Дори да не ме пускате и дори да забраните да излизам, искам да ви кажа, че аз съм роден в България и на мен родината страшно много ми харесва и дори да не ме пуснете, аз нямам никакво намерение да бягам. А съм имал възможност да избягам. Освен това аз съм от старо семейство, моите прадеди и дядо ми са герои на България. Съжалявам много, възпитан съм в друга посока. Аз не мога да ви бъда в полза. Благодаря ви за вниманието, предайте поздрави на този ваш началник, който имал много добро мнение за мен и когото аз така и не разбрах кой е той.“

В ДС разбраха, че с мен ще им е трудно. Не ставам за доносник! Сега излезе нещо, дори не знам какво, повярвайте ми, защото не ме вълнува тази смешна история –„Етиен Леви бил доносник“. При положение, че преди време излезе списък със сътрудници на ДС сред музикантите и мен там ме нямаше. Дайте да разсъждаваме защо сега точно излиза.

Снимка: AnetFoto 

- Единият възможен отговор е, че вие сте кандидат за депутат и за евродепутат от една нова партия „Величие“, която се свързва с бившия служител на НСО полк. Николай Марков. Вие сте и почетен професор от НБУ, може би някой завистник иска да ви дискредитира и като педагог.

- Аз съм не само почетен професор от НБУ, но тази година защитих и докторантура и съм професор доктор и съм доказал, че съм еднакво добър и като човек, и на сцената с групата, с която съм пял и сме прославяли България, и като вокален педагог на едни от най-големите световни формати в България – Music Idol, X Factor, „Като две капки вода“. 

Доказал съм на публиката моята любов, защото за мен важният фактор е Нейно Величество Публиката. Останалото просто не ме вълнува – дали колеги ще имат добро мнение за мен или не, дали такива смешници случайници, които са публикували такова нещо – просто е смешно да се твърди за Етиен Леви, че е доносник. Не мога да се ядосвам за простотията, простащината и глупостта на другите.

- Има една еврейска поговорка, че не си заслужава да се ядосваш за грешките на другите.

- Точно така. Има и нещо друго - тези милиционерски прийоми въобще не са си отишли. Аз никога нищо не съм подписвал. Искам да излязат и да покажат моя подпис.

- Комисията по досиетата не показа документ с ваш подпис. Съобщението е, че вие сте бил регистриран и после снет от оперативния отчет, но в т.нар. ви досие няма документ с ваш подпис или ваши доноси или документи, че нещо ви е плащано по линия на ДС.

- Как ще съм регистриран, като аз не съм отишъл да се подпиша, за да бъда регистриран?! Този млад другар си е позволил името ми да бъде вписано, позволил си е своеволие, което няма нищо общо с мен. И изведнъж се оказвам някакъв си агент „Панайотов“.

Не съм певецът Панайот Панайотов.

Аз имам професор, преподавател по китара, немски възпитаник, достоен човек, от родовете на Стоян Михайловски и Иларион Макариополски. Той също се казва Панайот Панайотов. И този другар от ДС е написал, че ме е разработил. Как, като само един път съм се видял с него и то, за да му кажа в очите, че няма как да ба доносник. Баща ми се гордееше с мен и ми каза: „Ела да те прегърна, радвам се на смелостта ти да откажеш.“ Това е истината, аз нямам друга истина! Всички, които сте интелигентни, не вярвайте на тъпи писания на разни драскачи.

- Вие сте почетен професор на НБУ, бил сте и член на обществени съвети и по тази линия Комисията по досиетата би трябвало да ви е проверявала и преди, не само сега и вашето име не е фигурирало в никакви списъци на сътрудници на ДС. Как изведнъж стана така, че сте агент „Панайотов“ на ДС?

- Всички знаят аз колко любвеобвилен човек съм и колко държа на приятелството. И ще тръгна аз да бъда доносник на някакви келеши?! Това няма как да стане. С група „Трик“ бяхме много обичани, много популярни. И постигнахме едни от най-хубавите успехи и извън България, и в България – на „Златния Орфей“, на „Мелодия на годината“. И винаги достойно сме представяли България. Няма как да стана малоумен доносник. Това за мен не е обида, обида е за тези, които го разпространяват. Не съм давал нито паспортни данни, нито съм подписвал каквото и да било.

Казах на другаря от ДС: „От всяко дърво свирка не става. Аз съм внук и правнук на герой на България.“ Да си правят каквото си искат, няма как да ме засегнат. Те нямаше с какво да ме заплашат. Не бях компрометиран. Много станаха сътрудници на ДС по онова време, защото бяха компрометирани и ги заплашиха, че ще им излезе компромат, ако не станат доносници. Това е старо колкото света, не сме го измислили ние. Не е имало с какво да бъда компрометиран. Винаги съм спазвал закона, като изключим понякога превишена скорост с 20 км/ч, което е като малко по-бързо затичване. Не карам като малоумен нашмъркан с 200 км/ч по улиците.

Всички знаят моето почтено и любезно отношение към всеки. А сега някои си казаха: „И тоя ли чифут е в ДС?“ Боли ме, че трябва да се върнем в онова време, но няма да забравя прегръдката на баща ми, който каза: „Гордея се с теб, че намери смелост да откажеш.“ Как ще приема да бъда доносник, това значи да си плюя на кръвта си, както на българската, така и на еврейската.

Баща ми също е пътувал, нито веднъж не съм чувал да е доносничил. Аз някаква малоумна издънка ли ще бъда?! Това са нещастни хора, които са използвали опита да бъда вербуван и го тълкуват като разработка. Това беше само опит, на който аз съм отказал. Нищо никъде не съм подписвал. Никъде няма мой подпис, че аз съм съгласен и ще съдействам на ДС под името „Панайотов“.

Никога не съм лъгал! Много хора мислят, че като съм с еврейски произход лъжа. Няма такова чудо!

Етиен Леви е вокален педагог на участниците във всички сезони на "Като две капки вода". Музикантът се забавлява с шегите на водещите Герасим Георгиев-Геро и Димитър Рачков по негов адрес. Снимка: Красена Ангелова

- Използвам, че засегнахте темата за еврейския ви произход да ви попитам как се отнасяте към шегите на водещите на „Като две капки вода“ Герасим Георгиев-Геро и Димитър Рачков по този повод? Много често шегите към вас са казани със симпатия и с уважение, поне аз не усещам антисемитска нотка.

- Искам да ви кажа и че аз така го усещам. Бяха направили на Геро забележка да не говори само за еврейския ми произход. А Геро отвърна: „Какво искате, ние с Етиен сме много добри приятели.“ И аз му казах: „Геро, мен това ме забавлява. Аз съм човек с много силна автоирония.“ Дори за мен самия, дори за еврейския ми произход.

Аз съм човек, който ако бъда политик, никога няма да се засегна, защото народният хумор е извор на нещо сладко. Аз съм широко скроен и разрешавам тази свобода на приказките. Някои се страхуват от нея и я забраняват. Казах на Геро: „Не ги слушай, когато ти дойде на устата каквото и да е казвай си.“ Той казва: „Ето го човека, който е написал Библията“. Друг път Геро е питал някой от участниците примерно какво му е казал кметът на Йерусалим или шефът на РПУ-Витлеем, визирайки мен като техен ментор. Дори мисъл не ми е минала да се обиждам на подобни закачки.

За пръв път финалът на "Като две капки вода" се проведе пред 11 000 зрители в зала "Арена София" и бе предаван на живо по Нова телевизия. Шоуто стартира с ефектно изпълнение на менторите Етиен Леви и Владимир Михайлов, на режисьора на предаването Рафи Бохосян и на балета Funky Monkeys. Снимка: Красена Ангелова

- Според мен Законът за досиетата е сбъркан и фактът, че за някого някъде в архивите на ДС има нещо не означава, че той е бил агент на службите. Бихте ли се обърнали към съда и бихте ли съдили Комисията по досиетата за опетняване на вашето име и заради твърдението, че Етиен Херцел Леви е бил агент „Панайотов“ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

- Това не е лъжа, това е най-долната лъжа, която може да съществува. Нека ми извадят досието, след като съм бил агент на Шесто управление на ДС. Това е смешно. Ха-ха! Това са смешни случайници и случайни смешници.

Аз съм вярващ човек, Господ ми е свидетел и с ръка на сърцето пак ви казвам: Не съм подписвал никога нищо, нито съм знаел, че някой ме е кръстил „Панайотов“. Аз съм Етиен Леви и няма да си сменя името, защото нямам никакъв повод да се срамувам нито от българския си, нито от еврейския си произход.

Ако те продължат да разпространяват тази лъжа сред хората, тогава вече може да настъпят доста сериозни промени. Нека покажат документа пред всички и по която и да е телевизия. И да кажат: „Ето това е неговият подпис“. Тогава аз ще поискам графологична експертиза, защото хората много добре знаят как се подписвам. Опитът за разработка те го смятат за вербовка. Колко малоумно е цялото това нещо. И опит за вербуване те го считат за разработка.

Етиен Леви стана почетен професор на НБУ през миналата година

- Проф. Леви, съжалявате ли, че влязохте в политиката? Защото ако не бяхте кандидат-депутат почти сигурно е, че нямаше да излезе вашето „досие“ и с вас сега нямаше да водим разговор за ДС, а щяхме да говорим за далеч по-приятни неща – за музиката.

- Не съжалявам. Никога не съм бил партиец, нито по време на комунизма, нито по време на демокрацията, не съм канен нито от СДС, нито от НДСВ, нито от БСП, нито от която и да било партия. Партия „Величие“ е първата партия, в която Етиен Леви членува.

Извинявам се, че говоря за себе си в трето лице. Защо там ли? Със съпругата ми вече повече от две години следим това, което полк. Марков изразява като мнение. Станахме му привърженици.

Какво беше моето учудване, когато в Нов български университет видях полк. Марков. И му казах: „Полк. Марков, за мен е щастие и чест, че ви виждам и установявам, че вие сте преподавател.“ „Да, г-н Леви, аз съм преподавател по национална сигурност.“ Казах му, че със съпругата ми му симпатизираме, защото е много точен, почтен, искрен, директен. Той пък ми каза, че неговата майка ми била голям фен и много харесвала това, което правя в „Като две капки вода“.

Виждахме се още няколко пъти и вече година и половина имаме прекрасни взаимоотношения. И в един момент полк. Марков ме покани и каза: „Етиен, заповядай, мислим да направим нещо, което да е добро за България“. Отидох и веднага бях почтен и казах: „Ако моят еврейски произход ви пречи, аз ще помагам отстрани.“ „Няма такова нещо, ние сме една нация, независимо от етноси“, каза полк. Марков. Това ми хареса – почтеност и благородство.

Защо трябва да се делим. Аз може да съм с еврейски, може да съм с тайвански или какъвто искам произход, моите родители са ме създали, аз съм роден в България и съм човек, който си обича родината. Харесвам целия свят. Аз съм човек хуманист. Аз съм човек на света, но това не ми пречи да си обичам страната, където съм роден.

- Космополитна личност сте.

- Космополитна личност съм, но си обичам и родината. И навсякъде, където съм отишъл, достойно съм я защитил. И не съм ходил да доноснича кой какво е разказал и дали е ходил с консерва от копърка. Мен ме боли, че има такива хора, защото без мое позволение едва ли не съм бил разработван. Леля ми е заминала от България през 1943 г. с мъжа си австриец и дядо ми даваше обяснения след 9 септември защо тя е заминала със съпруга си. Това е любовта! Ще спрете хората да се обичат ли, защото на вас ви е скимнало така. Баба ми не я пуснаха 20 години в Западна Германия да отиде и да види дъщеря си. За пръв път й разрешиха през 1964 г. И аз от такова семейство ще стана агент на ДС. Ха-ха! Толкова е трагично, че чак е смешно.

Хората си мислят, че животът ми е бил много лек. Нищо не съм постигнал леко. Убеден съм, че хора, които са били с нас в чужбина са изписали една кофа с мастило за мен - дали ще се върна или няма да се върна.

Етиен Леви винаги се е връщал. Можех да го направя и да отида да живея в Израел или в Западна Германия, но не съм избягал и не ми е минавала подобна мисъл. И изведнъж смешниците ме изкараха доносник. Този милиционерски манталитет не е променен и до този момент.

- Интересували ли сте се дали имате досие?

- Да. Подадох преди време молба на ул. „Шести септември“ и на ул. „Гурко“, където се намира МВР. Аз съм се родил и съм израснал на ул. „Паренсов“ и цялата кооперация, където съм живял, е построена на имот на моя прадядо. След 9 септември нашето семейство е нарочено като буржоазно семейство. След два месеца отидох пак в МВР и ми казаха, че нямам досие. „Не сте представлявали интерес за службите.“ Мен ме интересуваше дали някой не е злословил за мен пред службите.

- Но сега излезе точно противоположното твърдение.

- Навсякъде достойно съм представял и себе си, и групата, и родината. Не се защитавам, мъчно ми е за тези хора, които публикуват лъжи. Колко народ страда от такива измислени неща. От партия „Величие“ искаме да престанат подобни подходи към хората. Знам защо сега е този удар върху мен. Някои си мислят -  щом Етиен Леви е обичан, дайте да го накиснем с досие, защото това е единственото, което да го компрометира пред хората и така те ще се отдръпнат от него.

Аз съм обичан, харесван и уважаван от хората и това означава, че аз без да искам повличам хората със себе си, защото влизайки в нещо, което е почтено, гражданите си казват, че щом аз съм там, значи тази кауза е добра. Аз не отивам просто ей така без да съм мислил. И ето резултата.

Който иска да ми вярва, който не, живи и здрави бъдете и не ме занимавайте със себе си. Казвам го съвсем приятелски към хората, които си мислят, че мога да бъда унижаван с тази нелепица, че съм бил агент на ДС. Не се оправдавам, а разяснявам какви са гадните похвати, които не са спрели да бъдат същите.

Аз знам какво съм бил, какво съм и какво ще бъда.