Пиар експерт: Радев бяга от конфликти, играе го спасител

"Служебните правителства в България отдавна са престанали да бъдат просто преходни администрации и вече играят активна роля в политическата динамика и предизборните процеси."

Това заяви PR експертът доц. Александър Христов в интервю за News.bg, като подчерта, че изборът на служебен премиер и съставът на кабинета неизбежно носят политически послания и оказват влияние върху обществените нагласи.

По думите му, изборът на Андрей Гюров за служебен министър-председател е политически акт, който ясно очертава приоритетите и посоката на управление. Подобни кабинети вече не функционират само като временен механизъм за провеждане на избори, а са важен комуникационен инструмент, който изпраща конкретни сигнали към обществото и влияе върху предизборната среда и кампаниите на политическите партии.

Според него, оставката на вицепремиера по честните избори само ден след встъпването в длъжност няма да промени съществено дългосрочното доверие към изборния процес, тъй като общественото недоверие е натрупвано с години. Въпреки това, Христов смята, че скандалът може да повлияе негативно върху имиджа на самия кабинет, особено заради съмненията, че определени обстоятелства около случая не са били достатъчно ясно комуникирани предварително.

PR експертът подчерта, че служебното правителство има потенциала както да стабилизира политическата среда, така и да засили общественото напрежение. Дори без възможност за дългосрочни политики, то може да предприема оперативни действия със силно символно значение, които да повлияят на обществените настроения. Оценката за това въздействие, по думите му, ще стане по-ясна след публикуването на данни за общественото напрежение през първото тримесечие на 2026 г., които се изготвят от Центъра за анализи и кризисни комуникации съвместно със социологическата агенция "Мяра".

Христов е категоричен, че всяко служебно правителство в България през последните години се превръща в активен фактор в предизборната борба и може да влияе върху темите в политическия дебат - включително чрез решения в сферата на сигурността, икономиката, правосъдието и борбата с корупцията.

Коментирайки политическите перспективи около президента Румен Радев, Христов отбеляза, че държавният глава води внимателна и премерена комуникационна стратегия, която цели да съхрани и увеличи политическия му капитал. Според него Радев избягва директни конфронтации и използва премерен публичен тон, което на този етап работи в негова полза. Христов допълни, че президентът вече е добре позната фигура за избирателите и това допринася за доверието към него, дори при липсата на ясно обявен политически проект. В същото време той предупреди, че позиционирането му като "спасител" носи и сериозни рискове, тъй като всяка грешка може да има силно негативен ефект върху общественото доверие.

По отношение на политическите партии Христов отбеляза тенденция към все по-силен акцент върху личностите за сметка на програмите и идеите. Той посочи, че все по-често в политиката се включват публични личности и инфлуенсъри, които се използват не толкова за съдържателно представяне на политики, колкото за привличане на внимание и прехвърляне на публичен имидж. Според него тази практика може да бъде ефективна краткосрочно, но не е устойчива основа за дългосрочна политическа комуникация.

Относно политическите реакции след трагедията "Петрохан", Христов не вижда категорични комуникационни сигнали за разцепление в коалицията ПП-ДБ, но отбеляза, че случаят е оказал негативно влияние върху имиджа ѝ. По думите му коалицията е трябвало още в началото да постави ясни разграничителни линии, за да ограничи щетите върху публичния си образ.

В заключение доц. Христов описа настоящата политическа комуникационна среда в България като силно реактивна, в която политическите актьори по-често реагират на кризи и атаки, отколкото следват дългосрочни стратегически комуникационни планове. Според него промяната към по-стратегически подход остава необходима, но все още не е факт.