Ел Голеадор се превърна в изтривалка

Треньорите отдавна не са това, което бяха. От поне декада насам у нас се наблюдава интересна тенденция - когато един отбор закъса, поглежда към определен кръг наставници. А те са ясни на всички - Вили Вуцов, Гочето, Херо, Феро... А от известно време името на Любослав Пенев също попада в тази графа, може би защото Георги Василев отпадна заради възрастта си и прозрението, че може би е по-добре спокойствието и да дава съвети отстрани, отколкото да се цапа отново с лайната в родния футбол.

Но на Ел Голеадор явно му харесва. И заради това се превърна в изтривалка. Превърна се в изкупителна жертва и всеки си бърше ръцете след това с него. Великият някога голмайстор изглежда като последна дупка на кавала в живота, но все още нещо във футболните среди. Името му избледнява с всеки изминал ден и ход. Доказват го и постъпките му - поредно връщане в ЦСКА, а сега отново и в Царско село.

Навремето Пенев бележеше гол след гол, а сега автогол след автогол. Като онзи срещу Франция, който впоследствие го подтикна да каже прословутата реплика за супата на летище "София" при завръщането на националния отбор на България от Европейското в Англия през 1996-та.

Любо си навлече гнева на феновете на ЦСКА и то на няколко пъти. Последният - съсипа отбора, според думите на очевидци и пряко засегнати лица, а след това си тръгна. Тръгна си, както го правеше и предните пъти. Както го направи и от Ботев Пд. Все нещо му пречеше, все някой му беше крив. А той все прав. Борец за правда, но не баш така. По-скоро борец за насъщния, тъй като положението му никак не е розово - става дума за финансовото.

Любо Пенев изпадна в миманса, въпреки че беше пръв приятел на Бойко Борисов и двамата джиткаха тенис и футболче рамо до рамо. Явно не успя да се възползва, носейки се на гребена на вълната. Или от глупост.

Успя да се скара с Христо Стоичков, след като не се появи на мача му по случай 50-ия рожден ден на Камата. От егоцентризъм, от инат и заради своя чепат характер. Е, успя да разбуни духовете в предаването "120 минути", след като каза доста неща и повечето истини, но това му отряза пътищата към някои от спасителните мостове, които можеха да му бъдат от полза.

Ел Голеадор направи и кратка проба за треньорство в Испания, във втория отбор на Валенсия, но и там не успя. Не успя и с националния отбор на България, както и редица други преди него, разбира се. Със сигурност за тима на Лъвовете няма вина, тъй като тя е ясна на всички.

В желанието си да прави реверанси към Гриша Ганчев и Стойне Манолов, Любослав Пенев се лута между тези два финансови бряга. Една от великите "деветки" на ЦСКА и част от онова невероятно трио с Емо Костадинов и Христо Стоичков, което отдавна не мели брашно заедно, я докара дотам, че да няма нищо зад гърба си, независимо, че в кариерата си в Испания натрупа доволно количество финанси. Съществуването му се превърна в "живот назаем". А през годините имаше много възможности, пропиляни с лека ръка. Ако искате и опциите с ВИС-2, чието рекламно лице беше в края на 90-те, заедно със Стоичков.

Изигра лошо и картите си за президент на БФС... 

Разбира се, не могат да му се отрекат и положителните неща, но като че ли негативните вземат превес в последно време.

Сега Пенев я докара дотам, че да чука от врата на врата и да се моли за работа. И да вдъхва надежда, че ще измъкне някой закъсал клуб от дъното. А след това другите да си чистят калните обувки с него.