ЕП прие доклада за РСМ и отхвърли лобиста Вайц

Европейският парламент (ЕП) гласува годишния доклад за Северна Македония, като в него остана изискването за изчистване на спорните исторически въпроси.

Северна Македония проведе засилена дипломатическа кампания, като докладчикът евродепутатът от австрийските "Зелени" Томас Вайц предложи да отпадне текстът в доклада, който "настоятелно призовава съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на България и Северна Македония, създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство с България, да постигне ясни и осезаеми резултати". 
 
В крайна сметка това не се случи. Срещу отпадането на текста гласуваха 338 евродепутати, а едва 126 подкрепиха заличаването му. Работата на историческата комисия през последните години на практика е блокирана и не постигна никакви резултати.
 
Докладът отчете още липсата на напредък в реформите, проблеми с върховенството на закона и борбата с корупцията. Освен това предупреди за засилващо се влияние на Сърбия и Русия. 
 
Докладът на ЕП за напредъка на Северна Македония няма законодателен характер и не се отразява на процеса на разширяване. 
 
Toва е поредна поправка, предложена от Вайц, срещу която се обяви София и българските евродепутати. Те дори поискаха той да бъде заменен заради връзки със Скопие и изтичане на информация. 
 
Миналата година българските евродепутати обявиха, че е имало недопустимо изтичане на информация към Скопие и се обявиха срещу коментари в доклада, касаещи македонската идентичност и език.
 
Гласуването на доклада за напредъка на Северна Македония се случи в момента на силно напрежение между Скопие и София, след като два български дипломатически автомобили бяха подпалени в центъра на македонската столица.
 
Българските евродепутати излязоха с обща декларация, в която посочиха, че случаят не е обикновен криминален акт, а пряко следствие от толерирания език на омразата срещу българите в Северна Македония.
 
В приетия доклад за пореден път се призовава Северна Македония да впише в конституцията си българите, което е основното изискване, заложено в преговорната рамка на страната, за да започне реални преговори за членство в ЕС. Управлението, водено от ВМРО-ДПМНЕ, отказва да подкрепи промените и продължава с остра антибългарска кампания, като се опитва да убеди Европа, че става въпрос за двустранен въпрос, въпреки че процесът още преди четири години бе  изведен изцяло на европейско ниво. 
 
В доклада се отбелязва загриженост от все по-тесните отношения със Сърбия, както и от нарастващото китайско икономическо и политическо присъствие чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Посочени са и опитите на Русия да упражнява влияние в Северна Македония, 
 
Особено внимание е отделено на концепцията за т.нар. "Сръбски свят“. 
В текста се призовава ЕС да подкрепи Северна Македония в укрепването на устойчивостта ѝ срещу външно влияние, включително чрез религиозни мрежи. Изразено е и безпокойство от наративи, които поставят под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държавите в региона, включително "Сръбски свят", отбелязва БГНЕС.
 
Докладът съдържа и критики за липсата на напредък по редица въпроси. Изразена е сериозна загриженост, че съвместната междуправителствена комисия между България и Северна Македония не е заседавала от юли 2022 г., като двете правителства са призовани да организират нова среща възможно най-скоро.
 
Осъдени са опитите за подмяна и унищожаване на български исторически паметници и културно наследство. Изразено е съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи. Подчертана е и необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.