Ексшеф на италианските железници влиза в затвора заради жп катастрофа с 32 жертви

Бившият главен изпълнителен директор на Италианските държавни железници и на железопътната инфраструктурна компания RFI Мауро Морети се предаде доброволно на властите вечерта на 25 юни. Това стана, след като Върховният касационен съд потвърди окончателно петгодишната му присъда за железопътната катастрофа в град Виареджо. Решението слага край на едно от най-продължителните и сложни съдебни производства в съвременната история на страната.

Трагедията се случи на 29 юни 2009 г., когато товарен влак, превозващ втечнен нефтен газ (LPG), дерайлира в близост до гарата на Виареджо. Вследствие на пробив в една от цистерните газът се възпламени и предизвика мощна експлозия и пожар. Загинаха 32 души, много от които изгоряха живи, а над 100 бяха ранени. Инцидентът остави трайни последици за десетки семейства и се превърна в една от най-тежките железопътни катастрофи в Италия през последните десетилетия.

С окончателното решение на Касационния съд бяха отхвърлени жалбите на останалите 12 подсъдими, като бяха потвърдени всички присъди, постановени преди това във Флоренция. Освен Морети, окончателни станаха наказанията и за още десет бивши ръководители, инженери и техници, свързани с управлението и поддръжката на композицията. Всички те са признати за виновни за причиняване на железопътна катастрофа по непредпазливост, а срещу Морети беше потвърдено и обвинението за причиняване на пожар.

Съдебната сага продължи близо 17 години и премина през седем различни съдебни производства между първа инстанция, апелативни съдилища и Касационния съд. Първият процес започна през ноември 2013 г. в Лука, след като прокуратурата беше започнала разследването още през декември 2010 г. Първоначално обвиняемите бяха 38 души, но с времето броят им беше намален.

В интервю след окончателното решение 72-годишният Морети заяви, че е подготвен за влизането си в затвора. „Посрещам този момент в отлично физическо и психическо състояние. Готов съм", каза той. Бившият мениджър подчерта, че ще изтърпи присъдата си без да се позовава на здравословни причини, като заяви, че влиза в затвора „с изправен гръб и високо вдигната глава".

Морети продължава да твърди, че е жертва на несправедливо съдебно решение. Според него присъдата създава опасен прецедент относно наказателната отговорност на висшите мениджъри, тъй като на практика изисква от тях да пренебрегват действащите нормативни разпоредби, ако професионалният им опит подсказва, че те не гарантират достатъчно безопасност. По думите му съдът е приел, че е трябвало да изиска допълнителни документи от собственика на вагона, въпреки че законът не го е задължавал да го направи.

Бившият директор посочи още, че е отказал да се възползва от сроковете за давност по делото, като е очаквал това да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство. Според него при подобни престъпления, извършени по непредпазливост от лица без предишни осъждания, обичайно се прилага по-значително намаляване на наказанието, което в неговия случай не е било направено.

Защитата на Морети също разкритикува окончателното решение. Адвокатката му заяви, че присъдата е „дълбоко несправедлива", като подчерта, че никой не оспорва тежестта на трагедията и огромния брой жертви, но според нея доказателствата по делото не установяват личната вина на клиента й. Очаква се защитата да поиска замяна на ефективното лишаване от свобода с домашен арест, когато законът позволи това.

В мотивите си съдът подчертава, че макар икономическата дейност да заслужава защита, тя никога не може да има предимство пред защитата на човешкия живот. Магистратите отбелязват също, че изплатените обезщетения на пострадалите и техните семейства представляват важно смекчаващо обстоятелство, но не могат да намалят значително наказанията предвид изключителната тежест на извършените деяния и мащаба на причинените последици.

През последните месеци Морети вече е работил в затворническата система като специален съветник към Националния съвет по икономика и труд , където е участвал безвъзмездно в разработването на програми за професионално обучение и социална реинтеграция на лишени от свобода. По думите му активната работа е единственият начин да остане полезен, тъй като ако бездейства „би полудял".