ЕС хвърля €5,1 млрд. за модерно здравеопазване! Ще ни огрее ли?

5,1 млрд. евро ще предостави ЕС през следващите 7 години за укрепване на здравните системи в държавите членки и за насърчаване на иновациите в сектора на здравеопазването.

Това ще се случи благодарение на влязлата в сила в края на март 2021 г. програма “ЕС в подкрепа на здравето” (EU4Health), която бе гласувана от Европейския парламент на 9 март и приета от съвета на 17 март.

Тя стана реалност от 26 март, когато бе публикувана в Официален вестник на ЕС. Тази толкова важна в настоящия момент програма е и прекият път към изграждането на Европейския здравен съюз.

Никога преди в тази сфера не са били инвестирани толкова значителни средства – те са над 11,3 пъти повече, отколкото в предишния многогодишен бюджет за 2014-2020 г., когато за здравето бяха отделени 449,4 млн. евро.

“ЕС в подкрепа на здравето”, която е четвъртата здравна програма на съюза, бе замислена и осъществена като общ европейки отговор на предизвикателствата на пандемията и целта ѝ е да помогне за пост COVID възстановяването и подобряването на здравето на европейските граждани. Затова и една от ключовите ѝ цели е да бъдат предотвратени в бъдеще трансграничните заплахи за общественото здраве, каквато се оказа разпространението на коронавируса по целия свят.

В същото време амбицията на програмата е да излезе извън настоящата спешна ситуация и да намери иновативни решения в борбата с рака, с резистентните супербактерии, както и да се подобри процентът на ваксинациите не само срещу SARS-Cov-2, но и срещу други опасни вируси.

“Европа в подкрепа на здравето” е подкрепена финансово и от други европейски програми като Европейския социален фонд плюс (ESF+), Европейския фонд за регионално развитие “Хоризонт Европа” и “Дигитална Европа”.

Влизането в сила на нашата програма “ЕС в подкрепа на здравето” ще ни предостави необходимите инструменти за осъществяване на трайни промени в общественото здравеопазване. Този безпрецедентен бюджет от 5,1 милиарда евро ще ни позволи да направим целеви инвестиции за подобряване на готовността си за действие при кризи и за изграждане на по-силни, по-устойчиви и по-достъпни здравни системи.

Нашите граждани с право очакват именно това от Европейския здравен съюз, заяви комисарката по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириaкиду по повод лансирането на програмата.

Стела Кириакиду представя програмата "Европа в подкрепа на здравето" пред Европарламента.

“ЕС в подкрепа на здравето” бе предложена от Европейската комисия на 28 май 2020 г. в отговор на пандемията от COVID-19, която засегна по безпрецедентен начин медицинските работници, пациентите и здравните системи в ЕС. Тя ще предоставя финансиране на държавите от ЕС, здравните и неправителствените организации.

Основните ѝ цели са:

- Подобряване и насърчаване на здравето в съюза чрез действия по превенция на бедствия и подкрепа за глобалните здравни инициативи.

- Защита от сериозни трансгранични заплахи за здравето чрез укрепване на способността на ЕС за превенция, подготовка и реакция спрямо тях. Това ще става включително чрез новия Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). Ще се подкрепят дейностите за попълване на националните резерви с основни, свързани с кризи, продукти и ще бъде създадена структура и ресурси за подготовка на резервни медицински кадри и помощен персонал.

- Подобряване на наличността и ценовата достъпност на лекарствените продукти, медицинските изделия и продуктите, свързани с кризи. Това ще стане чрез окуражаване на устойчивото производство и доставка и насърчаване на иновациите.

- Укрепване на здравните системи, подобряване на тяхната устойчивост и ефективно използване на ресурсите. Това включва укрепване на здравните данни, внедряването на цифрови инструменти и услуги и дигиталната трансформация на здравните системи, включително чрез подкрепа за създаването
на Европейско пространство за здравни данни.

Предвидено е също подобряване на достъпа до качествени, ориентирани към пациента, базирани на резултатите здравни грижи, както и подкрепа за интегрирана работа между държавите членки, и по-специално между техните здравни системи.

Програмата се изпълнява от нова изпълнителна агенция - Изпълнителната агенция за здравеопазването и цифровизацията (HaDEA), която функционира от 1 април.

Пандемията много ясно показа на Европа колко ефикасни са здравните системи на континента, а също и че съюзът се нуждае от по-голяма координация при овладяването на здравните кризи. Създаването на сигурно трансгранично пространство за споделяне на информация и цялостната дигитална трансформация на здравните системи е ключова част от европейската визия за подобряване на здравеопазването. Според Стела Кириакиду използването на изкуствения интелект в тази сфера крие огромен потенциал. Той би помогнал огромният масив от здравна и медицинска информация да бъде анализиран, за да се подобри достъпът на всеки европейски гражданин до най-новите научни постижения и те да бъдат по-добре адаптирани към всеки индивид.

Бих искала чрез тази програма да се осъществят и други действия за превенция, не само превенция при кризи, но също и по отношение на големите здравни бедствия като тютюнопушенето и физическото обездвижване.

Това са сериозни здравни рискове, както и борбата с рака, излагането на токсични субстанции в околната среда, опасностите на работното място и други, смята френската евродепутатка Вероник Трийе-Леноар, която бе докладчик за програмата в Европарламента.

През март 2021 г. бяха деблокирани 325 млн. евро от гласуваните средства. Те са предназначени основно за усъвършенстване на PCR тестовете, с които да може да се проследяват новите мутации на коронавируса, разпространяващи се бързо в Европа, както и за създаването и по-бързото одобрение на обновени ваксини, които да защитават от тези варианти.

Поне 20% от парите в седемгодишната програма ще са за профилактика на заболяванията, най-вече превенция на рака, както и за насърчаване на здравословния начин на живот. 12,5% от средствата пък ще са за създаване на складови резерви от свързани с кризи продукти на европейско ниво. С това се цели да се избегне дефицитът на някои от тях – например защитните облекла и маските, какъвто имаше в началото на пандемията.

Сред амбициите на новата програма е и намаляването на големите различия в нивото на здравните системи, които все още съществуват в ЕС.

През 2019 г. шведска компания публикува Индекс на потреблението на здравни услуги, съставен от редица показатели – като се започне от информираността на пациентите и се стигне до достъпа до здравни услуги. Бяха анализирани здравните системи в 35 страни. На първите 5 места в тази класация бяха Швейцария, Нидерландия, Норвегия, Дания и Белгия, а България зае 31-о място.