Европа се стяга за зима без руски газ
Социалният мир в Германия е изправен пред предизвикателство, заяви вицеканцлерът на Германия Роберт Хабек на 7 юли. Причината за това са цените на природния газ. Русия ограничава газовите доставки за Европа, отмъщавайки си за подкрепата на ЕС към Украйна. В Германия, която разчита на Русия за една трета от газовия си внос, очакванията са енергийните сметки да скочат драматично, отбелязва британското сп. "Икономист".
Газовите цени ще причинят огромни загуби на фирмите. Опасенията на Хабек са, че те могат да предизвикат и финансов крах. Германският парламент прие наскоро закон за енергийната сигурност, който позволи на правителството да оказва помощ на компании, засегнати от енергийния шок.
Опасността Русия изцяло да спре доставките за Европа е все по-вероятна.
Ето защо лидерите на ЕС се готвят за газова криза, която може да замрази цели сектори от икономиките на общността.
Сценарият, при който богатите европейски страни се налага да нормират енергийното потребление – и да изключват големи индустрии – стана още по-реалистичен в понеделник, когато притокът на природен газ към Европа по газопровода "Северен поток" падна до нула, отбелязва базираният в Брюксел сайт "Политико".
Това е част планираното 10-дневно прекъсване на доставките по тръбата, но анализатори и политици смятат, че руският концерн "Газпром", който вече спря или ограничи доставките за 12 страни от ЕС, може да реши да не реактивира "Северен поток", когато ремонтните дейности приключат.
Германският вицеканцлер Хабек определи този сценарий като "политически кошмар".
Сега всички погледи са към "Северен поток"
Какво става след ремонта? Сега всички трябва да следят за това, коментира пред "Политико" Ед Кокс, ръководител на отдела за втечнен природен газ (LNG) в изследователската компания ICIS.
Според някои анализатори Русия няма да отвори повторно газопровода и ще намери оправдания да задържа доставките дори след края на 10-дневния ремонт.
Според Александър Габуев от Carnegie Endowment for International Peace във Вашингтон, пълното спиране на руския газ за Европа е ключов инструмент от арсенала на президента Владимир Путин да се опита да внесе разделение в ЕС заради Украйна преди зимата, когато ефектът от недостига на газ ще се усети най-силно.
"Природният газ очевидно е картата, която Кремъл държи", коментира Габуев.
Френският министър на финансите Бруно льо Мер заяви в неделя, че тоталното спиране на руския газ за Европа е "най-вероятната опция" и страните от ЕС трябва да се подготвят още отсега.
На 20 юли Брюксел ще публикува извънреден план за готовността за зимата, в опит да се гарантира, че има достатъчни газови резерви, за да се отговори на върховото търсене на топлина и енергия.
Към момента обаче този план изглежда твърде мъгляв. Ситуацията е изключително сериозна и ние трябва да бъдем адекватно подготвени за всякакви неочаквани развития, коментира говорител на ЕК в понеделник.
Друга обсъждана възможност включва спасителни планове за енергийни компании, държавен контрол над електроцентрали и нормиране на газовото потребление за индустрията, пише "Политико".
Сегашните тревожни очаквания в Берлин и Париж са далеч от по-оптимистичните настроения преди три месеца в Брюксел, когато висши представители на ЕС обявиха координиран отказ от руски газ и поставиха цел за редуциране на зависимостта от руски газ с две трети до края на годината.
Не е лесно, но е изпълнимо, каза тогава зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс.
ЕС изостава от високата цел, която си постави - към 16 юни вече е внесъл повече руски газ, отколкото е заложено в годишния бюджет. При това трябва да се отчита фактът, че Москва спря напълно газовите доставки за някои страни от ЕС, а на други значително ги забави.
Към момента всички са затаили дъх, очаквайки какво ще стане след края на годишната техническа профилактика на "Северен поток".
В понеделник за кратко време настъпи паника, когато италианската енергийна компания Eni съобщи, че доставките от "Газпром" са паднали от 32 млн. куб.м. дневно до 12 млн.
Намаленото подаване на газ обаче е свързано със спирането на "Северен поток", а не, както някои се опасяваха, с допълнително орязване на руските доставки през Украйна или през разклонението на "Турски поток", минаващ през България.
В предишни години, докато траеше профилактиката на "Северен поток" Русия компенсираше намалените доставки по тази тръба като внасяше повече газ по други маршрути. Тази година това не бе направено – или поне засега.
С началото на войната си в Украйна, Русия започна да използва енергийните доставки като разменна монета, в опит да разруши единството на Запада, домогвайки се до вдигане на санкциите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в петък постави условие – обемите газ през "Северен поток" ще нараснат от 21 юли, но само ако Канада разреши газовите турбини, които се ремонтират в Монреал и са решаващи за функционирането на газопровода, да бъдат върнати.
На 10 юли Канада обяви, че връща в Германия шестте турбини, решавайки да направи еднократно изключение от санкциите срещу Русия. Канада заяви, че прави това, за да облекчи енергийната криза в Европа, въпреки призивите на Украйна "да не се поддава на шантажа на Кремъл".
Възможностите за алтернативни доставки са ограничени
Ако Русия не възобнови "Северен поток", възможностите на Европа да компенсира с алтернативни доставки са ограничени.
По-рано тази година вносът на втечнен газ в Европа – основно от САЩ – достигна рекордни равнища. Но аварията в ключов експортен терминал в Тексас през юни постави под въпрос плановете на ЕС да разчита на американците -поне до края на годината.
Страните от Персийския залив предложиха да увеличат производството си, но тези оферти идват с политически искания – като това на Оман да получи безвизов режим на пътуване в Европа за своите граждани.
"Ние сме в ситуация, в която има ограничения колко газ от други източници могат да се внесат в Европа, има и ограничения какво може да се прави с втечнения газ. Ние в значителна степен сме надхвърлили тези ограничения", коментира Том Марцек-Мансер, главен анализатор в ICIS.
Тръбопроводният газ от Азербайджан и Норвегия се увеличи, а този месец Осло одобри повишаване на производството, за да подкрепи газовия износ. Норвежкото правителство обаче предупреди, че компаниите на норвежкия шелф вече достигнали максимално равнище на производство или са много близо до него.
Нидерландия съобщи, че през тази година вече е успяла да съкрати енергийното си потребление с една трета, което потенциално би позволило някакъв допълнителен газ да бъде доставен на съседни страни. Нидерландия обаче предупреди, че засилването на добива от находището в Грьонинген, което е най-голямото в Европа, но сеизмично опасно, ще бъде "последно средство".
Много анализатори са мнение, че страните от ЕС трябва да намалят потреблението на газ с 15% през следващите 10 месеца, ако Русия спре кранчето. В Балтийските страни и Финландия тези ограничения би трябвало да стигнат 54%.
По-кратко под душа и по-ниска температура у дома
Политиците и представители на енергийни компании в някои държави призоваха за нормиране на потреблението.
Изпълнителните директори на три от най-големите енергийни компании във Франция излязоха със съвместно обръщение към населението да се пести енергия.
Политиците в Нидерландия призоваха хората да намалят отоплението и да скъсят престоя под душа.
След като миналия месец Германия обяви втора степен на плана за действие в извънредни ситуации, местните власти вече прилагат различни мерки – намаляване на уличното осветление, намаляване на температурата в откритите басейни и др.
Докато европейските законодатели се поздравяват за напредъка по новата регулация, която ще изисква газохранилищата да са 80% запълнени до ноември, вървят разгорещени спорове по въпроса кой ще плаща за газа и кой ще има приоритетен достъп до него в случай на извънредна ситуация.
Към момента газохранилищата в страните членки са запълнени 61.6 процента, пише "Политико".
Когато са запълнени, газохранилищата в ЕС могат да осигурят средно една пета от годишното му потребление на газ, но тези съоръжения не могат да бъдат източвани до нула. Освен това те са неравномерно разположени из континента, което би затруднило равния достъп до тях по време на криза.
Към момента 10 страни от ЕС са активирали първо ниво на "ранно предупреждение" на своите планове за действие в извънредни ситуации, каквито Брюксел изисква от страните членки още от 2017 г.
Германия, която е силно зависима от руски газ, е активирала втора степен на предупреждение. Активирането на третата степен ще позволи на Берлин да се намеси на пазара и стане национален координатор на енергийните доставки, определяйки кои сектори първо да бъдат изключени.
При такъв сценарий политиците вероятно ще започнат с несъществени сектори като автомобилния, а след това и други индустрии, след това социални сектори и накрая отоплението за бита.
В понеделник Германия и Чехия обявиха, че ще се "обединят за обезпечаването на оперативно сътрудничество и координация в случай на пълно спиране на газовите доставки, което може да възникне в близките седмици".
Мнозина обаче се опасяват, че при сериозна криза всяка страна ще предпочете да държи наличните си количествата газ.
Затова ЕК насърчава страните да сключат доброволни трасгранични споразумения и да си помагат с газ тогава, когато е необходимо.
Към момента са сключени само шест такива споразумения. Те са замислени като доброволни и нямат механизъм, който да налага задължителното им спазване.
