Феномен на XX в.: Проф. Иван Митев открива шестия сърдечен тон

Пътят на откриването на шестия сърдечен тон от проф. д-р Иван Иванов Митев (1924-2006) е дълъг и сложен, но това е българското научно откритие на 20-и век. Това каза в интервю за БТА акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е син на проф. д-р Иван Митев.

Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон, отбеляза акад. Ваньо Митев.

Той съобщи, че през 1994 г. е издадена пощенската марка "Шести сърдечен тон", която е единствената в света, посветена на кардиологията.

Следва пълният текст на интервюто:

- Проф. Митев, на Вашия баща проф. д-р Иван Митев се дължи българското научно откритие за шестия сърдечен тон, което е обявено за българското научно откритие на 20-и век. Разкажете как проф. Митев е направил това забележително научно откритие, което е много важно за медицината?

- Пътят на откриването е доста дълъг и сложен. "Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е в действителност нов сърдечен тон. Не можах лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател", казва моят баща проф. д-р Иван Митев.

Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана.

През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание! Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.

На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Иван Митев. Предстоят още изпитания, в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област.

На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в "Златната книга" на ИНРА, а на автора д-р Иван Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

- В чест на откритието за шестия сърдечен тон, направено от проф. д-р Иван Митев, е издадена и единствената марка в света, която е свързана с кардиологията. Кога и как е станало това събитие?

- През 1994 г. е издадена пощенската марка "Шести сърдечен тон", която е единствената в света, посветена на кардиологията.

- Какво е приложението на откритието за шестия сърдечен тон и помага ли то за по-точната диагностика на сърдечните заболявания?

- Какво представлява шестият сърдечен тон? За това проф. Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов произход и възниква вследствие на трептения при разтягане на аортата и ново свиване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия сърдечен тон се намира вътре в сърцето и се дължи на трептения, възникващи в стената на камерата през време на сърдечната систола.

Описаният тон е регистриран при здрави и сърдечно болни с изолирана недостатъчност на аортната клапа; при сравнително по-малък брой болни с чиста митрална стеноза и при миокардит. При деца този тон е само патологичен.

Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това означава, че то има заболяване на сърцето. У здрави деца този тон се среща рядко - при около 1 процент.

- Какви други научни изследвания оставя след себе си проф. д-р Иван Митев и в какви области на медицината са те?

- Кандидатската работа на проф. Иван Митев е свързана с проблема за детската смъртност. Тя е още по-актуална сега. Още в края на петдесетте години на миналия век той предупреждаваше за опасността от намаление на населението и бе голям радетел на стимулиране на мерките за повишение на раждаемостта. Най-важното е, че решенията, които той предлагаше години наред, са актуални особено днес. Това е първият дисертационен труд, защитен в Научния институт по педиатрия.

- Вашият баща работи и в Научния институт по педиатрия (НИП), какви са неговите научни постижения в НИП, където е бил на различни длъжности в йерархията - от научен сътрудник до директор?

- От 1960 г. до пенсионирането си през 1989 г. проф. д-р Иван Митев е в Научния институт по педиатрия, сега СБАЛДБ "Проф. Иван Митев". Това е човекът, първи защитил дисертационен труд. Имаше изключително оригинално мислене и за това има значка - за изобретател и рационализатор.

Искам да разкажа една много показателна история в този смисъл. На него му хрумна идеята, че ако спортисти, като колоездачи, футболисти, гребци и т.н. се облекат в еластични клинове, това ще подобри венозния отток и съответно ще отдалечи настъпването на мускулната умора. Беше се свързал с професори от ВИФ (Висш институт по физкултура, сега Национална спортна академия), за да направят експерименти в Белмекен. Поради мудността на въпросните професори, това не се осъществи, но идеята стана обществено достояние и от нея се възползваха спортистите на тогавашната Германска демократична република (ГДР), които тренираха с нашите национали на Белмекен. И така, на олимпийските игри през 1980 г. в Москва, гребците на ГДР се явиха с такива клинове и обраха златните медали. Оттогава масово еластични клинове се използват от елитните спортисти, достатъчно е да се гледа един футболен мач.

- Проф. д-р Иван Митев дълги години е бил и национален консултант по педиатрия. Кои са неговите успехи в тази медицинска област?

- Успехите на проф. Иван Митев в областта на детското здравеопазване, като организация, развитие, намаляване на детската смъртност и други, не са свързани само с длъжността на национален консултант.

От започването на своя професионален живот през 1950 г. до последния си дъх това беше една от основните му задачи - подобряване на детското здравеопазване. Моят баща беше с огромен организационен опит, с хъс към новото на всяко едно ниво, с умение за работа с хората.

Неговият първи дисертационен труд е посветен на детската смъртност в Русенска околия, която обхваща сегашните окръзи Русе, Разград и Силистра, на които е бил околийски лекар. Негова е заслугата за организацията на работата, обучението на персонала и откриването на млечни кухни в тези области.

През 1950 г. е инспектор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този период в Русенска околия, най-вече в областите Разград и Силистра, здравеопазването е на крайно ниско ниво, а детската смъртност е висока. От 1953 до 1960 г. проф. Митев е началник на същия отдел. Работейки всеотдайно и с младежка целеустременост, той допринася много за изграждане и укрепване на здравеопазването в този район на България. Убедителен факт за големия прогрес е неколкократното снижение на детската смъртност за кратък исторически период. Това се отнася с особена сила за района на Лудогорието.

През 1956 г. изживява една от инфарктните си ситуации като лекар и администратор - борбата с полиомиелитната епидемия, развила се в град Русе. "Затворихме училища, детски градини и ясли. Пълна забрана на децата да излизат от къщите. По цял ден каруци разхвърлят хлор по улиците. Градът опустя! Никакви указания за действия!" - това пише в свои записки проф. Иван Митев. И това предизвикателство е успешно преодоляно.

Особена е заслугата на проф. Митев за започване на строежа на нова сграда на областната болница в Русе, която е построена наполовина до неговото напускане и се използва успешно до днес. Въпреки огромната административна дейност и всеотдайността, с която я извършва, проф. Митев започва да работи над кандидатската си дисертация, посветена на проблемите на детската смъртност и организацията на детското здравеопазване, която защитава успешно през 1962 г.

През 1960 г. до пенсионирането си през 1989 г. проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия в София - днешната СБАЛДБ, която носи и неговото име. Той е един от първите лекари със защитена кандидатска дисертация. Преминава цялата йерархична стълба от научен сътрудник през доцент, професор, ръководител на клиника, заместник-директор до директор на същия институт. Той ръководи НИП от края на 1984 до края на 1989 г., когато в него работят повече от 700 души персонал и легловата база е повече от 600 легла.

През този период НИП е мощна лечебна, учебна, научна и организационно-методична институция с големи заслуги за цялостното развитие на българската педиатрия и детското здравеопазване в България. Именно тогава България е с най-нисък процент на детска смъртност. Значителен дял от успехите се дължи на енергичната, всеотдайната и с голям организационен опит личност на проф. Митев. Пак през този период започва строителството на мечтаната от поколения педиатри нова и модерна сграда на НИП, дело, незавършено успешно от следващите ръководители. Проф. Митев до последните си дни преживяваше с голяма болка неуспешния край на това дело.

Изключително и само негова е заслугата за построяването на сградата на поликлиниката към НИП, която и в момента функционира като медицински център към СБАЛДБ.

Съществен е приносът на проф. Митев за укрепване и развитие на клиниката по ревмокардиология, а оттам и за решаване проблемите на сърдечносъдовата и ревматолагичната патология сред българските деца. Неговите научни интереси са съсредоточени главно в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревмокардиологичните заболявания и по-специално на безкръвната функционална диагностика на сърдечносъдовите заболявания. Със своя търсещ, неспокоен дух, проф. Митев е автор на над 50 научни публикации в тези области, признат е за изобретател и рационализатор. В почти всички е единствен автор.

Венец на неговите научни търсения е открития от него шести сърдечен тон, за което научно откритие получава диплом и е признат за втория български откривател.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията и особено в областта на първата тяснопрофилирана специалност в педиатрията - детската ревмокардиология.

Огромна е и неговата обществена дейност, посветена главно за развитието на детското здравеопазване в България. Проф. Митев е бил дълги години национален консултант по педиатрия, методичен ръководител на детското здравеопазване в няколко области на България. Почти десет години е председател на Софийското педиатрично дружество. Член е на редколегията на списание "Педиатрия". Активно сътрудничи на специализирания и масовия печат по проблемите на детското здравеопазване. Три дни преди окончателно да го повали коварната болест, проф. Митев е в редакцията на уважаван вестник със статия с конкретни предложения за решаване на здравните и семейни проблеми на ромите. За съжаление, отново без отзвук у нас.

Биография на проф. д-р Иван Митев (1924-2006)

Проф. Иван Иванов Митев е роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско, се посочва в биографията му, предоставена на БТА от неговия син акад. проф. д-р Ваньо Митев. Той отбелязва за своя баща, че като последно дете в семейството - тринадесето, той е бил любимец на всички, палав и силно любознателен. Шестгодишният си рожден ден посреща като първокласник. Едва осемнадесетгодишен той се записва в Българската армия и участва в двете фази на Втората световна война (във втората фаза като доброволец). След завръщането си от фронта започва да следва медицина в София.

Имал е влечение към хирургията и затова е бил кръжочник към Катедрата. През 1950 г. завършва с отличен успех. В деня на разпределението на младите медици чака цял ден пред една тясна и душна канцелария. "Никога административна работа!" - мисли си новозавършилият медик. Но съдбата е отредила точно това - разпределен е като инспектор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този период Русенска област включва днешните окръзи Русе, Разград и Силистра, като особено в последните две здравеопазването е на крайно ниско ниво, а детската смъртност е висока.

Проф. Митев се отличаваше с изключителен слух. Долавяше със стетоскоп тонове и шумове, които други кардиолози не успяваха. По време на специализацията му във Франция през 1964 г. на визитация казва, че чува шум, на което водещият визитацията френски професор реагира презрително. Д-р Митев настоява на мнението си и вбесеният французин нарежда да докарат фонокардиограф. Безпристрастният апарат регистрира нискочестотен шум за всеобщо удивление. Оттогава ледената преграда между френските кардиокорифеи и д-р Митев пада, и се трансформира в многогодишно приятелство.

Шестият сърдечен тон бе обявен за българското научно постижение на 20-и век. Това е първото голямо откритие на родната медицина. Откритието на проф. д-р Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала много интензивно.

В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те винаги са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и интересът към тях се дължи до голяма степен на факта, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон. По какъв начин се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен тон е открит през 1951 г. от френския кардиолог Кало. Този сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография.

Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология. Шестият сърдечен тон почти не се регистрира при децата, а при възрастните се среща в 15 на сто от случаите. При някои патологични състояния, като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща в повече от 50 на сто от случаите.

Проф. Иван Митев предполага наличието на два шести тона - единият е нормален, а другият - патологичен. Ако проучванията бяха продължили и хипотезите около шестия сърдечен тон се бяха доразвили, той можеше да се използва за диагностика и проследяване на възстановителния период при различни сърдечни и сърдечносъдови заболявания. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се поставя чрез инвазивна диагностика. При нея чрез катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя, с помощта на която се визуализират патологичните изменения в сърцето.

При тази техника диагнозата е много точна. Навремето, когато не се е прилагал инвазивният метод, фонокардиографията е била незаменима. И въпреки че инвазивната диагностика вече се е превърнала в рутинна практика, има своите противопоказания и ограничения. Не може да се прониква често в сърцето, без това да го увреди допълнително. Ето защо този метод не е подходящ за проследяване развитието на дадено кардиологично заболяване или на ефекта от лечението. Диагностичната стойност на тоновете тепърва ще се доказва.

През 1972 г. проф. Иван Митев забелязва наличието на особен тон, намиращ се в систолата, между първи и втори сърдечен тон. Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана.

През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и получава световно признание. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.

На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Митев. Предстоят още изпитания - в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област. Не липсват анонимки. На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в "Златната книга" на ИНРА, а на автора д-р Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Държавата ни издава и пощенска марка, посветена на шестия сърдечен тон.

Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Куриозно е, че с това свое откритие проф. Митев се явява на защита на докторска степен, но тогавашният директор на Института по педиатрия организира преместването на специализирания съвет от този към педиатрията към този по вътрешни болести и избират четирима рецензенти, което е прецедент. В крайна сметка провалят защитата му с един глас, без да отричат или оспорват наличието на шестия тон. Проф. Митев не разлепва плакати с деня и часа на защитата, но шумът около шестия тон е толкова голям, че аудиторията на "Майчин дом" е претъпкана с над 300 души. Налага се да заключат вратите.

Откритието е подходящо за провеждането на масов скрининг. Регистрирането на шести сърдечен тон може да бъде много полезно за проследяването на промените по време на възстановителния период при дадено лечение. За да стане реалност това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове, трябва да бъде разгадана. Това не е никак лека задача. Само за произхода на първия сърдечен тон до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е утвърдена. В действителност няма общоприета теория за възникването на нито един от сърдечните тонове.

Що се отнася до произхода на шестия сърдечен тон, проф. Митев предлага две хипотези, но те трябва да се разработят и доразвият. Развитието им не е по силите на един човек, а е необходим голям екип от специалисти. Използвайки съвременните технически средства и огромните възможности, които предоставят компютрите, би могла да се анализира с много по-голяма точност и да се обогати информацията, която идва от тоновете. Това може да се използва и в посока профилактика и диагностика, както и в посока проследяване развитието на оздравителния процес при различни заболявания. Пред кардиолозите стои трудната задача да установят каква е истинската диагностична стойност не само на въпросния шести тон, но и на всички останали.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията и особено в областта на първата тяснопрофилирана специалност в педиатрията - детската ревмокардиология.

Проф. д-р Иван Митев оставя ярка следа в българската медицина. Негови последователи в областта на медицината са двете му деца - акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е бил ректор на Медицинския университет (МУ) в София и ръководител на Катедрата по медицинска химия и биохимия, и проф. д-р Полина Митева - началник на единственото в страната отделение по детска диализа. Две от петте му внучки също са лекари, а други две са доцент и главен асистент във Факултета по обществено здраве на МУ-София.

Проф. Иван Митев почина на 15 април 2006 г. Непрекъснато го търсеха за помощ и услуги - помагаше на хората до последния си миг. На негово име е кръстена улица и площадът на родното му село, където има и бюст паметник, Научният институт по педиатрия в София, днешната СБАЛДБ и филиалът на МУ-София в град Враца също носят неговото име. Има разрешение на Столичната община за поставяне на барелеф на блока, в който е живял и именуване на улица в квартала. Монетният двор на два пъти издаде специална серия монети с шестия сърдечен тон, казва неговият син акад. проф. д-р Ваньо Митев.

* * *

Материалът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" българи, така и дейността на Патентното ведомство.