Франция отличи сенегалски писател с престижната награда "Гонкур"
Романът на Мохамед Мбугар Сар е вдъхновен от прокълнатата съдба на малийски творец
"Гонкур" - най-престижната френска литературна награда, беше присъдена на сенегалския писател Мохамед Мбугар Сар за "Най-тайният спомен на хората" ("La plus secrиte mйmoire des hommes") - роман, вдъхновен от прокълнатата съдба на малийски писател.
Призът от 10-членната Académie Goncourt е заради четвъртия роман на родения в Сенегал писател - "Най-тайният спомен" (La plus secrète mémoire des hommes) и забележителното е, че негов издател не е никое от големите имена като Gallimard, Grasset или Seuil. Малката независима издателска къща Philippe Rey работи с 31-годишния Сар, роден в Дакар, който преди това е бил издаван само от Présence Africaine.
След като завършва бакалавърска степен в родината си, той се установява в Компиен в Северна Франция. Романът има няколко тиража и са продадени около 30 хиляди брой от премиерата през август, което за къща като Philippe Rey са рекордни резултати.
Историята е завладяваща, казват запознатите с нея. Тя е за това как живеещият в Париж млад сенегалски писател Диеган Файе тръгва по следите на измисления мистериозен автор Т. С. Елимане, чийто баща сенегалец загива в битката при Сома, издал през 1938 г. шедьовъра "Лабиринтът на нечовешкото", спечелил му прякора Негърския Рембо, докато не го обвиняват в плагиатство. Но сюжетът е така конструиран, че читателят се чуди дали това не е плагиатство, а гениална реконструкция на чужди текстове и предизвикателство към всички, които твърдят, че всичко вече е казано и няма какво повече да се добави.
Сар е вдъхновен от конкретен писател - роденият в Мали Ямбо Улугоем, обвинен в началото на 70-те години в твърде много заемки от Греъм Грийн и Андре Шварц-Барт, но след като е получил наградата "Ренодо". Той се прибира в родината си унижен и се твърди, че е бил доведен до психическо разстройство.
Романът на Сар обхваща различни исторически периода - Първата световна война, 30-те години, окупацията от нацистите... както и няколко града: Париж, Буенос Айрес, Амстердам, Дакар. Написана е елегантно и интелигентно, като критиците изтъкват умението и смелостта на автора да създава атмосфера, използвайки характерни и понякога позабравени думи от съответната епоха.