Езиковед от БАН към депутатите: Политици си служат с 200 думи на кръчмарски, уличен език

Езикът на българските депутати често е уличен, несдържан и непристоен. Всичко това е хит в социалните мрежи. Този език ли вдига младите и ги изкарва по площадите да протестират? 

"Думата е страшно нещо. Хората, които в момента управляват България, са съчетание от три качества - много ниско домашно възпитание, много ниска политическа култура и още по-ниска езикова култура.

Когато всички тези неща се проявяват едновременно, няма как хората да не излязат по улиците, отсъди гл. ас. д-р Кристияна Симеонова от Института за български език при БАН в тв ефира. 

Филологът отбеляза, че вербалната агресия в политиката не е характерна само за българските политици. Според езиковеда тя говори за пълна липса да обориш опонента си по друг начин. Вербалната агресия не решава конфликтите, подклажда ги, подчерта гл. ас. д-р Симеонова.

"Когато българските политици говорят, те забравят къде се намират. Нямат никаква езикова дисциплина. В българския парламент не се говори така", настоя тя.

Езиковедът посочи, че ако направим сравнение с предишните политици, разликата е шокираща и не е в полза на съвременните политици. "Този, който говори така, обижда българския език и българския народ. Депутатът представлява целия народ, не само своите избиратели", заяви още Кристияна Симеонова.

Тя добави, че в официалния стил влизат елементи на ниския стил, които въобще не трябва да ги има. "Хората в парламента се прекъсват, надвикват се... Не е това начинът да вземеш дума.

Този език е много цветист и заразителен, той привлича младото поколение, което е жалко. Привличат се от надвикването, от грубата лексика, тя увлича масите. Младите хора смятат, че това е нормално и така трябва да се говори", анализира Симеонова.

Според нея, използвайки "езика на кръчмата", политиците искат да покажат, че са по-близо до хората. Някои пък засипват речта си с прекалено много чуждици и хората не могат да ги разберат, обърна внимание езиковедът.

"Всичко тръгва от патриотичното възпитание, любовта към родния език, която трябва да започне от семейството.

Някои политици сигурно не знаят повече от 200 думи на родния си език, затова прибягват до тази лексика. Не одобрявам български политик да говори на английски. Имаме един от най-старите езици в Европа, той е национална гордост", каза още Симеонова. 

Тя алармира, че 40% от младите хора са функционално неграмотни. "Младото поколение не чете и няма езикова култура. Няма нужда да казваме "съпорт" вместо "подкрепа", заключи експертът от БАН.

Снимка: Агнес Методиева