Епископ Арсений порица: Да си чатим на латиница е светотатство към езика

В деня, когато отдава почит на Кирил и Методий, съвременният човек бе и леко порицан как се отнася към делото и езика на светите братя. „Странно е противоречието между синовната почит, с която църквата се прекланя пред паметта и делото на Светите братя Кирил и Методий, и светотатското отношение към езика, който те ни завещаха. Стигна се до там да си чатим на латиница, тъй като, видите ли, всички така правят, защото е модерно“, обърна се към пловдивчани Знеполският епископ Арсений по време на днешните тържества, пише в. "Марица". 

Сутринта викараят на Пловдивската митрополия отслужи празнична литургия в храма "Св. св. Кирил и Методий", а след това и молебен на пл. "11 май" пред Хуманитарната гимназия. Отправи духовното си послание и поведе празничното шествие по Главната улица.

Епископ Арсений изтъкна, че вместо да се опираме на родните постижения, тръгваме по наклонената плоскост на чуждопоклонничеството. Духовникът изрази съжаление, че в съвременното общество има масирана подмяна на ценности: подменяме словото с думите, мъдростта – със знанието, знанието – с информация, и така, докато загубим живота си в живеене. Заменихме съгласието с консенсус, работата – с бизнес, но не сме станали нито по-сговорчиви, нито по-работливи, отбеляза епископ Арсейни.

Ето какво каза той в приветствието си за 24 май:

„Денят е отреден за държавно и всенародно честване на нашата просвета и култура и на славянската писменост. Днес светата църква молитвено се присъединява към светлината на празника в измолването на мирни и благословени дни и години за нашия православен народ, за неговия продължаващ във времето духовен и културен напредък. 

Почитаме, прекланяме си и благоговеем пред образите на равноапостолните братя и на всички техни ученици, които и сега се трудят на попрището на духовността и държавността, на просветата и културата. Трудът на всички съвременни приемници на светите братя във времето е залог за пребъдването на нацията. 

Но макар че отдаваме най-голяма почит към паметта на Светите братя и възхваляваме тяхното равноапостолно и просветително дело, често в ежедневния си живот всъщност тръгваме по наклонената плоскост на чуждопоклонството. Изобщо в съвременното ни общество се наблюдава една масирана подмяна на ценности. Подменяме словото с думите. Подменяме мъдростта със знанието. Знанието подменяме с информация. И така – докато загубим живота си в живеене.

Заменихме съгласието с консенсус, работата – с бизнес, но не сме станали нито по-сговорчиви, нито по-работливи. 

Странно е противоречието между синовната почит, с която църквата се прекланя пред паметта и делото на Светите братя, и светотатското отношение към езика, който те ни завещаха. Стигна се до там да си чатим на латиница, тъй като, видите ли, всички така правят, защото е модерно.

Чрез славянската писменост се отвориха духовните ни очи за спасителната Христова вяра.  Чрез нея получихме осиновение от Бога. Влязохме в редиците на културните народи и години наред имахме място и роля сред православните народи. Нека не отхвърляме делото на Светите братя  с лека ръка, да не продаваме първородството за паница леща, а да съхраним езика си, своята писменост и православна вяра, за да се съхраним като народ, като страна и като нация!

Особен ден е за нас днес. Защото в този ден възпоменаваме нашите извори – същите тези духовни и културни извори, които са определили историческия профил на нацията и на народа ни. Днес, говорейки за тях, се устремяваме в бъдещето, защото светите равноапостолни Кирил и Методий не само ни обясняват защо сме такива, каквито сме, но и ни говорят по какъв начин е необходимо да строим нашето бъдеще – бъдеще върху основата на истината, която е у Бог.

И ние трябва да знаем за всичко това, за да не загубим тази същата програма за развитие – програма, която е била заложена благодарение на подвига на Кирил и Методий, благодарение на която ние сме народ, а не племе. Благодарение на която имаме писменост, а не черти и резки. Защото да си българин е най-хубавото нещо. Защото и ний сме дали нещо на света – на вси славяни книги да четат!

В този ден мислите ни и нашите молитви са с всички просветни и културни дейци, работещи всеотдайно на духовно-просветното и културното поприще. Това са българските учители, учениците и студентите, които и днес  се обучават в духа и традициите, положени някога от Светите братя. Защото те, нашите деца, са бъдещето на България, и ние вярваме, че сред тях са новите приемници и продължители на великото и наистина свято и равноапостолно  дело на българските и славянски просветители.

На всички тях всесърдечно пожелаваме крепко здраве и сили, усърдие в усвояването на преподаваните знания и искрена радост от напредването им в науката, просветата и книжовността. Да благоволи Бог, щото делото и заветите на нашите богоозарени просветители да пребъдат и благочестивият ни православен народ да остава все така верен на завещаното му от всички тях и на всички наши достойни наши предци, защото оставеното от тях е залогът за нашето настояще и особено за нашето бъдеще“.