Ето какви решения взе днес кабинетът

Министерският съвет прие оперативната си програма до края на 2023 г. Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проектозакони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през същия период.

Оперативната програма дава информация за основните положения на предлаганата нормативна уредба и последиците от прилагането й, за целите и основанията за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане.

Оперативната програма дава възможност за повишаване на прозрачността на процеса по приемане на нормативните актове и създава условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмата.

В програмата са включени 71 проекта на подзаконови нормативни актове от компетентността на Министерския съвет и са както следва:

- Правилници за прилагане на закони - 5 бр.;

- Наредби - 23 бр.;

- Тарифи - 7 бр. и др.

Оперативната програма на Министерския съвет за втората половина на 2023 г. ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Правителството актуализира състава на Акредитационния съвет към националната агенция за оценяване и акредитация

Министерският съвет актуализира състава на Акредитационния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

Съставът на Акредитационния съвет се определя въз основа на предложения на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. В резултат на направените предложения и преглед на представените автобиографии, както и на наукометричните показатели, съобразно регистъра на академичния състав, поддържан от НАЦИД, се определя и кой влиза в Съвета.

Проф. Елиза Стефанова, заместник-ректор по информационните дейности и академичния състав на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е новият председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, след като изтече мандатът на досегашния председател проф. д-р Петя Кабакчиева и на трима от представителите на висшите училища. Сменен е един от представителите на Министерството на образованието и науката, чийто мандат изтича през месец септември 2023 г.

От квотата на Съвета на ректорите вече ще участват чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев от Медицинския университет в Пловдив, проф. д-р Станимир Йотов от Тракийския университет в Стара Загора и доц. Гергана Боянова от УНСС. МОН предложи за свой нов представител доц. д­р Мария Кехайова-Стойчева от Икономически университет - Варна.

В състава на Съвета остават още и чл.-кор. проф. д.ф.н Мирослав Дачев и академик д.т.н д.м.н Красимир Атанасов, чийто мандат изтича през 2026 г.

Акредитационният съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация се състои от председател и 10 членове, хабилитирани лица от областите на висшето образование. Съставът на членовете включва шестима представители на висшите училища, по един представител на Българската академия на науките и Селскостопанската академия и двама представители на МОН. Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на АС към НАОА е шестгодишен. Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години.

580 млн. лв. за ремонт на детски градини, училища и студентски общежития

С 580 млн. лв. ще бъдат обновени сградите и материалната база в системата на образованието през 2024-2026 г., реши правителството. Финансовата подкрепа ще се осъществи чрез три нови програми.

Първата е за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, градини и училища, като за тези дейности те ще получат до 240 млн. лв. Основни цели на програмата са намаляване недостига на места в детските ясли и градини, създаване условия за въвеждане на задължително предучилищно образование на 4-годишните деца и увеличаване броя на училищата, преминали на едносменен режим.

Същата сума се отпуска и за държавни и общински училища по програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони. Подкрепата ще допринесе за подобряване на условията за физическо възпитание и спорт, за провеждане на редовните часове и на дейности извън учебния план.

Ще бъдат финансирани също саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития" ЕАД. По тази програма се отпускат до 100 млн. лв., а целта й е подобряване на социално-битовите условия на студентите.

Увеличава се броят на студентите по медицина в бургаския университет „Проф. Асен Златаров“

Броят на студентите по медицина в бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ще се увеличи от 23 на 40, реши правителството. Новото решение на Министерския съвет касае обучаващите се със средства от държавата и бе взето след мотивирано предложение от министъра на здравеопазването. То е свързано с небалансираното териториално разпределение на лекарите в страната и концентрирането на голям брой студенти по медицина в малък брой градове. Това създава необходимост от създаване на условия за дългосрочно провеждане на обучение на достатъчен брой студенти по медицина в Бургас, с което ще се гарантира осигуряване в голяма степен на потребностите от лекари в Югоизточния регион на България.

Правителството утвърди също и 8 места за студенти от българска народност, живеещи извън България, в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София.

В резултат на предложените промени, броят на новоприетите студенти за учебната 2023-2024 година, за които държавата ще осигури средства за издръжка на обучението, ще се увеличи със 17 и ще достигне 42 628 студенти.

Приета е Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2023 година

Министерският съвет прие постановление за приемане на Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2023 година.

С приемането на Програмата се постига необходимото конкретизиране на мерките и уточняване на списъка на националните и международните конкурси, олимпиади и състезания, за които са осигурени финансови средства за 2023 година, съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.

Програмата предвижда насърчаване на творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби в областта на изкуството и науката, класирани на първо, второ или трето място на конкурс, олимпиада или състезание на национално или международно равнище, а в областта на спорта - на първо, второ и трето място на Олимпийски игри, световно първенство, европейско първенство, балканско първенство или на първо място на финали на държавно индивидуално първенство или ученически игри чрез еднократно финансово подпомагане в размер до 195 лева и чрез едногодишни стипендии в размер на 135 лева месечно.

С Програмата за 2023 година се предвижда общо 2264 деца от държавни, общински и частни училища да спечелят призови места на национални и международни конкурси, олимпиади и състезания и да получат финансова закрила от държавата по реда на българското законодателство.

Подбраните конкурси, олимпиади и състезания се провеждат през календарната 2023 година и са с доказани високи критерии при излъчване на победителите, като мотивират децата за високи творчески, научни и спортни постижения.

Приетата Програма за 2023 година представлява логично продължение на Програмите от 2005 година насам за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Нейното ефективно и последователно прилагане е част от грижата за развитието на духовния, творческия и физическия потенциал на младите хора в България.

Компенсациите заради високите цени на електрическата енергия продължават до края на м. декември

Компенсирането на небитовите потребители и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи заради високите цени на електрическата енергия ще продължи до края на м. декември 2023 г. Това реши правителството на днешното си заседание, като одобри програма за компенсиране за периода 1 септември 2023 - 31 декември 2023 г.

Програмата надгражда предходните действащи аналогични документи, разработени и приети, за да намалят негативните последици върху бизнеса от високите енергийни цени. От нея ще се възползват всички около 633 хиляди небитови крайни клиенти на електрическа енергия, както и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за технологичните им разходи. Индикативният бюджет на програмата е в размер на близо 130 млн. лв. за всички небитови крайни клиенти на електрическа енергия и за операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи при достигане на средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на БНЕБ над определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за текущия регулаторен период. Средствата ще бъдат осигурени от целевите вноски, които задължените лица правят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система".

Програмата предвижда всички небитови крайни клиенти да бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред" на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за съответния месец и базовата цена от 200 лв./МВтч.

Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще бъдат компенсирани за електрическата енергия, която закупуват за технологичните си разходи. Максималният размер на компенсацията за тях се изчислява като разлика между средната месечна цена за базов товар на сегмента „ден напред" на БНЕБ и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи.

Продължаването на компенсациите за операторите до края на 2023 г. ще съдейства за намаляване на финансовия им дефицит, който се натрупва заради повишени технологични разходи. От своя страна, това е фактор, който ограничава необходимостта от поскъпване на мрежовите услуги за всички крайни потребители, в това число и за битовите.

Компенсациите по програмата ще бъдат изплатени до 31 март 2024 г.

Кабинетът прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната

Министерският съвет прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната, който да бъде защитен при сключване на договор за обществена поръчка в случаите по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки за придобиване на боеприпаси за многофункционални модулни патрулни кораби (ММПК) на Военноморските сили.

Многофункционалните модулни патрулни кораби, които се придобиват по сключения през 2020 година договор с предмет „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, са основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на Военноморските сили. Възпиращият потенциал на тези бойни кораби е функция на интегрираните на борда им системи въоръжение и е в пряка зависимост от наличието на необходимото количество боеприпаси за тях.

Защитата на морския суверенитет се осигурява ефективно чрез използването на всички оръжейни системи, интегрирани на корабите.

За да не бъдат новопостроените ММПК с ограничени способности, трябва да бъдат снабдени с боеприпаси за интегрираните на тях оръжейни системи.

С реализацията на обществената поръчка се цели придобиване на боеприпаси за осигуряване на боеспособността на новопридобиваните кораби и осигуряване на ефективното им използване, както в национален, така и в съюзен формат. Това ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.

Правителството одобри изплащането на 4 800 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ

Правителството одобри обезщетение от 4 800 евро по споразумение с жалбоподател пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за липсата на ефективно разследване. Жалбата пред ЕСПЧ за нарушение чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е подадена от лице, получило лека телесна повреда след сбиване. Наказателното производство от българските разследващи органи е образувано на 17 май 2013 г., непосредствено след инцидента.

Две години по-късно прокуратурата повдига обвинение на нападателите за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди. Органите на досъдебното производство четири пъти прекратяват наказателното производство срещу тях и два пъти го спират. В рамките на същото производство на жалбоподателя също е повдигнато обвинение за хулиганство.

През 2019 г. прокуратурата внася обвинителен акт в съда срещу някои от нападателите и срещу жалбоподателя за хулиганство. Районният съд в Петрич прекратява на 10 ноември 2020 г. наказателното производство по обвинението срещу жалбоподателя за хулиганство поради изтекла давност за търсене на наказателна отговорност.

В светлината на константната си практика, ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, а българското правителство се съгласява да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 4 800 евро.

Приет е Консолидираният годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2022 г.

Със свое решение правителството прие Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2022 г. Той е изготвен на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и след приемането му се представя на Народното събрание и Сметната палата.

В него е направен анализ на данните за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит в публичния сектор, предоставена е информация за дейността на одитните комитети в министерства и общини и информация за дейността, свързана с координацията и хармонизацията на вътрешния контрол в публичния сектор от специализираното звено в Министерството на финансите през 2022 г.

Задължение да изготвят и представят на министъра на финансите информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол за 2022 г. имат 315 организации от публичния сектор. През 2022 г. се е увеличил броят на организациите, оценили системите си за вътрешен контрол с оценка „много добра", като те представляват 62% от всички докладвали организации, оценка „добра" е определена от 36% и „задоволителна" - само от 2% от докладвалите организации.

В Консолидирания годишен доклад е включена и информация за състоянието на вътрешния одит. Анализът е извършен на база на постъпилите 145 годишни доклада за дейността по вътрешен одит и въпросник-приложение към тях, одитни доклади за извършени одитни ангажименти в определената от министъра на финансите приоритетна област и годишни доклади за дейността на одитните комитети в организациите от публичния сектор. В изготвените доклади за състоянието на системите за вътрешен контрол в организациите от публичния сектор съвсем ясно се виждат пропуските и недостатъчното разбиране за същността на тези системи в организациите, в които няма вътрешен одит.

Въпреки това, за поредна година на преден план излиза проблемът със запълването на административния капацитет на звената за вътрешен одит, включително в някои министерства, и негативните последици от трайното незаемане на свободните щатни бройки. Задължени да имат изградено звено за вътрешен одит са 264 организации от публичния сектор (министерства, общини и други организации, чиито ръководители са първостепенни или второстепенни разпоредители с бюджет). От тях 41 общини (31 %), не са изпълнили това изискване, а 24 общини са го изпълнили частично, като са утвърдили по една щатна бройка.

До 40 млн. лв. ще е държавната гаранция за кредитиране на студенти и докторанти

Държавната гаранция за нови кредити за студенти и докторанти през 2024 г. ще бъде до 40 млн. лева, реши правителството. Законът за кредитиране на студенти и докторанти дава възможност държавата да гарантира главниците и лихвите по задълженията на младежи, които нямат възможност да покрият разходите си за обучение и издръжка. Договорените кредити са гарантирани до тяхното пълно погасяване.

За периода от 1 септември 2010 г. до 30 юни 2023 г. 22 188 студенти и докторанти са се възползвали от възможността да сключат кредит в общ размер на 160 810 953,03 лв. Държавата има сключени типови договори за кредитиране на студенти и докторанти с шест банки.

Правителството отпусна 2,6 млн. лв. за ученически стипендии в училища-отличници

Правителството предоставя 2 623 770 лева за стипендии на ученици в 72 училища в 34 общини. Това са училища, чиито възпитаници имат високи резултати на държавните зрелостни изпити по български език и литература и по математика за период от пет учебни години.

Най-добре представилите се училища са разпределени в седем групи - четири на база средните резултати по български език и литература и три на база средните резултати по математика. В зависимост от групата, в която се намират, училищата получават различен размер на средствата за един ученик - между 30 и 80 лева за групите по български език и между 50 и 90 лева за групите по математика.

С тези допълнителни средства училищата имат възможност да дадат стипендии на повече ученици с висок успех.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“

Министерският съвет прие Проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2023 г.

Приемането на постановлението на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на агенцията за 2023 г. е свързано със разходи за закупуване на нови видове и количества горива за преодоляване на последиците от кризисни ситуации.

Утвърдени са разходите за командировки в страната за второто тримесечие на 2023 г.

Правителството утвърди разходите за командировки в страната за второто тримесечие на 2023 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.

За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 11 587,96 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 1 633,62 лв., за командировки на областни управители – 7 213,81 лв, за командировки на председатели и членове на държавни комисии - 380 лв., за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 307,02 лв.

Отпуснати са персонални пенсии на две многодетни майки

Правителството отпусна персонални пенсии на две многодетни майки, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на пълнолетие. Целта е да се подпомогнат семействата им, които са в затруднено положение.

Жените са навършили пенсионна възраст, но нямат право на пенсия, тъй като не отговарят на някои от изискванията на Кодекса за социално осигуряване. Персоналните пенсии се отпускат от 1 октомври 2023 г. в размер на 248,98 лв. месечно. За изплащането им до края на 2023 г. са предвидени необходимите разходи, в размер на 1 493,88 лв. от фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", в рамките на средствата, предвидени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г. С проекта на акт са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г., в размер на 134 151 000 лв. за закупуване на ваксини срещу COVID-19, в изпълнение на чл. 3 от Постановление №87 на Министерския съвет от 2023 г.

Допълнителните разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г. са за изпълнението на ангажименти на Република България във връзка с участието на страната ни в Допълнително споразумение № 5 към Споразумението за закупуване, последващо развитие, производство и опции за закупуване и доставка на ваксина срещу COVID-19 за държавите членки на ЕС (SANТE/2021/03/020) между Европейската комисия и Pfizer Inc./BioNТech Manufacturing GmbH.

Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област „Здравеопазване" за закупуване на ваксини срещу COVID-19 по чл. 1, ал. 5, т. 3.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

С друго правителствено постановление в бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г. са одобрени допълнителни разходи в размер на 20 000 000 лв. Одобрените допълнителни разходи са за субсидиране на лечебни заведения за болнична помощ - многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие в капитала, за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване.

Проектът на Постановление съответства и изпълнява държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите, подобряване на функционирането и контрола на здравната система в страната и повишаване на качеството на медицинската помощ.

Очакваните резултати от приемането на постановлението са свързани с осигуряването на постоянна готовност на част от болниците в страната да поемат лечението на пациенти при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, изискващо незабавна, а понякога и изпреварваща реакция и ангажиране на човешки и материални ресурси, които за кратко време не могат да бъдат създадени или осигурени.

Министерският съвет прие решение за изплащане на 325 900 лева обезщетения за бавно правосъдие

Допълнителни разходи в размер на 325 900 лева по бюджета на Министерството на правосъдието бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.

Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 януари 2023 г. до 30 юни 2023 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.

Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а" от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. в размер 901 300 лв. Средствата са необходими за осъществяване на дължими плащания към бенефициент по влезли в сила съдебни решения, като същите се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г.

Увеличават се възнагражденията на служителите в Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“

Правителството прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2023 г. в размер на 25 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията на служителите в Националната агенция за приходите (НАП) и в Агенция „Митници“. С постановлението се реализира цялостна политика по доходите в приходните агенции, като ще се подобри балансът в нивата на заплащането на служителите в двете институции. Взема се предвид, че агенциите предприемат все повече мерки за модернизация и адекватност на администрацията за изпълнение на заложените планове за приходи и тяхната събираемост.

Увеличението на заплатите на служителите ще създаде условия за засилване на мотивацията за изпълнение на целите на приходните агенции.

Със свое решение правителството увеличи и основната месечна заплата на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) на 7000 лв. считано от 01.10.2023 г. Това е първа промяна на основна месечна заплата за лице, заемащо тази длъжност, след 2021 г., като до момента основното месечно възнаграждение на изпълнителния директор на НАП е било в размер на 6050 лв. Отчетена е спецификата на работа и отговорностите на изпълнителния директор, като решението е обусловено от приноса на ръководителя на НАП за успешното изпълнение на основните стратегически и оперативни цели на приходната агенция, свързани със събираемостта на приходите, доброволното изпълнение на задълженията на данъчно задължените лица и развитието на предоставяните електронни услуги от НАП.

Правителството одобри 1, 7 млн. лв. за увеличаване па месечната помощ па ученици, настанени по реда па Закона за закрила на детето

Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2023 г. в размер на 1,7 млн. лв. за въвеждане на допълващ стандарт за 2023 г. в размер на 38 лв. за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Закона за закрила на детето в кризисни центрове, центрове за настаняване от семеен тип за деца и младежи без / със увреждания и преходни жилища.

С предоставянето на допълнителните средства месечната помощ за близо 3 700 ученици, настанени в тези социални услуги, ще достигне общо в размер на 90 лв.

Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики по чл. 1, ал. 5, т. 2.8. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

НАП ще извърши продажба на имущество, отнето в полза на държавата

Със свое решение правителството възложи на Националната агенция за приходите да извърши продажба на имущество, отнето в полза на държавата. Решението е по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество. Националната агенция за приходите ще трябва да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да продаде имуществото, отнето в полза на държавата с влезли в сила съдебни решения по 21 случая.

Учредява се възмездното право на пристрояване в имот - публична държавна собственост, в полза на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“

Министерският съвет прие Решение за учредяване на възмездно право на пристрояване за изграждане на топла връзка между съществуващи сгради на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Св. Иван Рилски“ ЕАД, с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София 68134.1001.892.5 и 68134.1001.892.10, попадащи в урегулиран поземлен имот /УПИ/ III - ,,за болнично заведение, общ. обслужване, подземен гараж и трафопост“/ПИ 68134.1001.892/, кв. 3876, м." ,,Бул. България".

Възмездното право на пристрояване в имот - публична държавна собственост в полза УМБАЛ „Свети Иван Рилски" ще осигури по-високо качество на осъществяваната болнична помощ от лечебното заведение, която е изцяло насочена към задоволяване на обществените потребности за по-добро и качествено здравно обслужване на пациентите.

Община Несебър получава държавен имот за реконструкция на път от първостепенно значение за общината

Правителството обявява имот - публична държавна собственост с площ 8418 кв. м. в местността „Инджекьойско блато/Полугодни“ за имот - частна държавна собственост и го прехвърля на община Несебър. Той ще бъде използван за реконструкция на път от първостепенно значение за общината. С изпълнението на предвидените му дейности ще се осигурят безопасни условия за транспорт и допълнителен подход към с. Тънково за избягване на натоварения трафик през летния сезон. Община Несебър разполага с необходимите финансови средства за управление и поддържане на имота.

Одобрено е споразумение за прилагане на Спогодбата за пенсионно осигуряване с Азербайджан

Правителството одобри проект на Административно споразумение относно правилата за прилагане на Спогодбата за пенсионно осигуряване между Република България и Република Азербайджан. Упълномощен да подпише документа е министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

Спогодбата регулира осигуряването при работа в България и Азербайджан, както и реда за отпускане и изплащане на пенсии на хора, които са били осигурявани в двете държави. С Административното споразумение се създават необходимите правила и процедури за прилагане на разпоредбите на спогодбата.

България се присъединява към декларация в подкрепа на развитието на транспортната инфраструктура

Правителството одобри текста на Съвместна декларация от името на министрите на транспорта на България, Хърватска, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, за подкрепа на развитието на транспортната инфраструктура. Документът беше представен на среща на високо равнище на тема „Финансиране на стратегически транспортни проекти“, която се проведе на 4 септември 2023 г. в Полша.

Целта на декларацията е да способства за осигуряването на по-добра свързаност в Централна и Източна Европа по протежение на новия европейски транспортен коридор Балтийско море - Черно море - Егейско море, както и за засилване на регионалните връзки чрез използване на Механизма за свързване на Европа. Темата за по-добрата свързаност е от голямо значение за българската страна не само заради развитието на двустранните отношения със съседните страни, но и за укрепването на икономическите връзки в региона.

Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството се запозна с резултатите от Неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 5 септември 2023 г. в гр. Кордоба, Кралство Испания.

Темата на заседанието беше „Новите технологии като инструмент за по-устойчиво селско стопанство в условията на измененията на климата".

В рамките на министерския дебат беше подчертан потенциалът на новите геномни техники, приложими за селекционирането на нови растителни сортове, с което да се посрещнат предизвикателствата пред устойчивостта на производството на храни и в частност, да се отговори на климатичните промени и необходимостта от намаляване на употребата на продукти за растителна защита. Министрите също така изтъкнаха своя интерес в осигуряване на прозрачност и информация за потребителите с цел постигане на по-устойчиви технологични решения.

Беше дискутирана и ролята на фондовете на ЕС от програма „Хоризонт Европа" и мерките от Стратегическите планове по ОСП с оглед подкрепата, която фермерите следва да получат за инвестиране в нова технологии и обучение за тяхната употреба на практика. Министрите се съгласиха, че има необходимост от увеличаване на селскостопанското производство по устойчив начин, така че ситуацията и прехраната на фермерите и животновъдите не само да се запази, но и да се подобри.

Страната ни заяви, че трябва да бъдат положени усилия за демонстриране на ползите от двойния преход за самите фермери, което ще стане възможно единствено ако има гаранция, както на национално, така и на европейско ниво, за достатъчна компенсация на земеделските стопани за положените допълнителни усилия, предвид запазване на тяхната конкурентоспособност.

Концесионният договор за добив на мергели от находище „Мездренски връх“ ще бъде прекратен

Концесионният договор за добив на строителни материали - мергели, от находище "Мездренски връх" ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, на което одобри искането на концесионера за това.

Находище "Мездренски връх“ се намира на територията на община Мездра, област Враца. През м. юни 2003 г. за него е сключен концесионен договор със "Стройкерамика“ АД, гр. Мездра. Концесионерът мотивира искането си за прекратяване на договора с невъзможността му да осигури достъп до площите, които са му необходими за осъществяване на дейностите по концесията. В резултат на това концесионерът няма бъдещи инвестиционни намерения, свързани с находището.

Концесионният договор за добив на природен газ и кондензат от находище „Койнаре“ ще бъде прекратен

Концесионният договор за добив на природен газ и кондензат от находище „Койнаре“, участъци „Девенци“, ,,Борован“, ,,Враняк“ и „Садовец“, ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, като одобри искането на концесионера за това.

Находище „Койнаре" се намира на територията на общините Враца, Борован, Бяла Слатина, Долни Дъбник, Червен бряг и Кнежа. През м. февруари 2013 г. за него е сключен концесионен договор с ,,Дайрект Петролеум България“ ЕООД. Концесионерът мотивира искането си за прекратяване на договора с технически и икономически причини (спадане на налягането и все по-затруднено осъществяване на постоянен дебит; невъзможност за реализиране на икономическия модел на концесията).

Правителството одобри позицията на Република България за Третата среща на върха по линия на Европейската политическа общност и неформалния Европейски съвет в Гранада

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в Третата среща на върха по линия на Европейската политическа общност и неформалния Европейски съвет, които ще се проведат на 5 и 6 октомври 2023 г. в Гранада, Испания.

В рамките на Срещата на върха на Европейската политическа общност се предвижда провеждането на четири тематични кръгли маси. Българската страна е заявила участие в кръглата маса на тема „Дигитален преход и изкуствен интелект“.

Програмата на форума предвижда и възможности за провеждане на двустранни срещи между делегациите.

На неформалното заседание на Европейския съвет (6 октомври 2023 г.) лидерите на държавите-членки на ЕС ще имат възможност да обменят мнения по подготовката на следващия стратегически дневен ред на ЕС, както и относно следващо разширяване и абсорбционен капацитет на ЕС.

На 6 октомври 2023 г. се очаква държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС да приемат Декларация от Гранада. Декларацията се фокусира върху теми като отбрана, устойчивост и конкурентоспособност, глобални отношения, миграция и разширяване.

Одобрена е позицията на България за Съвета на ЕС по заетост и социална политика

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което ще се проведе на 9 октомври 2023 г. в Люксембург.

По време на форума министрите на държавите членки на ЕС по заетост и социална политика ще проведат два ориентационни дебата. Първият ще е на тема „Европейски семестър 2023 г.: Въздействие на новите технологии върху труда - справедлив цифров преход". В допълнение към дискусията се предлага да бъде одобрено Решение на Съвета на ЕС за насоките за политиките за заетостта на държавите членки. Ще бъдат обсъдени и основните предизвикателства по отношение на заетостта и ключовите социални предизвикателства в Общността.

По време на заседанието се предвижда да бъдат приети Предложение за препоръка на Съвета за разработването на рамкови условия за социална икономика, както и заключения, свързани с психичното здраве, социалната закрила на самонаетите и мерките за гарантиране на равен достъп на ромите до адекватно и десегрегирано жилищно настаняване. В рамките на втория дебат министрите ще обсъдят темата за „Консолидиране и укрепване на европейските системи за социална защита".

Мобилните оператори и Военновъздушните сили ще използват съвместно радиочестотите в обхвати 700 МНz и 800 MHz

Мобилните оператори ще ползват за 5G мрежи радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz и 800 MHz, като едновременно с това ще бъдат въведени организационни мерки за безопасността на полетите на Военновъздушните сили. Предстои изработване на процедура на комуникация и оповестяване между дежурните центрове на ВВС и телекомуникационните компании. Електронните съобщителни услуги ще се предоставят при определяне на временни ограничения в определени зони.

Това ще осигури допълнителен спектър за 5G мрежи и ще позволи усвояване на 748 778 870 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост. Очаква се новите честоти да увеличат приходите в държавния бюджет от еднократни и годишни такси, дължими от мобилните оператори за период 15 - 20 години.

Правителството прие законодателната си програма до края на 2023 г.

Министерският съвет прие законодателната си програма до края на 2023 година. Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проектозакони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода.

Законодателната програма е за периода септември - декември 2023 г. и процесът по нейното изготвяне започна веднага след приемането на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. - декември 2024 г.

Програмата включва 76 законопроекта, при изработването на които са взети предвид Програмата за управление на Република България юни 2023 г. -декември 2024 г.; Национална програма за развитие „България 2030“; Националният план за възстановяване и устойчивост; Планът за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС и две решения на Министерския съвет, свързани с намаляване на административната тежест (Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. и Решение № 163 на Министерския съвет от 2014 г. за приемане на Концепцията за регистрова реформа (с последно изменение с Решение № 298 на Министерския съвет от 2021 г.).

Включените 76 законодателни предложения са както следва:

- единадесет нови закона, на които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието;

- трите ежегодни закона - за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

- петдесет и три закона за изменение и допълнение на действащи закони, на четири от които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието;

- девет предложения за ратифициране на международни споразумения.

Законодателната програма на Министерския съвет за втората половина на 2023 г. ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Одобрени са промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници

Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗИД на ЗВПКИИП) и предлага на Народното събрание да го приеме.

С влизане в сила на предложените изменения и допълнения кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще функционират при нормативни условия, които са хармонизирани с условията в другите държави-членки на Европейския съюз. Националното законодателство ще се приведе в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, изменена с Регламент (ЕС) 2022/2036, по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които целят изпълнение на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото „ Международна банка за търговия и развитие" АД и други срещу България" и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от ЕСПЧ.

С измененията в ЗБН се отменят някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност. По този начин се гарантира и независимостта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките като контролен орган в производството по банкова несъстоятелност.

Правителството одобри промени в Закона за железопътния транспорт

Проектът предвижда изменения в ЗЖТ, свързани с Мотивирано становище на ЕК от 19.04.2023 г. по процедура за нарушение срещу Република България за неосигуряване на правилното транспониране на части от Директива на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. Целта на законопроекта е пълно въвеждане на изискванията на Директивата на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година и осигуряване на пълна независимост при управлението на железопътната инфраструктура.

Приета е промяна на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Министерският съвет прие промяна на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. С промяната се поставят под контрол нови седем вещества чрез включването им в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, и Списък III - Рискови вещества.
Веществата се включват в списъците на наредбата във връзка с решение на Комисията по наркотичните вещества към ООН, както и въз основа на становища на Експертния съвет към Националния съвет по наркотичните вещества.

Целта на промяната е поставянето на веществата под контрол за осигуряване на съответствие с международните договори, по които Република България е страна, както и за предотвратяване на трафика, разпространението и злоупотребата с тях на територията на страната.

Очакваният резултат от промяната на наредбата е ограничаване на риска от злоупотреба с класифицираните като наркотични вещества, както и осигуряване на възможност за ефективни законови действия от страна на правоприлагащите органи, които ще доведат до намаляване на рисковете за обществото, породени от престъпления, свързани с разпространението и злоупотребата с веществата.

Приети са промени в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването. Промените се базират на запазване на устойчивостта на работещите и добре организирани структури, приемственост в идеите за структурни промени, обусловени от мотивирани анализи, както и на разбирането, че съсредоточаването на функции със сходен характер в едно структурно звено е предпоставка за по-добра координация и ефективност. За целта се укрепва капацитетът на политическия кабинет с още един съветник.

Създават се условия за укрепване на дейността в областта на майчиното и детско здравеопазване в Дирекция „Лечебни дейности".

Закрива се Дирекция „Защита на правата на пациентите" в настоящия и вид, а дейността й ще се осъществява в отдел на Дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите".

С цел съсредоточаването на функции със сходен характер в едно структурно звено, което ще доведе до по-добра координация и ефективност на съответните дейности, на дирекция „Електронно здравеопазване", занапред „Здравно-информационни системи", се възлагат и допълнителни функции, които досега се изпълняваха от звено „Сигурност на информацията и защита на данните". Предвид изпълняваните от нея дейности, последната се преименува на дирекция „Сигурност на информацията".

В общата администрация се премахват функции, които не се изпълняват на практика и няма необходимост от такива на този етап, като осъществяване на споделени услуги в областта на човешките ресурси.