Жан-Мари Льо Пен - демонизираният съзидател на съвременната френска крайна десница (ФОТО)

Починалият днес на 96-годишна възраст френски политик Жан-Мари Льо Пен беше изключителен оратор и провокатор, който се бореше срещу имиграцията и беше осъден за антисемитизъм. Той също така изведе френската крайна десница от маргинален политически играч във Франция.

Бившият парашутист остана в колективната памет заради черна превръзка върху нараненото му ляво око. Отрано той подхранваше и своя провокативен и нарушаващ общоприетите стандарти образ.

И до самия си край основателят на партия „Национален фронт“ (която през 2018 г. се трансформира в „Национален сбор“) не изрази съжаление за грешките си, неволни или не, които му донесоха няколко присъди: от газовите камери, описвани от него като „детайл в историята на Втората световна война“ (1987 г.), до „неравенството на между расите“ (1996 г.), без да се забравя определянето на германската окупация на Франция като „не особено нехуманна“ (2005 г.). Той беше осъден и заради физическо нападение над опонент социалист (1997 г.).

В края на 60-те години на 20 век Жан-Мари Льо Пен беше осъден и за оправдаването на военни престъпления, след като публикува запис на песни от Третия райх. „Аз съм свободен човек“, казваше той, стремейки се да запази антисистемната си позиция, дори това да означаваше да бъде маргинализиран.

Искал ли е Жан-Мари Льо Пен властта? „Мисля, че дълбоко в себе си той не искаше да управлява“, каза журналистът Серж Моати, който следи живота му в продължение на 25 години. „Това, че беше възприеман като изгнаник, аутсайдер, антисистемен всъщност му помогна и парадоксално му донесе популярност, която постепенно се пренесе в избирателните урни“, добави той.

На 21 април 2002 г. Льо Пен шокира френската политическа класа и голяма част от обществото като достигна до втория тур на президентските избори срещу действащия държавен глава Жак Ширак. Ширак бе преизбран с голямо мнозинство след масови демонстрации срещу крайната десница.

Но Жан-Мари Льо Пен върна на политическата сцена френската крайна десница, която дотогава бе изолирана заради сътрудничеството ѝ с нацистките окупатори, и проправи пътя за възход на националистическите и популистките движения в Европа.

Роден на 20 юни 1928 г. в Ла Трините сюр Мер в Северозападна Франция, на 14-годишна възраст той губи баща си – рибар, загинал в морето при взрив на мина.

Като студент по право в Париж той е известен като скандалджия и активист, поддържащ колоритни приятелства, като например това с левия режисьор на „Новата вълна“ Клод Шаброл, който виждал в него „брилянтен размирник“.

След като се записва в парашутните части на Чуждестранния легион, Льо Пен заминава да се сражава в Индокитай, където се сприятелява с бъдещата филмова легенда Ален Делон.

След завръщането си във Франция, през 1956 г. той е избран за депутат и става най-младият член на Националното събрание. След това отново заминава, този път за Алжир, където впоследствие е обвинен в изтезания - обвинение, което той винаги е отричал.

Като ярък антикомунист и поддръжник на френското господство в Алжир, Льо Пен често се събира с ултрадесни последователи. През 1972 г. той става лидер на нова партия, обединяваща неофашисти: „Национален фронт“.

Движението е в застой, преди да отбележи пробив през 1983 г. с набиващия се на око лозунг: „Един милион безработни, това са един милион твърде много имигранти“.

С любимия си лозунг „Френският народ на първо място“ добрият оратор Льо Пен, който стана милионер, след като наследи състоянието на своя приятел Юбер Ламбер, се превърна в самопровъзгласил се защитник на „малките хора“.

Но политикът, който управляваше „Национален фронт“ като „семеен магазин“, има много проблеми. В края на 80-те години съпругата му и майка на трите му дъщери внезапно го напуска, а след това позира гола за списание „Плейбой“.

Десет години по-късно, на живо по телевизията, той се отрече от дъщеря си Мари-Каролин, която трябваше да го наследи в политиката, след като тя подкрепи негов съперник в партията.

В крайна сметка най-малката му дъщеря, Марин, пое щафетата през 2011 г. Първоначално тя декларира своята лоялност, но през 2015 г., след поредното антисемитско изказване на Жан-Мари Льо Пен тя го изгони от партията, тъй като той се беше превърнал в неудобен за нейния план за „нормализиране“ на крайната десница.

Марин Льо Пен промени името на партията и започна да я прави системна. Според Жан-Мари Льо Пен, чиято цел бе обединяването на всички крайнодесни, това е „самоубийство“.

След което той се посвети на мемоарите си, в които се върна към любимите си теми, като например „голямата подмяна“ с имигранти на френското население.

През последните няколко години Жан-Мари Льо Пен приемаше хора от всички сфери на живота. Преди президентските избори през 2022 г. той намекна, че ще гласува за кандидата на крайната десница Ерик Земур.

Сърдечен пристъп година по-късно го принуди да се откаже от обществените събития. От февруари 2024 г. трите му дъщери Мари-Каролин, Ян и Марин бяха назначени да управляват ежедневните му дела.

След победата на „Национален сбор“ на европейските избори през юни и изненадващото разпускане на парламента от президента Еманюел Макрон, партията започна да вярва, че може да управлява Франция. Противопоставяйки се на „републиканския фронт“, „Национален сбор“ спечели рекорден брой депутати в долната камара на парламента.

А Марин Льо Пен, трикратен кандидат за президент, вярва в шансовете си за четвъртия успешен опит на изборите през 2027 г., въпреки проблемите си със закона.