Солистката на Софийска опера Весела Делчева пред Lupa.bg: От дете мечтая да танцувам като Фред Астер

"Мюзикълът за мен е мечта, любов и съдба." Това сподели в интервю за Lupa.bg една от водещите солистки на Софийска опера и балет и известна певица и артистка Весела Делчева. Тя има щастието и професионалното предизвикателство да участва с главни роли във всички мюзикъли на сцената на Софийска опера. Зрителите познават Весела Делчева като жизнерадостната Софи от "Mamma Mia!“, като Фантин в „Клетниците“, която има драматична съдба, като вярващата и състрадателна Мария от "Звукът на музиката" и още като Фиона от "Шрек", като госпожа Андреева от "Баща ми бояджията", като Анастасия от "Изгубената принцеса", като Барбарина от "Зелената птица".

От 6-годишна Весела Делчева е отдадена на музиката. Родителите ѝ я водят на прослушване във вокално-театралната група „Таласъмче“ с ръководител Димитър Констанцалиев. Тя започва да участва в мюзикъли за деца в НДК и да изнася представления из страната. Заедно със свои приятелки създават момичешката група „Инстинкт“. 

Възпитаник е на Музикалната академия, като се подготвя за изпитите по поп и джаз пеене. Приета е на първо място и завършва бакалавърска степен и две магистратури - по поп и джаз пеене и сценична режисура. Именно в Академията продължава и голямата ѝ любов към мюзикълите, започнала още в годините на “Таласъмче”. Играе в студентските постановки на “Чикаго”, "Mamma Mia!“, “Коса”.

Нейна е заслугата и за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския театър. Работила е в Националната музикална академия в катедра "Поп и джаз изкуство" като хоноруван преподавател, била е и вокален педагог в "X Factor" - България, озвучава и филми. Има и специализации в чужбина. От 2011 до 2020 г. е артист-солист в Националния музикален театър „Стефан Македонски“, а вече няколко години е водещ солист в Софийската опера и балет.

С Весела Делчева разговаряме за новите й творчески предизвикателства - от новата учебна година тя стана преподавател по мюзикъл в НАТФИЗ и се занимава с актьорите от танцовия театър. Освен това на талантливата и чаровна певица бе поверена мисията като асистент-режисьор на бродуейския режисьор Уест Хайлър да възстанови мюзикъла "Звукът на музиката". Световноизвестният мюзикъл се връща отново в репертоара на Софийска опера с нови режисьорски решения, като зрителите може да гледат постановката на 31 октомври и на 1 ноември. Историята на Мария, която приема работа като гувернантка в голямо семейство и намира любовта там, където най-малко я очаква, отново ще зазвучи с най-красивите мелодии от световната класика.

Снимка: Личен архив

- Весела, как започна за теб новият творчески сезон през есента?

- Моят нов творчески сезон започна изключително активно, защото всъщност той за мен не беше свършил. (усмихва се) Моят финален спектакъл от летния сезон беше на 18 август. Тогава играхме „Mamma Mia!“ край езерото Панчарево. Смея да твърдя, че това беше един от най-хубавите ни финали изобщо на „Mamma Mia!“, защото тази година имаше една много специална енергия, емоционална, много силна. Ние, артистите от „Mamma Mia!“, толкова много се обичаме. Изиграли сме близо 150 представления на този мюзикъл.

Но свършвайки летния сезон с „Mamma Mia!“, имах възможност за една седмица да се откъсна и за два дни да отида до морето и след това за три дни в планината. А веднага след това с моя съпруг заминахме за Съединените щати. И там ми се случи нещо много хубаво за пореден път. На поредния уъркшоп реших, че искам да се профилирам в tap-dancing (степ танци).

Това е моята мечта - да танцувам като Фред Астер. Аз имам страшно много да уча, разбира се. Обаче имам някаква цел. Моите цели в живота са били различни – било то да изкача някой връх, било да прочета някоя книга, да изиграя определена роля. Обаче да танцувам като Фред Астер ми е мечта още от дете. Винаги съм гледала Фред Астер. Винаги съм гледала всичко, което е било свързано със степа, с нямото кино. Обожавам го. И може би заради това толкова много искам да се науча.

Ролята на Софи в „Mamma Mia!“ е любима на Весела Делчева

- Как премина твоята творческа подготовка в САЩ?

- Имах възможността да се докосна до двама невероятни преподаватели. Единият е Боб Борос, който е голяма знаменитост на Бродуей. Преподавател, хореограф, страхотен човек. И тази година се запознах с една изключителна жена – тя се казва Шийла. Много слънчев човек. Тя е от Канада, обаче живее в Ню Йорк. Толкова си паснахме на духовно и емоционално ниво, че беше голям купон през цялото време. И тя ми каза: „Весела, с теб искам да продължим уроците онлайн.“ И сега предстои да започнем с нея и онлайн уроци.

В Ню Йорк бяхме отседнали при близки роднини. Видях невероятни спектакли – „Смъртта й прилича“, „Буена Виста сошъл клъб“, „Хари Потър“, които много ме развълнуваха. В „Кенеди център” във Вашингтон гледах американската версия на „Звукът на музиката“ – мюзикъл, който и ние в Софийска опера играем и сега отново го връщаме на сцена. Беше много пъстро лято.

Не ми остана много време да си почивам. (смее се). Моята почивка беше в творчество. И връщайки сe от Съединените американски щати получих поредната покана от НАТФИЗ да стана преподавател по мюзикъл и да се занимавам с актьорите от танцовия театър.

Актрисата в ролята на принцеса Анастасия 

- Предполагам, че преподаването е голямо предизвикателство за теб.

- Много ми е интересно, много ме вълнува, защото аз и преди съм се занимавала с педагогическа дейност, основно с музикален театър, с подготовка на актьори в спектакли- в Младежкия театър, Сатиричния театър, Старозагорския театър. Винаги съм помагала на всеки, който ме е молил за помощ. Правила съм го с душа и сърце, за да помогна. Има и още едно ново предизвикателство за мен - по интересно стечение на обстоятелствата маестро Карталов ме покани да бъда асистент-режисьор на „Звукът на музиката.“ Освен че съм в главната роля в този спектакъл, имам задачата да вдигна целия този спектакъл като възстановчик. И съм много щастлива, защото все пак завърших режисура на крехките си 23 години. Макар че откакто играя в „Mamma Mia!“ съм вечно на 20. (смее се)

В Музикалната академия, където завърших поп и джаз пеене, имах много добър екип от преподаватели. Завърших и музикално-сценична режисура при проф. Виолета Горчева, но аз де факто бях взета под крилото на Андрей Аврамов. Той беше професор в Музикалната академия и се занимаваше с актьорско майсторство, сценична реч, мюзикъл. После бях негов асистент, вокален ръководител в Младежкия театър и правих всички негови постановки-мюзикъли и пиеси с песни. И де факто имах наблюдението и желанието да се занимавам с това, но нямах смелостта,

защото аз съм на мнение, че режисьорът трябва да има много голяма биография зад гърба си и неща, през които да е преминал, да е преживял, за да може да предаде опита на артиста отсреща. Иначе ти, ако си толкова неопитен, няма как да познаваш същността на човешкото тяло, на емоциите, на психиката на човека. А в крайна сметка актьорското майсторство, пеенето и танцът – това е мисъл.

Много неща съм хванала, но аз винаги съм била всестранно развита личност и обичам да правя различни неща. Гледам обаче да не се разпилявам и ако видя, че не мога да обхвана всичко си казвам, че трябва да оставя нещо. Но сега някакси виждам, че успявам добре да жонглирам и ми доставя удоволствие, което е най-хубавото. В крайна сметка, изкуството е това - да си щастлив и да правиш хората щастливи.

Снимка: Личен архив

- И всъщност ти сега в САЩ отново имаше възможност да придобиеш нов опит.

- Да, Съединените щати са държавата, в която аз мога наистина да се профилирам. Иначе маестро Карталов тук ми е дал полето, където да развивам таланта си. Защото ако не беше той, аз нямаше да бъда артиста, който съм в момента. Той просто ми даде свободата да творя и да бъда себе си в крайна сметка, защото там е моята сила. Той ме изгради като личност и като артист и аз много дължа на маестро Карталов в развитието си.

Весела Делчева като Кристин си партнира с Владимир Михайлов в ролята на Фантома в мюзикъла "Фантомът на операта" в Музикалния театър

- Според теб в България създаде ли се традиция в жанра мюзикъл?

- Категорично да. Десет години наблюдавам наистина това развитие на жанра и искам да ти кажа, че не знам други държави да са постигали такъв разцвет толкова бързо. Изключително много културни институции и колеги правят мюзикъл и правят наистина добър мюзикъл. Някои се опитват да правят. Аз апелирам за това да има опити, защото иначе няма как да се научим. Ние сме много добри в това да критикуваме. Но ние трябва да се стимулираме взаимно. Конкуренцията е хубаво нещо. Тя не трябва да те смачква. Тя е градивна и винаги е било така. Поне така е на Запад и в САЩ. Тук мисленето е малко по-размито. Но вярвам, че бихме могли да се подобрим. Балканските черти все пак могат да влязат в коловоза.

В България идват и много чужди продукции. Светът се обръща към България. Те гледат какво правим ние. Не сме чужди на света, което е много  важно. Ние минаваме непрекъснато през кастинги. За „Клетниците“ минахме на кастинг през фирмата на Камерън Макинтош. Всичко това е един процес, но това е нормално нещо. Цял свят така работи и виждам, че България вече разбира, че така трябва да се случват нещата, за да има ниво. Ако искаме да правим мюзикъл, трябва да го правим качествено.

В ролята на Мария в "Звукът на музиката" на сцената на Софийска опера и балет

- Ти участваш във всички мюзикъли на Софийска опера с главна роля – в „Mamma Mia!“, „Клетниците“, „Звукът на музиката“, „Баща ми бояджията“, в Музикалния театър участва във „Фантомът на операта“. Какво е за теб мюзикълът?

- Много съм щастлива, че участвам във всички тези постановки.

Мюзикълът за мен е една мечта, любов и съдба. Бог ми е дал този талант и аз трябва да го развия. Талантите се дават, за да се развиват, не да ги погубваме и да ги слагаме в кошчето.

Има много объркани деца и много ми е мъчно, когато системата обърква дадено дете. Защото всяко дете си идва със своето послание и то трябва да го предаде. И затова съм на мнение, че много е важна средата в едно общество и как ние се грижим за тези таланти.

- Мюзикълът съчетава музика, танци, драма или комедия. Симбиозата между тях ли те привлича най-много?

- Точно така, цялата симбиоза ме привлича. Просто аз толкова обичам да пея, да танцувам и да бъда актьор на сцената едновременно. Чувствам цялата пълнота на действието.

Снимка: Агнес Методиева

- Какви са първите ти впечатления от работата със студентите в НАТФИЗ?

- В момента работя с трети курс в танцовия театър. Това се едни много будни млади хора. Много ми харесва енергията, която носят студентите, харесва ми тази неподправеност, непорочност и необремененост от системата. Виждаш хора, които горят в професията. Точно тази енергия много ме храни и ме привлича. И аз пък искам нещата да са реципрочни и да им върна тази енергия.

- Имаш ли образци, от които се учиш?

- О, да. Първият мой образец още докато бях студентка в Музикалната академия беше Идина Мензел. Тя беше моето първо вдъхновение. Тя точно беше направила „Злосторница“ (Wicked) на Бродуей, беше пяла и в другия ми любим мюзикъл „Шах“ (Chess). Сиера Богес е другата ми любима актриса и певеца, и честно казано тя ми е пред очите, когато трябваше да се готвя за „Фантомът на операта“. Сред моите вдъхновители е и Ева Ноблезада. За първи път я гледах на Уест Енд в „Мис Сайгон“. И тогава си казах, че това момиче ще стигне до Бродуей. И в момента тя играе там във „Великият Гетсби“. От мъжете се вдъхновявам от Рамин Каримлу, който играе във „Фантомът на операта“ и е Распутин в „Анастасия“. Харесвам много и Кейси Леви, която играеше в „Дух“ на Уест Енд и изпя Елза в „Замръзналото кралство“. Това са моите хора и аз ги слушам непрекъснато и между другото се уча много от тях. Освен педагозите, при които ходя, тези артисти много ми помагат за техниката.

Хитовият мюзикъл „Mamma Mia!“ на режисьора Пламен Карталов и на Софийска опера се играе вече осма година у нас

- Имаш ли любима роля и любим спектакъл с твое участие?

- Доста труден въпрос. Но ще кажа, че в „Mamma Mia!“ ми е любимият образ. Обичам всичките си роли, но за мен „Mamma Mia!“ е топ. Това е първата ми любов и първата ми мечта и тя си остава първа.

- Ролята на Софи и затова ти вечно си на 20.

- Да. (смее се)

Весела Делчева - Мария и Александър Георгиев - капитан фон Трап в "Звукът на музиката"

- Какво те привлече най-много в „Звукът на музиката“, който сега връщате отново в репертоара на Софийска опера?

- Основното нещо, което ме привлече е темата и това, че този мюзикъл има душа. Какво значи един мюзикъл да има душа - когато има много чисти и конкретни послания. Винаги мюзикълите имат послания, но тук те са много чисти и много ясни. Защото се говори за чиста любов, говори се за духовност, за вярата в Господ, говори се за ценности и добродетели - да бъдеш добър човек, да бъдеш съпричастен, да сбъдваш мечтите си по най-чистия начин и да оцеляваш в среда, която е непоносима за теб. В навечерието на Аншлуса и на окупирането на Австрия от Хитлер тези хора искат да останат австрийци, те не искат да бъдат под негово владение, но в името на семейството си те решават да избягат през планината, за да се съхранят като личности и като хора, които обичат собствената си страна и да не предадат себе си.

Много е важно човек да ни изневерява на принципите си в живота, защото когато изневериш на себе си, това означава, че това не си ти. Затова казвам, че този мюзикъл отправя много чисти послания и много се надявам повече хора да го видят, за да разберат, че човешкият живот е голяма благодат и трябва да сме много благодарни за това, че го живеем. Много често не оценяваме живота, който ни е даден. Аз съм на мнение, че трябва да си помагаме. А много често воюваме на пътя, обиждаме хората, нямаме хармония в семействата си, нямаме хармония в средата, в която работим.

Това са елементарни неща, които самите ние можем да ги променим като хора. Промяната ще дойде от човека. Болно ми е като гледам колко заблудени деца има, деца, които нямат здрави среди в семейството и в училищната си среда.

Мюзикълът "Звукът на музиката" по музика на Ричард Роджърс и стихове на Оскар Хамърстайн II е дело на международен екип - режисьор е Уест Хайлър, сценограф е Джереми Бартнет, костюмите са на Уитни Локър, хореограф е Риолина Топалова, а диригенти са Игор Богданов и Светослав Лазаров

- Смяташ ли, че ако едно дете се занимава с изкуство от малко това би му помогнало да овладее гнева си и да не проявява агресия?

- Според мен да и то ще развие емоционална интелигентност. Има много книги, написани за това понятие емоционална интелигентност. Тя се формира още в детската възраст, както казват хората – през първите 7 години. И това излиза основно от семейството. Много е важна семейната среда и когато ти имаш баланса вътре, в средата, ти няма как да изневериш, както казах, на себе си и да изгубиш баланса, да избухваш, да бъдеш агресивен, да пречиш. На  мнение съм, че това е начинът, а изкуството само и единствено помага. Помага, защото, както знаем, класическата музика помага на мозъка, развива интелигентността. Танцът също развива интелигентността. В актьорското майсторство, в пеенето всичко е мисъл.

„Звукът на музиката" е един от най-награждаваните мюзикъли, разказващ увлекателната история на певците от семейство Трап

- Намираш ли паралели между теб и твоята героиня гувернантката Мария в „Звукът на музиката”?

- Тази роля ми е много близка и много моя, защото това е едно момиче, което израства в манастир. За съжаление тя остава сирак още като дете и нейните родители я дават да бъде отгледана от майката игуменка, която става нейната втора  майка. Но свободомислещият дух не може да бъде притъпен и да бъде капсулиран в този манастир, защото Мария обича живота, обича да бъде навън, да пее, да обича истински, да бъде сред хора, социална е. Тя обаче е и много вярващо момиче, т.е. тя е решила, че иска да бъде монахиня, но понеже майката игуменка вижда, че Мария е за света, тя не е за манастира, вижда, че монахинята е готова за семейство, готова е да гледа деца, да обича мъж, да има съпруг до себе сега.

Както каза режисьорът на мюзикъла Уест Хайлър - финалът на първо действие е душата на пиесата, защото игуменката казва на моята героиня, че любовта между мъжа и жената също е свята и тя не е нещо лошо, особено, когато една любов е чиста, непорочна. И когато ти отглеждаш тези деца с тази любов, те ще израснат и ще ти я върнат стократно, а това е най-важното в живота! Любовта е най-важната ценност в нашия човешки живот. Тя наистина може да променя хората по неузнаваем начин.

И, може би, заради това Мария ми е толкова близка, защото тя е много вярваща, непрекъснато се бори с всичко, със системи, с хора, амбиции, завист, омраза, всички тези неща присъстват в нашия живот по един или друг начин, във всички сфери, не само на изкуството, но човек трябва да съхрани себе си точно чрез духовността, която носи. Аз съм на мнение, че човек, когато вярва и се уповава на Бог, винаги ще бъде над лошото. Светлината винаги е по-силна от тъмнината. Убедила съм се в това.

- Какъв беше отзвукът след първите представления на „Звукът на музиката”?

- За премиерата залата беше разпродадена. Имахме много хубави отзиви, добри оценки. Пак казвам, че бих искала повече хора да се докоснат до този спектакъл, защото той е различен. Но затова има тази палитра от цветове и от различни постановки. Изкуството не е еднопланово. То трябва да е разнообразно. И колкото повече информация имаш, ако искаш да правиш мюзикъл, по-добре се обогати и виж това. Защото това е световна класика. Тя е като бисер в световната класика и всички много уважават този мюзикъл. И го играят с огромно удоволствие и уважение. Спечелил е всички награди и във филмовата индустрия. Това не е случайно и затова апелирам към нашата българска публика: „Елате и го вижте!”. Не е толкова трудно да влезнеш в залата и да видиш нещо красиво.

"Зелената птица" по Карло Гоци е под режисурата на Димитър Шарков и по музика на Дони

- Участваш и в един сравнително нов български мюзикъл на Софийска опера и балет – „Зелената птица”? С какво те докосна историята, заложена в него?

- Това е философски спектакъл, нов български мюзикъл, който се роди миналата година на Камерната сцена на Софийска опера и балет. Режисьор е Димитър Шарков, музиката и стиховете са на Дони. За мен Дони е изключителен композитор и музикант. Умее да пише филмова и театрална музика. С него се познаваме много добре от музикални формати, в които сме работели заедно. Но той не познаваше другите колеги, които участват в постановката. Но Дони успя да усети душата на всеки един артист, беше ни уцелил, без да познава всички толкова добре. Защото, когато знаеш какъв е образът, ти много лесно можеш да напишеш стойностна музика.

Димитър Шарков направи режисурата, а самата философска приказка е на Карло Гоци и е много сложна. Защото тук има определен жанр, който ние трябва да защитим. Това е комедия дел'арте, съчетана и с друг вид театър. Хем да излезе естествено от теб, хем да не е изкуствено изиграно, защото границата е много тънка. Много беше интересно, защото това е спектакъл, час и 40 минути. Ти не слизаш от сцената, играеш драма нон-стоп, комедия, драма, комедия, драма, комедия. И за мене беше нещо ново, защото аз излязох от зоната си на комфорта.

Весела Делчева в мюзикъла "Зелената птица"

Режисьорите много ме обичат в топлата ми светлина. Обаче аз играх лошата царица. Аз бях доброто момиче, което стана амбициозна и властна царица, претърпях катаклизъм естествено и се върнах към първоначалното си аз и се върнах към природата си да бъда добър човек.

Много е важна поуката и тя идва отново от семейството, защото когато родителят даде на детето си наготово, било то телефон, телевизия, играчки и всичко останало, то забравя да цени всичко около себе си. А когато то цени този слънчоглед или това, което му се дава като плюшена играчка, той ще оцени след време. Това е поуката – човек да съхрани ценностите си през годините, хубаво ти растеш, ставаш някой, имаш професия, но не трябва да загубваш себе си.

- По Коледа ще играете и друг български мюзикъл – „Баща ми бояджията”, който част от нас познават от филмовата версия, а сега за пръв път бе поставен у нас като мюзикъл.

- Да, маестро Карталов направи един невероятен български мюзикъл. И той го адаптира и го направи прекрасен на голяма сцена. Сега е адаптиран за малка сцена, за по-малката ни публика, за да може чрез образователната ни програма към младите да приобщим децата, които да израснат с това изкуство и после сами да идват и да го търсят. В началото на 2026 г. искам да поканя хората да гледат и „Матилда“. В края на януари и в началото на февруари ще изиграем няколко спектакъла.

„Матилда“ е друго бижу на нашия театър, защото това е едно наистина всестранно развито дете с паранормални усещания. Но това е чудото да бъдеш необикновен. И е много важно, тези деца, които носят тези чудеса вътре в себе си, да не ги притъпяваме. А да им дадем път, за да разцъфтят. Много е важно. Не трябва системата да ги мачка. Въпреки че Матилда няма добър пример в семейството, тя успява да се съхрани, благодарение на вътрешния си свят и благодарение на мис Хъни, която аз имам честа да изигра.

Деца от ДВТФ „Таласъмче" участват в "Звукът на музиката"

- Сложно ли се работи с деца? Ти работиш с много, много деца. В почти всички постановки, в които участваш има и герои деца. А сега в „Звукът на музиката” работиш с тях и като асистент-режисьор.

- Много е забавно с тях. Това са най-благодатните партньори и от тях може да очакваш всичко. Толкова са искрени и чисти, че там няма празно, там няма фалш. Притеснявам се дали аз мога да им партнирам адекватно. Да не съм изкуствена. За мен е огромно удоволствие да работя с деца. Изисква много енергия да работиш с тях, но те ти я връщат. Децата са носители на най-чистата енергия. По цял ден съм на репетиции, но така съм се забавлявала. Когато трябва да съм строга, съм строга, за да се учат на дисциплина. Но като чуя детски смях и то просто ти светва всичко.

- Предполагам, че те идват на репетиции много добре подготвени и си знаят текста.

- Изпълняват си задачите. Те си знаят първи текстовете. Всичко си знаят. И винаги имат енергия за още 10 спектакъла.

Ролята на Фантин в "Клетниците" е една най-сложните за Весела Делчева

- Аз се възхищавам, когато трябва да изиграете един сложен спектакъл от над три часа два пъти на ден. И винаги се чудя как издържат актьорите и музикантите.

- Всичко е режим, дисциплина, отдаденост. Един спортист се готви цял живот, за да бъде спортист. Един пианист и един музикант също се готви цял живот. Един артист също. Но артистите сме научени как да си пазим енергията и да не се разпиляваме. Същото е, когато трябва да си пазиш гласа. Пак е техника и пак е режим. Трябва да знаеш кога да мълчиш. Много е важно да се мълчи. (смее се)

- За пръв път в историята на мюзикъла „Клетниците“ спектакълът се игра под открито небе. Това се случи в България, пред катедралата „Свети Александър Невски“. Как се чувстваше в ролята на Фантин, играейки на това място и какво усещаше след края на всеки спектакъл там?

- Това беше един от най-големите ни подаръци тази година. Аз по-разтърсена емоционално не съм била в живота си в дадена роля. Твърдя го на 100%. Защото това, че ние излязохме да играем пред храма, беше една огромна отговорност, освен за пред хората и за пред Бога. Много е важно ти да съхраниш себе си, но и да имаш страхопочитание пред Бога. Защото ти не можеш пред храма да играеш всичко. Не можеш да си позволиш да правиш всичко. Там трябва да се поднасят спектакли, които не просто да са духовни, а да са свързани с Бог, с това как човек трябва да бъде променен към по-добро.

Весела Делчева в образа на Фантин и Владимир Михайлов като Жан Валжан в мюзикъла "Клетниците", който това лято за пръв път бе игран под звездното небе пред катедралата "Св. Ал. Невски"

Неслучайно историята на Жал Валжан е точно такава. Той от един затворник, от един крадец става духовен и стига до манастир. Това е една много голяма прошка. Изобщо прошката е най-важното нещо в човешкия живот, а когато има прошка, има любов. И точно това се казва в „Клетниците“. Прощавайте дори на най-големия си враг, обичайте по най-чистия начин, както се обичат Мариус и Козет, както Фантин обича своето дете и както Епонин обича своята несбъдната любов.

Весела Делчева и Александър Георгиев в "Клетниците" под режисурата на Пламен Карталов

Това са много, много силни послания и аз смея да твърдя, че в този спектакъл се събрахме невероятен екип от изключително емоционални и мислещи артисти, целият невероятен екип на Софийска опера и балет, които успяхме да претворим идеята на маестро Пламен Карталов. Защото ако не беше той, този спектакъл нямаше как да се случи. Просто това беше негова идея този мюзикъл да се постави в България за пръв път. Негова е идеята да си изкара този спектакъл навън и по този начин да бъде режисиран. Това е човекът, който може да го направи.

Една от най-трогателните и въздействащи сцени в "Клетниците"

И „Клетниците“ на Софийска опера заслужава да бъде видян от много хора, не само в България. И между другото, имаше страшно много гости от Съединените щати, от Австрия, от Англия, от Германия, от Франция. Имаше и чуждестранни критици, които отправиха много мили думи за нас, артистите.

Ролята на Фантин просто ме извади от обувките, защото много е силна. За да влезеш в нея трябва да си на 100 отдаден. Тази роля изисква огромна концентрация и посвещение и когато стъпиш на тази сцена, наистина трябва да обичаш това дете, да си готов да дадеш всичко – и душата си, и тялото си, т.е. ти да нямаш стойност. Ти да дадеш всичко, за да има то живот. То да преживее любовта, която ти не си преживяла. Ти си я преживяла, но си била разочарована от нея. Но пък тази любов ти е дала това дете. В крайна сметка, аз много обичам тази героиня. Това е героинята, която беше най-големият ми урок, урок по любов и по ценности и как човек трябва да обича.

Зрители и колеги аплодират Весела Делчева след финала на "Клетниците"

- Доколкото знам като малка си искала да станеш лекар. Сега, като актриса и певица, като творец, чувстваш ли, че си лечител на човешките души?

- Да, мисля, че е така. Като творци можем да бъдем малка част от това да лекуваме душите на хората, но с качествено изкуство. Много е важно качеството на изкуството, да не е не всеядното изкуство, а това, което наистина е чисто и което може да те научи на нещо. Относно медицината, тя още ме вълнува и до ден днешен. Аз не спирам да чета. Дори на себе си и на близките си, помагам по всякакъв начин. Информацията, която е останала в главата ми и това, което аз непрекъснато чета, това е нещо, което нас ни ползва в нашия живот в крайна сметка. И ние трябва взаимно да си помагаме. Защото човек, колкото повече знае за някои неща, така може да бъде полезен на повече хора.

Снимка: Агнес Методиева

- Остава ли ти време за личен живот?

- (смее се). Много обичам да бягам от всичко. Моето бягство е в планината. Както и героинята ми в „Звукът на музиката“. Тя бяга в планината, за да намери себе си. В крайна сметка и аз оставам там сама с мислите си, с емоциите си. Даже понякога обичам сама да ходя, не само с моите родители, или със съпруга ми, с приятели, с хора, които обичам. Но обичам някакси да оставам и сама, за да успея да се събера, за да знам какво съм направила, къде съм сбъркала, къде искам да отида. Това са много важни въпроси за всеки един човек, които трябва да се задават всеки ден. Аз много често репетирам в планината. Гледам все пак да няма хора, че да не си помислят, че тази си говори сама. (смее се)