Европа търси в Африка заместител на руския газ

Нов проект за втечнен природен газ край западното крайбрежие на Африка може да е завършен само на 80%, но перспективата за нов доставчик на енергия вече привлече лидерите на Полша и Германия, предава Associated Press.

Първоначалното находище близо до бреговете на Сенегал и Мавритания се очаква да съдържа около 425 милиарда кубически метра газ, пет пъти повече от това, което зависимата от газа Германия е използвала през цялата 2019 г. Но добивът на газ не се очаква да започне преди края на следващата година.

Това няма да помогне за разрешаването на енергийната криза в Европа, предизвикана от войната на Русия в Украйна.

Все пак Гордън Бирел, изпълнителен директор на съразработчика на проекта „Бритиш Петролеум“, казва, че развитието „не може да бъде по-навременно“, тъй като Европа се стреми да намали зависимостта си от руския природен газ.

„Настоящите световни събития демонстрират жизненоважната роля, която (втечненият газ) може да играе в подкрепа на енергийната сигурност на нациите и регионите“, каза той на среща на енергийната индустрия в Западна Африка миналия месец.

Докато запасите от природен газ в Африка са огромни и северноафрикански страни като Алжир имат тръбопроводи, които вече са свързани с Европа, липсата на инфраструктура и предизвикателствата пред сигурността отдавна спъват производителите в други части на континента да увеличат износа.

Утвърдените африкански производители прекратяват сделките за вътрешна консумация или намаляват потреблението на енергия, за да имат повече за продажба, за да увеличат финансите си, но някои лидери предупреждават, че стотици милиони африканци нямат електричество и доставките са необходими у дома.

Нигерия има най-големите запаси от природен газ в Африка, каза Хораций Егуа, говорител на министъра на петрола, въпреки че осигурява само 14% от вноса на втечнен природен газ (ВПГ) в Европейския съюз, който идва с кораби. Проектите са изправени пред риск от кражби на енергия и високи разходи.

Други обещаващи страни като Мозамбик са открили големи запаси от газ, но проектите им се бавят заради насилието от страна на ислямски екстремисти.

Европа трудно осигурява алтернативни източници, след като Москва намали потоците на природен газ към страните от ЕС, предизвиквайки скок на цените на енергията и нарастващи очаквания за рецесия. 27-членният ЕС, чиито министри на енергетиката се срещнаха тази седмица, за да обсъдят тавана на цената на газа,

се подготвя за възможността за пълно спиране на газа от Русия, но все пак успя да запълни резервите от газ до 90%.

Европейските лидери се стекоха в страни като Норвегия, Катар, Азербайджан и особено в Северна Африка, където Алжир например има тръбопровод до Италия и друг до Испания.

Италия подписа газова сделка с Алжир на стойност 4 милиарда долара през юли, месец след като Египет постигна споразумение с Европейския съюз и Израел за увеличаване на продажбите на ВПГ. Ангола също подписа газова сделка с Италия.

Въпреки че по-ранно споразумение позволи на най-голямата енергийна компания в Италия да започне производство в две газови находища в Алжир тази седмица, не е ясно кога ще тръгнат потоците от сделката от юли, тъй като в споразумението няма подробности, казаха анализатори.

Африканските лидери като сенегалския президент Маки Сал искат техните страни да спечелят от тези проекти, въпреки че биват разубеждавани да инвестират в изкопаеми горива.

Те също не искат да изнасят всичко, тъй като около 600 милиона африканци нямат достъп до електричество.

„Легитимно, честно и справедливо е Африка, континентът, който замърсява най-малко и изостава най-много в процеса на индустриализация, да използва своите налични ресурси, за да си осигури основна енергия, да подобри конкурентоспособността на икономиката си и да постигне универсален достъп до електроенергия“, каза Сал пред Общото събрание на ООН миналия месец.

Алжир е основен доставчик — той и Египет представляват 60% от производството на природен газ в Африка през 2020 г.,

но на този етап не може да компенсира руския газ за Европа, каза Махфуд Кауби, професор по икономика и специалист по енергийни въпроси в университета в Алжир.

„Русия има годишно производство от 270 милиарда кубически метра - това е огромно количество“, каза Кауби. „Алжир произвежда 120 милиарда кубически метра, от които 70,50% са предназначени за потребление на вътрешния пазар.

Тази година се очаква Алжир да изнесе 31,8 милиарда кубически метра,

според Том Пърди, газов анализатор за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Commodity Insights.

Изпадналият в парични затруднения Египет също се стреми да изнася повече природен газ за Европа, като дори регулира климатизацията в търговските центрове и осветлението по улиците, за да пести енергия и да продава необходимия за нея газ.

Премиерът на страната Мустафа Мадбули казва, че Египет се надява да получи допълнителни 450 милиона долара на месец в чуждестранна валута чрез пренасочване на 15% от местното си потребление на газ за износ, съобщиха държавни медии.

Повече от 60% от потреблението на природен газ в Египет все още се използва от електроцентралите,

за да поддържа функционирането на страната. По-голямата част от ВПГ отива за азиатските пазари.

Ново, тристранно споразумение ще позволи на Израел да изпраща повече газ в Европа през Египет, който има съоръжения за втечняването му за износ по море. ЕС казва, че ще помогне на двете страни да увеличат производството и проучването на газови находища.

В Нигерия амбициозните планове все още не са дали резултати въпреки годините на планиране. Страната е изнесла по-малко от 1% от огромните си запаси от природен газ миналата година.

Предложеният тръбопровод с дължина 4400 километра, който ще отведе нигерийски газ до Алжир през Нигер,

е в застой от 2009 г., главно поради приблизителната му цена от 13 милиарда долара

Мнозина се страхуват, че дори и да бъде завършен, Транссахарският газопровод ще бъде изправен пред рискове за сигурността като петролопроводите в Нигерия, които са обект на чести атаки от екстремисти и вандали. Подобна е ситуацията и в Мозамбик, където ислямски екстремисти пречат на развитието на проекти на френската „Тотал“ и италианската „Ени“ за производство на втечнен газ.