Есил Дюран възроди песен на Лили Иванова
За 50-ия си юбилей Есил Дюран възроди песента „Аз те мисля, Родино”, изпълнявана от Лили Иванова. Песента е на известния композитор и пианист Янко Миладинов, а текстът е на поета Павел Матев. Песента е изпята в края на 70-те години от Лили Иванова и не е издавана никога.
Много малко хора знаят за тази песен, сподели днес Есил Дюран в предаването „Преди обед” по Би Ти Ви. Тя добави, че работата по песента и клипа към нея й е отнела пет месеца. Тази песен обаче връща популярната джаз и попфолк изпълнителка от турски произход към драматичните години на Възродителния процес.
Есил Дюран е творческият псевдоним на Исмигюл Дюран Наим. Силвия Горанова Наумова е името, което й е дадено по време на Възродителния процес. Истинското име на сексапилната певица означава „Бяла роза”. На 5 юли сексапилната хасковлийка отбелязва 50-ия си юбилей. Тя е щастлива, че Янко Миладинов и внукът на Павел Матев – Павел Деспотов са й позволили да изпълни „Аз те мисля, Родино”. Есил сподели в „Преди обед”, че дава живот на песен, която просто седи някъде в чекмеджетата. Тази песен е гениална, тя събуди у мен всички емоции, които бушуваха в мен точно преди 30 години, разкри певицата.
А 20-ият и рожден ден преди 30 години е белязан с особен драматизъм. В първите дни на юли 1989 г. семейството й е принудено да се включи в т.нар. Голяма екскурзия, провокирана от Възродителния процес и насилствената промяна на имената на българските турци и мюсюлмани.
„Цялата ни покъщнина беше натоварена на един грозен камион. Аз съм човек естет и това ме покърти. Възрастните хора страдаха и плачеха, децата пищяха. Беше покъртителна гледка”, връща се в онези драматични моменти Есил Дюран. „Хората около нас казваха, че ние си отиваме вкъщи. Но когато преминахме границата с Турция и отидохме в Истанбул аз не се почувствах по никакъв начин у дома. В юлската жега се почувствах ужасно студено. Ние реално умирахме и това беше огромна семейна и лична драма”, разказа своите вълнения от преди 30 години талантливата певица. „Не знаех дали има път назад”, добави тя.
Първите дни и седмици в Турция били много трудни за цялото семейство на Есил Дюран. Тя сподели, че макар че фамилията й е възпитана в мюсюлмански традиции, някои крайности в Турция по отношение на религията й се сторили неприемливи. Така например тя отказала да носи забрадка и съответно отказала да учи там с жени, които носят забрадки.
„Вървях по улиците на Истанбул, плачех и рецитирах „Аз съм българче”, продължи вълнуващия си разказ красивата изпълнителка.
В крайна сметка след няколко месеца Есил се върнала в България. И точно на връщане отново към родината в последните седмици преди падането на комунистическия режим Държавна сигурност прави опит да вербува Дюран като агент на службите. На практика обаче тя е принудена да даде съгласието си за сътрудничество, без реално от това да последва нещо, тъй като на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт, а на 29 декември 1989 г. на извънреден пленум ЦК на БКП приема решение за връщане имената на българските мюсюлмани.
"Искам да изпея тази песен най-вече за себе си", коментира днес Есил Дюран възраждането на "Аз те мисля, Родино”.
Ето и текста на песента:
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Грешна селянка с болка доби
върху сламата в селския пруст
един малък и немного силен
един български анти-Исус.
Който тръгна по тебе невесел
с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси
в зигзага на твойта съдба.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
