Евдокия Филова е първа дама от сой  

„Разстреляйте ме заедно с Богдан! Искам да го последвам и в смъртта!” Тези сърцераздирателни думи изрича на 1 февруари 1945 г. съпругата на царския регент и бивш премиер акад. Богдан Филов – Евдокия, когато научава присъдата, отредена за мъжа й от Народния съд – разстрел.

Евдокия Филова не може да проумее как един световноизвестен учен като съпруга й – виден историк и археолог, може да бъде ликвидиран заради политическите си възгледи. В крайна сметка комунистите проявяват великодушие и не разстрелват жената на премиера, а я изселват от София и я пращат в изгнание в Добруджа. Забраняват й завинаги да упражнява професията си на етнограф.

Повод да си спомним за един от най-ерудираните учени през 30-те и 40-те години на ХХ век е 118-годишнината от нейното рождение и 46 години от смъртта й. Евдокия Филова се ражда на 21 март 1901 г. и в Шумен и умира на 5 март 1973 г. в София.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. братът на цар Борис III – княз Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов – и тримата регенти на непълнолетния цар Симеон II, са убити, а тленните им останки са заровени в общ гроб. Заедно с тях са разстреляни и над 140 души бивши министър-председатели, министри, депутати, политици, а имуществото на семействата им е конфискувано в полза на държавата. Всички те са осъдени на 1 февруари от извънредния и незаконен според действащата тогава Търновска Конституция Народен съд заради държавна измяна и зарази въвличането на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия.

За малцина извън научните среди днес името на Евдокия Филова говори нещо. Но тя далеч не е просто съпругата на премиера проф. Богдан Филов, който е един от най-видните учени - археолог, траколог, византолог, историк, нумизмат, член на повечето европейски академии, председател на БАН, ректор на Софийския университет, председател на Българския Пен-клуб, но същевременно и един от най-противоречивите политически лидери, отговорен за присъединяването на България към Тристранния пакт.

Преди 1944 г. Евдокия Филова-Петева е в интелектуалния и политическия елит на страната, тя е виден изкуствовед и етнограф с огромен принос за българската наука, който обаче е зачеркнат след 9 септември. Същевременно тя е първа дама от сой, силната жена до политика Богдан Филов, който от края на 30-те до 1944 г. последователно е министър на просвещението, премиер и регент на малолетния цар Симеон II. Евдокия Филова е начетена и високо образована. Тя е истинска първа дама – уважавана в обществото и сред интелектуалците и учените, винаги добре дошла в Двореца, добре приета и от политиците, ухажвана от чуждестранните лидери и от посланиците.

Казват, че благодарение на нейните връзки с германските дипломати и на близките й отношения със съпругата на цар Борис III – царица Йоанна, Богдан Филов е избран за министър-председател. Изкуствоведката е едно от най-доверените лица на царицата и заедно с нея организира множество благотворителни акции. Подобно на съпруга си тя завършва висшето си образование в Германия. Страната й става близка не само като култура, но и като политическо развитие. Евдокия приема, че след Първата световна война Германия е унизена и идеите на германските националисти, че трябва да бъде възвърнато величието на държавата, й импонират.

Същите идеи Филова възприема и по отношение на България и насърчава съпруга си да влезе в политиката и го подкрепя да се бори за национално обединение на страната, както и за връщане на загубените през Първата световна война територии. Според двамата това минава чрез съюзничество с нацистка Германия. Семейство Филови вярват, че благодарение на подкрепата на Берлин България ще бъде най-силната държава на Балканите. Те възприемат Хитлер като магнетичен лидер и пламенен оратор, който връща националното самочувствие на германците, потъпкано от другите европейски страни.

Докато археологът е премиер от 15 февруари 1940 до 9 септември 1943 г. и регент от септември 1943 до септември 1944 г., Евдокия го придружава по време на всички негови важни срещи в чужбина, както и по време на тайните му разговори с фюрера Адолф Хитлер, външния министър Йоаким фон Рибентроп и италианския дуче Бенито Мусолини. Семейство Филови са изключително ерудирани и са на „ти” с европейската история, култура и изкуство, владеят немски, френски и италиански и разговарят свободно на родния език на своите домакини. Редовно пътуват до Италия, Германия, Австрия, Унгария, за да се наслаждават на оперни представления и да разглеждат изложби.

Евдокия Филова никога не посрамва съпруга си и никога публично не говори за политика. Тя е винаги зад гърба му и държането й може да бъде определено като „дискретният чар на буржоазията”, но в никакъв случай не в онзи комичен контекст, в който поставя героите си в едноименния си филм испанският режисьор Луис Бунюел.

Още преди да се омъжи за бъдещия премиер обаче Евдокия се превръща в посланик на българската култура по света. Тя прославя по цял свят българските народни носии и шевици, работи дълги години като уредник в Етнографския музей в София и дарява заплатата си за благотворителност. След сватбата си с Богдан Филов в началото на 30-те обаче се отказва от научната си кариера и се посвещава на съпруга си, който се гмурва в политиката.

Евдокия Филова, наричана от роднини и приятели Кита, е родена на 21 март 1901 г. в Шумен, но израства в центъра на София с брат си Ботьо и двете си сестри Мария и Стефания. По линия на майка си Неда Евдокия е потомка на богатия казанлъшки род Папазоглу – голям производител и износител на розово масло. Баща й пък е полковник Васил Петев – началник на Висшето военно училище в София, който е бил и военен възпитател на бъдещия цар Борис III.

Семейството построява аристократична къща в центъра на столицата, проектирана от австриеца Фридрих Грюнангер, който създава и други архитектурни бижута като дома на дипломата Харалампи Сърмаджиев – днес резиденция на турския посланик, къщата на Яблански, бивше китайско посолство и настоящ частен клуб. Къщата на семейство Петеви се намирала в близост до турската легация на бул. „Цар Освободител”. Полк. Петев обаче събаря къщата, тъй като смята, че е малка за многочленното семейство и на мястото й на ул. „Кракра” вдига кооперация с апартаменти за себе си и за четирите си деца.

Дъщеря му Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Специализира етнография и изкуствознание във Франция. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия в София, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния етнографски музей в столицата. През 1928 г. издава първата си книга „Български народни певици”, а по-късно „Български народни колани” и „Селски бит и изкуство в Софийско”.

Изследванията на Евдокия Филова включват българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната орнаментика, софийските шевици и накити. Тя е първата, която изследва шевицата в Западна България и Македония. В престижни западни научни издания и енциклопедии изкуствоведката пише за великолепните български накити - инкрустирани с камъни колани и ювелирни бижута, килими, китеници, носии. Евдокия била наясно с богатството и красотата на тези предмети и искала да ги покаже извън България, прославяйки по този начин родната култура.

През 1930 г. организира голяма изложба с наши шевици и носии в Хага, на която присъствали холандската кралица и майка й. Още твърде млада, Евдокия успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Изследва модерното българско изкуство. Автор е на първата монография за известния през 20-те години художник Иван Милев. През 1932 г. е избрана за член на Българския археологически институт. През 1942 г. в Берлин работи за Германо-българското дружество и публикува статията „Жената в българското изкуство“. След 1989 г. бяха отпечатани дневниците на проф. Богдан Филов и Евдокия.

И ако за дейността на политика историята все още не е дала своята еднозначна оценка, то по отношение на съпругата му няма спор, че тя е дала много на българската наука, но днес, уви, приносът й е забравен и все още не е оценен подобаващо. Истинската реабилитация на Евдокия Филова може би настъпи едва през 2016 г., когато в бившия Царски дворец в София, където се помещава Националният етнографски музей, бе подредена мащабна изложба, озаглавена „Евдокия Петева-Филова – Завръщане в Двореца”. Любознателните можеха да се докоснат до творчеството и личния й живот, до научните й трудове върху българските шевици, илюстрирани с рисунки и снимки. Към тях бяха приложени оригиналните бродерии, от които се е вдъхновявала.

Любовта между Евдокия Петева и Богдан Филов пламва в началото на 30-те в столичния Юнион клуб, където се събира висшето общество – интелектуалци, политици, военни, лекари. Там видният археолог и заклет ерген Богдан е постоянен гост. 49-годишният историк играе бридж, обядва и вечеря, привлечен от аристократичните посетители, вкусната храна и изисканите питиета. В клуба идва и Евдокия, която веднага очарова със своята ерудираност по-възрастния от нея с цели 18 години учен. Двамата си допадат интелектуално и се венчават през 1932 г. в Боянската църква.

За околните отношенията между Кита и Богдан са доста странни, но никой не отрича, че двамата са много привързани един към друг. На публични места Филов бил доста сдържан, но когато остане насаме със съпругата си бил доста емоционален, а когато бил далеч от нея й пишел затрогващи любовни писма. Археологът наричал жена си галено „шашинко”. Самата Евдокия изпитвала огромно уважение и възхищение към таланта на съпруга си и го боготворяла като учен и политик.

Двамата не са бедни – той има ниви в Софийско, а тя – просторно жилище в кооперацията на баща си на ул. „Кракра”. Именно там се нанасят да живеят младоженците. Домът им е обзаведен богато и с вкус – с изискани мебели от чужбина, с уникални дърворезби, картини и копия на антични фрески по таваните и стените.

Евдокия кани младия художник Бенчо Обрешков да изпише върху цяла стена в хола им как учениците на Светите братя Кирил и Методий влизат в Охрид. Така тя не само подпомага материално младия творец, но го прави и популярен. Върху стената е изрисувана и църква. Когато Филов е разстрелян, а съпругата му изселена от жилището им, в него се нанася сестрата на комунистическата деятелка Лиляна Димитрова – Победа.

Новите „собственици” изчегъртват кръста от нарисувания храм, а на негово място изписват петолъчка. Евдокия е муза на известните художници Борис Георгиев и Дечко Узунов, които рисуват нейни портрети и й ги подаряват. Голямата мъка на Богдан и Кита обаче е, че нямат деца. Тя прави няколко спонтанни аборта и не може да задържи плода. Двамата учени обаче обичат много децата на царя – Симеон и Мария Луиза, и Евдокия често си играе с тях. Освен това съпругата на премиера прави дарения за училища и читалища.

Влизането в политиката на проф. Богдан Филов в средата на 30-те години изненадва мнозина. По онова време той има завидна академична кариера и се радва на голяма европейска известност сред научните среди. Роденият в Стара Загора през 1883 г. бъдещ премиер на Царство България следва класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг, както и археология и римска история във Фрайбург.

Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Поставя началото на методични археологически разкопки в България през 1909-1910 и е наречен „баща на българската археология”. Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София”, „Св. Георги”, както и в Боянската църква. По-късно проучва богат тракийски некропол в Пловдивско и куполните гробници при Мезек край Свиленград.

Основател е и пръв директор на Българския археологически институт. През 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г. От 1911 г. преподава археология и история на изкуството в Софийския университет, където става и професор. Бил е декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и ректор на СУ през 1931-1932 г.

В края на 1938 г. е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов. Полицейска справка във връзка с назначаването му отбелязва неговата аполитичност до този момент, с изключение на слаби и неафиширани публично симпатии към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Това е крайнодясна политическа партия, приемаща идеологията на италианския фашизъм и германския националсоциализъм, която трябва да се адаптира на местна почва.

През февруари 1940 г. цар Борис III изненадващо назначава аполитичния учен за министър-председател. Според някои историци с влизането на акад. Богдан Филов в голямата политика започва неговото падение. Защото грешките, които прави като премиер, засенчват постиженията му като великолепен археолог и изкуствовед. И вместо от поколенията да се помни, че той е човекът, който по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война спасява безценни български реликви от Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония като прочутата митра на охридските епископи от XVII век от злато, сребро и скъпоценни камъни, оценена на близо $40 милиона, името му се свързва с влизането на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия и с дискриминационния Закон за защита на нацията, насочен срещу българските евреи.

Успех на правителството е подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България. На 1 март 1941 г. в двореца „Белведере” във Виена премиерът Филов подписва акта за присъединяването на България към Тристранния пакт. Под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието. И до днес историците не са единодушни дали присъединяването на България към оста Рим-Берлин-Токио е пагубно решение или е спасителен акт, довел до това България да не участва с армията си във Втората световна война и царството да не бъде окупирано и стъпкано от нацисткия ботуш.

На 13 декември 1941 г. ръководеното от Филов правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война” на САЩ и Великобритания. Макар да не воюваме реално срещу тях, те отговарят с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г., които завършват със смъртта на хиляди българи.

Правителството на Филов разработва мащабно антиеврейско законодателство и на два пъти през 1943 г. пробва да депортира българските евреи в нацистките лагери на смъртта. Среща обаче решителната съпротива на обществото и на Българската православна църква, които не позволяват 50 000 евреи от Царство България да бъдат унищожени. Кабинетът на германофила професор обаче носи отговорност за смъртта на 11 343 евреи от управляваните от българската администрация земи в Македония и Тракия, които са изпратени в Аушвиц и Треблинка.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, става регент на малолетния цар Симеон II заедно с брата на покойния монарх княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата на 9 септември 1944 г., когато на 7 септември подава оставка под натиск от новия премиер Константин Муравиев.

Няколко дни след Деветосептемврийския преврат Богдан Филов е арестуван и изпратен на тримесечни разпити в Москва заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. бившият прогермански премиер и останалите му колеги са върнати в България с влак и изправени пред I-ви състав на Народния съд.

Близо 150 висши политици и военни от Царска България са разстреляни като кучета. Цялото имущество на семейството на Филов е конфискувано, наложена му е глоба от 5 милиона лева, а научните му титли са отнети. Имената на проф. Богдан Филов и на съпругата му Евдокия за дълги години са зачеркнати от научната и политическа сфера в България, техните съчинения са забранени, укривани или унищожавани в библиотеките, включително в СУ. И на големите постижения на учения проф. Богдан Филов също е сложен кръст след идването на комунистите на власт заради големите грехове на политика Богдан Филов.

В монографията си за Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър обаче Людмила Живкова признава, че трудът на Филов представлява най-пълното научно изследване върху евангелието на Иван Александър. През 1934 г. той издава знаменитата си книга „Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александър”, но и тя е забранена след 1944 г.

Осъдените бивши министри, регенти и царски съветници са разстреляни в нощта срещу 2 февруари 1945 г., известна като „кървавия четвъртък”. Първи били разстреляни княз Кирил, бившият регент и премиер Богдан Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите. След това в ямата паднали Александър Сталийски, Иван Багрянов, Добри Божилов.

Бившият министър на вътрешните работи и народното здраве известният лекар д-р Александър Станишев помолил да бъде разстрелян последен, за да може да установи смъртта на жертвите. Той бил екзекутиран последен. Телата им са хвърляни в изкопана от авиобомба яма в Централните софийски гробища, след което са покрити с тонове сгурия.

Присъдите са отменени през 1996 г. от Върховния съд на Република България, а осъдените са реабилитирани. Днес над този общ гроб е издигнат мемориал в памет на загиналите от комунистическия терор. Като учен Богдан Филов е реабилитиран през 1990 г. на сесия на Археологическия институт при БАН. Не много след това е възстановен и портретът му в централната сграда на БАН в качеството му на бивш председател на Академията.

След ареста на мъжа й Евдокия вече е третирана като съпруга на „враг на народа”. Отказано й е правото да се сбогува с Богдан Филов преди екзекуцията. Жилището й е отнето, уволнена е от Етнографския музей и бързо-бързо е изселена в колиба в Дулово, като след това е местена в Русе и Ловеч. През 1957 г. я заселват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Роднините й също са изселени от София, като им е забранено да контактуват и да се срещат.

Първоначално Евдокия живее при непоносими и унизителни условия, които стават причина да разбие здравето си. Бившата първа дама няма вода, ток и елементарни удобства. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов.

Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г. Отказват ѝ да се завърне обратно в София въпреки непрестанните жалби. За нея се застъпват видни творци като Дечко Узунов, Васка Емануилова и Стою Тодоров. Те пишат до Софийския градски съвет на БКП с молба Евдокия Петева-Филова да получи отново софийско жителство. Едва в края на живота си тя получава разрешение да се върне в столицата и се приютява при роднини. Тъжна и отхвърлена, Кита умира от хепатит в началото на март 1973 г. На погребението й присъстват едва десетина души.