Футболните фанатици и дивите им ритуали из България

В България футболните фенове не са просто наблюдатели, те са живата душа на мачовете, приносители на емоции, идентитети и понякога, символи на напрежения. Освен залозите в Casino-Bulgaria online, феновете потъват зад гръмки скандирания, хореографии и пиротехнически спектакли. Там откриваме културни пластове, повлияни от исторически, социални и политически контексти. За някои това е театър на обединението, за други – арена на конфликт, напрежение и екстремизъм.

Ultras – създателите на стадионната атмосфера
В България Ultras групите са неразделна част от футболната култура. Те създават забележителна визуална и аудио атмосфера чрез хореографии, скандирания и пиротехника. Например „Сектор Б“ – феновете на Левски – са добре организирана структура, която включва клубове като Sofia‑West, South Division, Blue Junta и др.

Подобна е организацията и при ЦСКА – „Сектор Г“, „Бултрас“ в Пловдив и др. Тези общности не просто отиват на мач, те следват отбора у нас и в чужбина. Те често преодоляват националните граници чрез пътувания, съюзи и културен обмен.

Стадионите се превръщат в сцена за солидарност. Например, по време на мачове Левски и ЦСКА организират мащабни светлинни и димни операции в целия сектор. Тези действия не само създават емоционални вълнения, но често отразяват и талантливото планиране на фенската база.

Чествания чрез пиротехника – между зрелище и риск
Използването на димки, факли и ракети, например при Lauta Army (Lokomotiv Plovdiv), е почти непрекъснат елемент от мачовете. Преди кръстоски дори здравни екипи са били ангажирани да следят състоянието на феновете.

По-рано, когато ЦСКА летяха с демонстрация на свастика и монки скандирания, УЕФА наложи частично затваряне на секторите и глоба от 75 000 евро, но дали това е достатъчно?

Тази пиротехническа зрелищност често крие риск. През 2014 г. в Пловдив Ботев фенове запалиха сектор, което доведе до евакуация и щети за всичко между 300–500 000 лева. Рискът от пожари и травми е реален, а посланията зад подобни действия често минават границата между забавление и безотговорно поведение.

Расизъм, екстремизъм и реакция на институциите
Расистките скандирания и екстремистка символика далеч не са изолиран феномен. През 2019 г. по време на мач България - Англия стадионът беше спрян два пъти заради маймунски скандирания и нацистки поздрави, фенове бяха арестувани, а президентът на BFU подаде оставка след оказан натиск от премиера Бойко Борисов. По-късно УЕФА наложи частични забрани на домакинства, което подчерта, че тези прояви са недопустими.

Инцидентите с Лято Арми (Lokomotiv Plovdiv) срещу делегати също имат расови и политически тълкувания, някои от феновете са свързани с нео-нацистки кръгове. Освен това ромската общност в София често става мишена на квартално ниво, което показва, че стадионната агресия се разпространява и извън самите спортни събития.

Солидарност, благотворителност, култура на обединение
Не всички ултрас инициативи са агресивни. Привърженици на малки клубове като ФК Хебър (Пазарджик) проявяват истинска общностна отдаденост – пеят, рисуват графити и организират подкрепа на клубни нива.

Мнозина от феновете се включват в игри като 40 super hot, благотворителни инициативи, кампании за младежи, възстановяване на спортна материали и протести с позитивна цел срещу корупция и лошо управление на клубове.

Изследванията показват, че ритуалите преди мач не само обединяват феновете, но и засилват емоционалната им връзка с отбора: колективното им преживяване достига върхове през пиротехническите шествия преди мач – понякога по-силни от резултатите на терена.

Документални истории от миньорския град
Документалният филм „No Place for You in Our Town” на Николай Стефанов проследява феновете на Миньор Перник и показва още по-радикална страна на фенската среда – с ясни расистки, хомофобски и женомразки прояви. Лентата представя как поколенческата травма, икономическата несигурност и конкретни лични истории се преплитат в агресивна култура.

Перник, като индустриален и симпатичен град с икономическа депресия, е своеобразен социален „експеримент“ – как дадената среда формира фанатизъм и омраза. Тази задълбочена наблюдателна част помага да се разбере как концентратът на насилие се възпроизвежда.

Изправени пред новите предизвикателства
България е в процес на реформаторски подход: държавата въведе строги закони срещу футболните хулигани, ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа, а УЕФА налага санкции и ограничения. Министерствата на спорта и вътрешните работи съвместно работят за засилване на безопасността на мачовете – особено след агресии като тези срещу делегати и протестни безредици.

Образованието и културната промяна се оказват ключови – неформални и формални обучения за тийнейджъри, програми за толерантност и обществен натиск могат да променят дълбоко вкоренените практики. В това отношение културни и социални инициативи на клубно ниво, както и европейски програми (напр. „Equal Game“), играят важна роля.

Заключение
Българските футболни фенове са многопластов феномен – изпълнени с енергия, креативни и способни на вдъхновение и общност. Но демонстрират и опасни крайности – от хулигански сблъсъци до преследване и екстремизъм.