Ексминистър Тагарев: Руският самолет е разузнавал, може да информира Иран

Ексвоенният министър Тодор Тагарев и бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов коментираха пред Би Ти Ви заплахата от страна на Иран към България, за която съобщи Файненшъл таймс, както и ситуацията с преминаването на руски самолет и падналите дронове. Според Тагарев, руският самолет е извършил разузнаване над България.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви пълна подкрепа към България и "готовност на отбранителните сили и средства на НАТО в региона да реагират и неутрализират всяка заплаха към страните членки на НАТО".

В телефонен разговор с българския премиер Румен Радев той за пореден път е потвърдил, че "всяко нападение над страна-членка на НАТО ще се третира категорично като атака срещу Алианса с всички произтичащи от Северноатлантическия договор действия".

След прясната информация, че Иран прави предварително проучване за нанасянето на евентуални удари в Югоизточна Европа, властта успокои, че няма пряка заплаха за страната.

Йордан Божилов, директор на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната, коментира: „Аз имам един по-особен прочит на това съобщение. България беше използвана като носител на послание, но ние не бяхме адресат на това послание.

Или иначе казано, България беше използвана, за да се легитимира това, което излиза във „Файненшъл Таймс“ – едно много реномирано издание, което има влияние върху столиците на много държави.

Или иначе казано, България беше използвана като един поднос, върху който се сервираха послания. Посланието е преди всичко към Съединените щати. Да, Иран няма нужда от посредник, за да отправя такива съобщения, но пък ето, намери начин“.

„Аз по-скоро се притеснявам за нашата вътрешна реакция, защото това трябва да го разглеждаме като едно хибридно действие срещу страната ни.

И ние показахме, че нямаме и начини за справяне точно с такива хибридни действия, хибридни атаки срещу страната. Те могат да не бъдат само информационни, могат да бъдат и дронове, могат да бъдат саботажи“, посочи той.

„Ако погледнем, да кажем, ситуацията, в която ние обикновено живеем. Това е мир. Мирна ситуация. Случват се инциденти, разбира се.

Сериозната кризисна ситуация е война, когато знаем кой е противник. Но между мира и войната има едно много голямо сиво поле, което са именно тези хибридни заплахи от всякакъв тип.

И аз очаквам, че точно тези хибридни заплахи срещу нашата страна, срещу страни от НАТО и от Европейския съюз, ще се засилват, ще придобиват нови форми“, коментира Йордан Божилов.

По думите му трябва да се съсредоточим – да изградим наша национална система за действие точно при такива ситуации.

„Съгласен съм с тази теза, но преди това ще взема отношение към реакцията на нашето правителство. Защото видяхме само преди около две седмици, когато паднаха на наша територия две парчета шперплат и един двигател като за малък мотопед - премиерът събра Съвета за сигурност, държа ни в съспенс за два часа, закрито заседание. Това беше реакцията. След това обаче не видяхме такава реакция, когато на плажа в Приморско излезе наистина много сериозен разузнавателен дрон. На практика нямаше никаква реакция“, коментира проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната.

„И сега, когато за първи път от много година имаме буквално отправена заплаха към нашето правителство, към България, макар и информацията да е от вторични източници, а не от първичните, ние не виждаме никаква реакция“, посочи той.

"Нямаме реакция от президента. Госпожа Йотова реагира за украинския дрон, малкия, но не реагира за руския дрон, не реагира в този случай, когато имаме заплаха.

Има един Консултативен съвет за национална сигурност, който по закон трябва да заседава на всеки три месеца. Последната година от управлението на господин Радев като президент той не заседаваше, защото законът не беше изпълнен. Тоест четири заседания бяха пропуснати.

Госпожа Йотова е вече повече от половин година. Тоест трябваше до този момент вече да е имало две заседания. Няма такива заседания", коментира бившият военен министър.

"Едно интервю по една малка телевизия само с тази теза, че няма пряка заплаха, не е достатъчно, за да убеди нашите съграждани в реалната ситуация", посочи Тагарев.

"Това, което казва Рюте - между впрочем, че ще ни помогнат при всички заплахи, е леко пресилено. Определено НАТО ще гарантира при евентуален и изключително малко вероятен сценарий, в който Иран изстрелва балистична ракета. НАТО ще ни гарантира сигурността, като не са само гръцките системи.

Има турски системи, има базирани на кораби системи. Много системи има, които ще ни предпазват от един такъв изключително малко вероятен случай. Но с хибридните заплахи НАТО не може да ни гарантира, че няма да има реализация на такава заплаха", коментира Тодор Тагарев.

"Първата реакция в един такъв сценарий трябва да бъде на България. А правителството ни ни убеждава, че е готово да реагира по-адекватно при такива сценарии", заяви още той.

"Когато говорим за защита на националната сигурност, ние не трябва да разглеждаме елемент по елемент. Ние трябва да разглеждаме цялостно, защото службите за сигурност могат да предоставят някаква информация. Но в крайна сметка крайното решение за това какъв е рискът, заплаха ли е, е политическо. Какви са мерките? Те са политически. Тоест ние трябва да видим как действат службите, министерствата, къде се вземат решенията, как се постига консенсус", коментира Йордан Божилов.

„Миналата година направихме една симулационна игра - Софийски форум за сигурност, всички министерства бяха поканени на една кръгла маса. Те не можаха да решат кой закон да се задейства. Накрая решиха, че министър-председателят трябва да създаде ad hoc група или не знам си какво, за да решава ситуация в някоя част на страната, когато тя е от комплексен характер“, разказа той.

"Консултативният съвет по национална сигурност трябва да заседава. Не само за да получи информация и да анализира, но също така да създаде тези механизми, които в крайна сметка трябва да направят страната ни по-сигурна, хората по-спокойни. И тук съм съгласен и с професор Тагарев, че стратегическите комуникации са куци. Тук трябва много да се поработи", заяви още Божилов.

"Нека да дадем пример за липса на координация. Излиза информация, че Иран потенциално ще ни заплаши. Колко е сериозно, нали, не говорим. В същото време една част от правителствените структури дават разрешение на руски самолет да прилети на територията на България, за което е известно, че е правил полети в конфликтни региони в Близкия изток и в Северна Африка. За който един експерт трябва да приеме хипотезата, че е натоварен с много сериозни разузнавателни сензори и те са на самолета.

Спокойно може да предположи, и това трябва да бъде основната версия, че те са задействани от наша територия. Този самолет, като мине, може да разкрие елементи на системата за наблюдение на въздушното пространство, за противовъздушна отбрана.

Ще заснеме къде точно се намират американските самолети в Безмер. Къде точно се намират самолетите F-16 в базата до село Граф Игнатиево. Ще мине над Ново село да види съюзните структури, които са разположени. И после вече ще продължи към Ниш", коментира Тодор Тагарев за руския самолет, преминал над България, за да осигури помощ на Сърбия за гасенето на пожара.

"И другото, което е известно, е, че Русия предоставя разузнавателна информация на Иран, за да може Иран да нанася удари в страните от Залива, в монархиите от Залива. Това са известни, публично известни факти. И ако се навържат тези неща, аз не бих дал разрешение на този самолет да прилети на нашата територия.

Или пък ще каже: „Окей, добре, ще съгласим. Обаче първо ще кацнете, примерно, в Сарафово. Ще дойдат експерти, ще проверят каква апаратура имате на самолета. И тогава вече ще решим дали ще ви разрешим да летите по-нататък", посочи Тодор Тагарев.

"Това за мен на практика е гарантирано, че този самолет е с разузнавателна апаратура. Че той е направил разузнаване на тези критични елементи от системата за отбрана на България. И почти сигурно - информацията, представляваща интерес за Иран, ще бъде предадена от Русия на Иран. Те взаимодействат много тясно, включително при предоставяне на такъв тип разузнавателна информация", заяви още той.

"Има един договор, който се нарича „Открито небе“. Суспендирано е неговото прилагане, но всъщност този договор разрешава разузнавателни полети над страните, които са в този договор, за да може да се контролира къде се събират сили, какви са тези сили, къде се разполагат.

Така че от тази гледна точка използването на самолети с разузнавателна цел си е много стара практика.

Сега въпросът е защо е даден този полетен план, входната точка? Но наистина тази информация ни липсва. Не знаем какви са били точно мотивите за поискването и какво може да е станало, но не може да изключим. Има няколко входни точки над България. Може да се определи самостоятелен полетен план", допълни анализа си Божилов.