Експерт: Срещу мигрантите трябват политически средства, не полицейски

Ако искаме съществено намаляване на бежанските потоци, трябва да се търсят политически инструменти, каза по БНР д-р Атанас Русев, директор на програма "Сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията. 

"С полицейски прилагащи средства няма как да решим проблема. Усилването на полицейски натиск, на граничния натиск, кара тези хора да поемат още по-рискови маршрути, започнаха да се увеличават случаите с агресивност и насилие. Усилването на натиска води до ответна адаптация на тези каналджийски мрежи - дали ще търсят по-рискови маршрути, дали ще опитат чрез по-голяма агресивност и насилие да продължат бизнеса си. Самото полицейско насилие трудно се толерира, особено в Западна Европа. Няма лесно решение. Но трябва да търсим политическите инструменти", обясни той в интервю за предаването "Събота 150".

Според него България стои извън дебата за дълбока реформа на европейската миграционна политика:

"Част от проблема е това, че покрай всички тези усилия в последните години България най-после да получи одобрение за влизане в Шенгенското пространство, страната е поставена в едно разкрачено състояние между тези два лагера, които са в ЕС, опитвайки се да угоди и на едните, като покаже, че може да ограничи потока на влизащите незаконно мигранти. От друга страна да покаже, че реално спазва всички поети ангажименти по отношение на спазването на човешките им права. Опитва се да демонстрира и на двата лагера, че е готова да спазва каквото европейско законодателство е прието и хармонизирано с нашето".

Хора от институциите участват във всички процеси, но публично този дебат не се води, подчерта д-р Русев. Според него има притеснение България да излезе и да заяви позиция в едната или другата посока. 

Миналата година ние сме се справили прилично добре - в рамките на 3 до 4 дни повечето от тези хора биват идентифицирани, подават молба и биват препращани в центровете на Агенцията по бежанците, коментира още той. Но добави, че 80% от подалите молби въобще не изчакват решението: 

"В рамките на 2 седмици те самоволно напускат тези центрове. Полицията отново трябва да хвърля ресурс и да ги задържа евентуално на сръбската граница. Старателно се опитваме да приложим от едната страна шенгенското законодателство, което казва, че трябва да осигурим ефективен контрол на границата, в следващия момент веднъж попаднали, тези хора подали молба, тези хора попадат в едни отворени центрове, в които спрямо цялото това законодателство за търсещите убежище ние нямаме право да ги държим като затворници. От това се възползват каналджиите. Самите мигранти не искат да стоят в България. Те искат да стигнат другаде. Няма как да задържиш един човек, който не иска да стои в твоята страна и търси всички възможни начини да я напусне".

На европейско ниво няма общ консенсус за това какво да се прави с тези хора, категоричен бе д-р Атанас Русев. 

По думите му през европейските фондове се изсипват огромни средства от една страна за опазване на границата, от друга страна не по-малко средства се изсипват за защита на основните права на хората, търсещи убежище, за интеграцията им.

"Ако погледнем случая с България - само в нашия случай тук виждаме как се говореше за едни 2 млрд., които ще се отделят за защита на границата. Ние още не сме ги видели. На практика това, което влезе по програмата за вътрешна сигурност и ред в рамките на по-голямата европейска помощ, която България получава и се насочва към МВР за покриване на различни такива мерки - средствата не са чак толкова големи - около 300 - 400 хил. евро. Това е само националният бюджет, отпуснат за България, за да реализира такива мерки. Много по-големи суми се отпускат за гранични страни като Италия, Гърция, Полша и балтийските страни договориха големи суми за гранична сигурност. Говорим за стотици милиони евро, които ще бъдат похарчени в следващите години на европейско ниво".