Те оставиха геройска следа в Бундеслигата

Хари Кейн и Ерик Дайър наскоро изкачиха върха в Бундеслигата с Байерн Мюнхен, но тяхната история е само част от по-голямата картинка, включваща и други английски таланти, успели да завоюват шампионската титла в Германия.

Представяме ви първият материал от две части, посветен на англичаните които оставиха своя шампионски отпечатък в Бундеслигата.

Хари Кейн

През 2022/23 Кейн стана най-добрият голмайстор в историята на Тотнъм, с 280 гола във всички състезания.

След години на забележителни индивидуални постижения и близки срещи с титлите, Хари Кейн най-накрая успя да добави желаното отличие към кариерата си – титлата в Бундеслигата за сезон 2024/25.

През годините в родния си Тотнъм Кейн се утвърди като водещ нападател, печелейки три "Златни обувки" във Висшата лига и десетки индивидуални награди, но нито един отборен трофей.

През кампания 2022/23 Кейн стана най-добрият голмайстор в историята на Тотнъм, с 280 гола във всички състезания, а няколко години по-рано бе част от един от най-болезнените моменти в клуба, когато през 2019 г. "шпорите" загубиха финала на Шампионската лига от Ливърпул с 0:2.

През 2023 г. Байерн привлече Кейн, за да замени Роберт Левандовски, а с това започна нов етап от кариерата на тарана.

През дебютния си сезон в Бундеслигата той постави нови рекорди, вкарвайки 36 гола, но въпреки фантастичното си представяне, Байерн не успя да спечели титлата, като Леверкузен, воден от Чаби Алонсо, излезе непобеден и отмъкна първото място.

Това обаче не сломи духа на капитана на Англия. През сезон 2024/25 той продължи да бъде безкомпромисен, отбелязвайки 25 гола и добавяйки седем асистенции (до момента), като така счупи личната си "прокоба" и помогна на Байерн да спечели 33-та си титла в Бундеслигата.

Ерик Дайър

Дайър, както и неговият приятел и бивш съотборник в Тотнъм Кейн, дълго време чакаше първата си титла в кариерата. След като премина през юношеската школа на Спортинг Лисабон, защитникът прекара почти десетилетие в Тотнъм, преминавайки през същите възходи и падения, които и Кейн изпита.

През зимата на 2024 г. двамата се събраха в Мюнхен и заедно започнаха новото си приключение в Бундеслигата.

През първия си сезон в Германия, Дайър не успя да прекрати дългото чакане за трофей, но изигра достатъчно мачове, за да се задейства клаузата за автоматично откупуване на контракта му. През 2024/25, след 20 мача и два гола, успя да постигне това, което не беше успял през цялата си кариера до момента – да целуне трофей.

Няма съмнение, че Диър ще завърши своята история в Бундеслигата с позитивен акорд. Въпреки че Байерн обяви, че той няма да поднови договора си и ще напусне клуба през лятото, 31-годишният футболист определено ще остави следа в историята на клуба и ще бъде запомнен с важния си принос към 33-ата "Сребърна салатиера".

Омар Ричърдс

Ричардс е може би най-незабележимият от английските шампиони в Бундеслигата, като записа само 12 участия за Байерн през сезон 2021/22. Въпреки малкия брой мачове, той беше част от един от най-успешните отбори в Германия, който спечели титлата в Бундеслигата и Суперкупата през същата година.

Ричардс, бивш младежки национал на Англия, започна кариерата си в родния Рединг, където се утвърди като солиден ляв бек. Той кацна в Мюнхен със свободен трансфер, за да замени напусналия в посока Реал Мадрид Давид Алаба.

Въпреки че игра основно в защитата, Ричардс показа своята гъвкавост и понякога излизаше напред, създавайки опасности пред противниковата врата с пробивите си по лявото крило.

Ричардс имаше четиригодишен договор с Байерн, но прекара само един сезон в баварската столица. Желанието му за повече игрово време го накара да потърси ново предизвикателство, което го отведе в Нотингам Форест през 2022 година.

Но, макар че прекара малко време в Германия, триумфите в Бундеслигата и Суперкупата ще останат важна част от кариерата му.

Оуен Харгрийвс

Харгрийвс е най-награждаваният от всички английски футболисти, стъпвали на сцената на германския майсторски ешелон. Самият той е роден в Канада, играл за младежките формации на Уелс и в крайна сметка избрал да представлява Англия на международно ниво.

Харгрийвс се присъединява към академията на Байерн на 16-годишна възраст и не след дълго пробива в първия състав, правейки дебюта си през сезон 2000/01 – същия, в който "баварците" триумфират в Шампионската лига.

Със своята тактическа зрялост, безкомпромисен стил при отнемане на топката и способност да диктува темпото от дълбочина, английският халф се превръща в ключова фигура за "баварците" в средата на терена.

За седем години в клуба той печели цели четири титли в Бундеслигата, три Купи на Германия и множество международни отличия – златна епоха, белязана от постоянство и класа. Въпреки че счупена кост го вади от игра през почти целия сезон 2006/07, завръщането му към края на кампанията бележи финала на неговия бляскав баварски етап, след който поема към Манчестър Юнайтед.

Кевин Кийгън

Кийгън е може би най-екстравагантната и колоритна фигура в списъка на английските шампиони в Бундеслигата – и единственият, който е успял да покори върха в Германия с екипа на клуб, различен от хегемона Байерн.

През лятото на 1977 г., когато звездите на Острова рядко напускаха Англия, особено в разцвета на кариерата си, Кийгън направи смел ход, тръгвайки си от Ливърпул, с който току-що бе спечелил всичко, включително и Купата на европейските шампиони – за да се присъедини към средняшкия тогава Хамбургер. Германците платиха рекордна трансферна сума и му предложиха зашеметяващо висока заплата, но рисковете бяха не по-малко от очакванията.

Първият сезон беше бурен – както на терена, така и извън него. Кийгън изпитваше трудности с езика, със съотборниците си и с адаптацията към новата среда, а кулминацията на напрежението дойде с наказание от осем мача след инцидент с провокация от противников играч. Въпреки това, английският нападател отбеляза 12 гола и спечели първата си "Златна топка", дори в сезон, в който Хамбургер завърши едва 10-и. Трансформацията обаче започна отвътре – в самата съблекалня, където влиянието на Кийгън се увеличаваше все повече.

Под ръководството на новия треньор Бранко Зебек Хамбургер направи пълен завой – физически подготвен, тактически дисциплиниран и вдъхновен от лидера си в атака, отборът стигна до историческа титла през сезон 1978/79 – първата в ерата на Бундеслигата и общо четвърта в клубната витрина.

Кийгън отново беше във вихъра си и закономерно спечели втора "Златна топка", доказвайки, че талантът му няма географски граници. Следващият сезон също донесе драма – Хамбургер стигна до финала в КЕШ след епичен обрат срещу Реал Мадрид, но загубата от Нотингам Форест, както и изпусната титла в последните кръгове, сложиха край на златния цикъл.

През лятото на 1980 г. Кийгън напусна Германия като икона – човекът, който не само доказа, че англичаните могат да блестят в чужбина, но и го направи със стил, характер и незабравима прическа.