ФИНАЛ в Lupa.bg: АССГ наказа затворнически шеф, отказал конвой за погребение

Общество
17:15 - 29 Юли 2021
4135
ФИНАЛ в Lupa.bg: АССГ наказа затворнически шеф, отказал конвой за погребение

X касационен състав на Административен съд – София град (АССГ) с председател съдия Деница Митрова потвърди глобата от 2000 лева на шефа на Регионална дирекция „Охрана“ - София към Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) старши комисар Александър Манчев, който отказа да конвоира задържан за погребението на майка му.

Това показа проверка на Lupa.bg на страницата на АССГ по дело №4545/21. Решението на АССГ е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

В началото на май 2021-а шефът на Регионална дирекция „Охрана“ – София бе глобен с 2000 лв., защото отказа да изпълни съдебно нареждане да организира конвой на задържан до гробищата, за да погребе майка си.

Случаят нашумя, след като съдия Мирослава Тодорова от СГС написа отворено писмо до тогавашния правосъден министър Десислава Ахладова за конвойната дейност.

Оказва се обаче, че Манчев не разбрал защо е бил длъжен да изпълни съдебното нареждане да се конвоира задържан за погребението на майка му, което може да струва ново дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Дотук се стигна след ареста на българин през 2020 г. заради производство по изпълнение на присъда в Албания, където бил осъден за кражба.

Делото в СГС бе разгледано от съдия Тодорова, която получила молба от задържания да му бъде разрешено да присъства на погребението на майка си на 5 декември 2020 г., която починала след боледуване от COVID-19.

Още на 3 декември съдия Тодорова разреши задържаният да бъде изведен от затвора и конвоиран до Централните софийски гробища, като в определението си напомни решението на съда в Страсбург по делото „Вецев“, с което България беше осъдена, защото затворникът Валтер Вецев не е бил пуснат на погребението на брат си поради липса на процесуален ред (виж аргументите на АССГ по-долу, б.ред.).

Определението веднага било изпратено до затвора в София и до РД „Охрана“. На следващия ден изчегъртаният вече шеф на Софийския централен затвор старши комисар Десислав Трайков отговаря на съда, че е направил „анализ на определението и настоящата специализирана нормативна уредба“ и така станало видно, че затворът не е компетентен да конвоира задържания.

В писмото си той казва, че извършвали конвой на задържаните само до лечебни заведения и специализирани болници.

„Въпреки нашето желание да изпълним определението Ви на основание ЗСВ изпадаме в невъзможност. Подобен отговор следва да получите и от органите на ГДО“, пише комисар Трайков.

Часове по-късно съдът получи аналогично писмо и от Манчев:

„Съгласно чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ (Закона за съдебната власт, б.ред.) ГД „Охрана” конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. В случая Централните софийски гробища не се явява орган на съдебната власт и следва да отправите Вашето разпореждане към друг компетентен орган“.

Заради отказа съдия Тодорова наложи на Александър Манчев максималната глоба от 2000 лева за неизпълнение на разпореждане на съдия, която той обжалва.

В жалбата си регионалният затворнически шеф пише, че не му е била дадена възможност да даде обяснения, не била посочена и разпоредба от ЗСВ, въз основа на която било наредено конвоирането, глобата му по чл. 405 от ЗСВ била наложена с определение, а не с разпореждане или постановление и подчертава, че извеждането на затворници се постановява само от прокурор при изключителни причини, а за обвиняеми и подсъдими нямало такава хипотеза.

Манчев отново твърди, че колегите му конвоират задържаните само до органи на съдебната власт, какъвто гробищният парк не е и добавя, че практиката в такива случаи била конвоят да се извършва от МВР.

Сега, обаче, АССГ потвърди глобата за Александър Манчев, повярвал си, че е по-компетентен от СГС. 

Х касационен състав на АССГ, председателстван от съдия Деница Митрова аргументира решението си така:

На първо място касаторът е санкциониран за това, че е отказал да изпълни влязъл в сила съдебен акт, с който му е разпоредено да укаже съдействие на задържано лице да присъства на погребението на майка му.

На второ място с неуказването на съдействие, респ. неконвоирането на арестант или лишен от свобода до гробищен парк за сбогуването с близък родственик, представлява нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС „право на зачитане на личния и семейния живот”.

На следващо място е налице решение на ЕСПЧ по делото „В. срещу България”, станало окончателно на 02.08.2019 г., за нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС, извършено поради отказ от страна на българските власти (отказ на областна звено на ГДО да изпълни конвоирането, като се позовава на чл. 391, ал.3, т. 6 ЗСВ) да допуснат обвинен в престъпление гражданин да присъства на погребението на брат си на формално основание – липса на процесуален ред, по което Република България е била осъдена да заплати на пострадалото лице неимуществени вреди в размер на 1500 евро.

Сума, която надвишава с близо 1000, 00 лв. наложената на касатора глоба в размер на 2000,00 лв.

На четвърто място последващ отказ на ГДО да конвоира задържано лице за погребение на негов близък след решението „В. срещу България” на процесуално основание, което говори за неизпълнение на акта на ЕСПЧ от същия държавен орган, даващо предпоставка за завеждането на нов иск срещу България за нарушаване на чл. 8 от КЗПЧОС.

От материалите по делото се установява, а и такъв аргумент се инвокира от въззивната инстанция, че неизпълнението на влязъл в сила съдебен акт представлява състав на престъпление, който криминализира възпрепятстването и осуетяването на изпълнението на съдебните актове по чл. 296, ал.1 НК.

При тези данни касационната инстанция намира, че наложената глоба в размер на 2000 лв. на А.М., в качеството му на директор на Регионална дирекция „Охрана” – С., е напълно справедлива по размер с оглед степента, дързостта, непознаването на нормативната уредба и незачитането на правовия ред в Република България и не на последно място създаването на реална предпоставка за ново сезиране на ЕСПЧ и осъждане на страна за последващо нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС след решението по делото „В. срещу България”.