Експертът по киберсигурност: България е сред страните, които са източници на незаконна сексуална търговия

"Не съм привърженик на забраните, когато става дума за интернет. Дъщеря ми в началото се опита да ограничи достъпа на дъщеря си до социалните мрежи, но я посъветвах вместо това да създадат профил заедно и да използват всички налични инструменти за защита и ограничаване на достъпа", сподели Явор Колев - експерт по противодействие на киберпрестъпността.

"Сега внучката ми използва платформите, за да показва таланта си - тя пее във фолклорна група. Вярвам, че когато човек има постижения - било в науката, изкуството или спорта - е естествено да иска да ги сподели", допълни той.

"Преди да стигнем до трафикантите, трябва да говорим за сексуалните хищници и насилници. Те създават фалшиви профили в интернет - често на деца между 8 и 16 години - и чрез тях печелят доверие. Те са много умели манипулатори, владеят техники от психологията, макар че моите приятели психолози не обичат да ги наричам така. Всичко започва с невинни разговори, изпращане на снимки.

После комуникацията се премества в чат платформи като Telegram, Skype или WhatsApp. Там детето е убеждавано, че няма нищо лошо в това да изпрати по-откровена снимка. Бомбардират го със сексуално съдържание, докато бариерите му не паднат. Така започва изнудването за още снимки и видео.

Крайната цел е среща в реалния свят и сексуална злоупотреба. Оттам вече стигаме до трафикантите. Случаите с деца са рядкост, но, за съжаление, има повече при тийнейджърките", каза още експертът.

България е сред страните, които са източници на незаконна сексуална търговия. Момичета с нисък социален статус често стават жертва на сводници от същия етнос, които ги манипулират, че са влюбени в тях или че ще им осигурят добре платена работа в чужбина. В интернет по-рядко се вербуват директно. По-често се използват “кастинги” за фотомодели, които подмамват деца да изпращат снимки. Следва същият сценарий - изнудване, докато не се постигне контакт и среща офлайн", сподели Колев.

"Онлайн игрите също могат да се използват като инструмент. Игровите платформи често се възприемат като "безопасно пространство", но не са такива. В една българска платформа, насочена към деца между 7 и 11 години, задържахме сексуален насилник с четири профила - два на момичета, два на момчета - и 960 “приятели”, всички деца. Беше уговорил среща с 9-годишно момиче в градинка и за щастие, успяхме да го задържим навреме.
Такива насилници често са добри в самите игри - показват трикове, пращат подаръци, печелят доверие. Родителите трябва да са нащрек, дори когато детето изглежда “само си играе” - защото в много от тези игри има чатове, в които може да се крие опасност", предупреди секретарят на Съвета по киберсигурност при Министерския съвет на Република България.

"Ако родителите създават профил на детето, трябва да използват всички възможности за ограничаване на достъпа. Същото важи и за възрастните. Лични снимки и видеа могат да бъдат използвани за създаване на фалшиво съдържание и измами.

Сексуалното изнудване е най-разпространеният кибер тормоз - както при деца, така и при възрастни. Започва в социалните мрежи, често с желанието да бъдат харесвани, да трупат последователи. Това ги прави уязвими за хищници, които ги манипулират да споделят интимно съдържание, а след това ги изнудват.

Промяната в поведението, че детето е жертва на кибертормоз е основен индикатор - то става затворено, крие комуникацията си, става раздразнително. Може да започне да носи скъпи дрехи, да има повече пари, нови устройства. Това са сигнали за контакт с неподходящи хора.

Много родители не обръщат достатъчно внимание. Трябва редовно да разговаряме с децата си, да следим какво правят в интернет, какви профили имат, с кого комуникират.

Забраните не помагат - водят до скриване и отчуждение. От ранна възраст трябва да им обясняваме какви са рисковете, как действат сексуалните хищници", завърши той пред "24 часа".